Реториката: какво представлява, за какво се използва и някои примери

Реториката се отнася до изкуството да се създават естетически и убедителни речи. Нека видим от какво се състои тази дисциплина и някои нейни приложения.

Реториката е дисциплината, която създава ефективни речи, за да зарадва, убеждава или раздвижва хората, които слушат, използвайки различни езикови техники. С други думи, тя изучава и систематизира набор от езикови средства, за да украси речите (или устни, или писмени) и да убеждава чрез тях.

Обикновено се използва за спечелване на дебат, продажба на определен продукт или предаване на знания. Следователно присъства в много различни области на знанието, като литература, политика, реклама, журналистика, право, музика и др.

Произходът на реториката

Реториката се появява в Древна Гърция и се разбира като техника за адекватно изразяване на себе си с цел убеждаване на адресатите.

В този случай софистите са най-видните й представители, тъй като са били натоварени да преподават изкуството на словото на гражданите, за да могат да се намесват и да участват в обществените дела на града. Първоначално реториката се е занимавала с устния дискурс, но нейното знание надхвърля писменото слово и оказва влияние върху развитието на литературата.

Също заема важно място в античната и средновековната образователна система. До романтизма нейното значение е било решаващо в хуманистичните дисциплини.

Днес можем да видим как реториката е надхвърлила много области, които се стремят да комуникират и убеждават. Например, можем да видим как нейните техники се използват в рекламата, академичните среди, политиката, както и в защитата на различните гледни точки по време на граждански процеси.

Всъщност, благодарение на новите технологии, можем да говорим и за реторика на образа. Аудиовизуалното представяне е заредено с реторични фигури и има за цел да убеди публиката.

Фази на дискурса

Реториката разглежда различни фази в разработването на естетически и убедителен дискурс:

1. Откриване: Отнася се до това какво да се каже и включва търсене на идеи, които ще бъдат в основата на речта.
2. Излагане: След като идеите са идентифицирани, те са подредени и организирани по такъв начин, че речта да е достатъчно силна, за да постигне целта си.
3. Изразяване: Следващата стъпка е да се определи как ще бъдат изразени идеите, за да се убеди и съблазни получателя. Например, може да включва използването на определен тон на глас и жестове.
4. Памет: От една страна, това се отнася до способността да се запази това, което ще бъде казано и как ще бъде казано. От друга страна, се отнася и до способността да се импровизира.
5. Действие: Реториката включва произнасяне на речта и правилното използване на предишните фази.

Използването на реториката

Реториката е била много важна дисциплина през цялата история, до такава степен, че се е преподавала в академиите на Средновековието. Днес тя все още е много полезен инструмент и може да се приложи в различни области на знанието.

Реторични фигури

Наричани още литературни фигури, това са езикови ресурси, които подобряват красотата на речта и са предназначени да подчертаят идея, да убедят, да зарадват или да събудят емоция у получателите.

Те са широко използвани в литературния език, така че изобилстват от поезия и драма. Възможно е обаче да ги използваме и в ежедневната реч, за да добавим стил и оригиналност към нашата комуникация.

Има много видове риторични фигури:

• Метафора: Това е една от най-използваните и се състои от изразяване на понятие чрез друго, което е подобно. Например: „погледът ти е дълбок като океана“ или „времето е злато“.
• Хипербола: Състои се в преувеличаване на количества, качества и характеристики. Най-честата й цел е да предизвика силни чувства и впечатления. В допълнение към литературното поле, обикновено е често срещано в разговорния език, рекламата, политическата пропаганда и хумористичните речи. Някои примери са: „Казах ти милион пъти“, „Умирам от любов към теб“ или „усмивка от ухо до ухо“.
• Ирония: Целта на иронията е да предаде обратното на това, което наистина се казва. Например, казвайки “слава богу, че последвах съвета ви!” след като съжалявам за това. Или да кажете нещо като „вижте как треперя от страх“, за да отхвърлите заплаха.
• Реторични въпроси: Това е въпрос, на който не се очаква даването на отговор, тъй като намерението е да се подсили или потвърди собствената гледна точка. Например: “Колко пъти трябва да ви казвам, че това няма да работи?” или “Къде сте виждали нещо подобно?”

Образна реторика

Образната реторика е един от най-новите обхвати, които реториката като дисциплина е имала. Състои се от изучаване и прилагане на процедури и техники за предаване на визуално послание по ефективен, естетичен и убедителен начин, който убеждава и движи конкретна аудитория.

Ето защо това е дисциплина, която е широко използвана в областта на аудиовизуалната комуникация. Главно в областта на рекламата и пропагандата.

Отрицателната конотация на реториката

Реториката е силно критикувана от Платон и Сократ. Те твърдят, че същността на философията е диалектиката, метод, при който разумът и дискусията водят до откриването на важни истини малко по малко.

В този смисъл Платон критикува софистите и ги обвинява, че не търсят истината с учението си, а учат как да убедят другите, независимо от истинността или лъжата на предаваното.

Тази платонова критика е валидна и днес, особено когато изтъкваме неправилното или неподходящо използване на изкуството на реториката за неетични цели, като празните речи на някои политици, чиято цел не е нищо повече от това да убедят гражданите.