Психосоматично заболяване: емоциите и тялото
Връзката между ума и тялото е толкова тясна и взаимозависима, че се налага да обърнем сериозно внимание на своя емоционален свят, който в наши дни имаме навика да игнорираме. Вярвате или не, нещата, които задържаме вътре в себе си, ни разболяват. Под психосоматично заболяване учените разбират връзката между психологията и медицината. Дълги години тя е обект на изследване.
Често интересни заключения и открития се публикуват в списание като Journal of Psychosomatic Research.
Освен това организации като American Psychosomatic Society редовно съобщават най-новите открития, посветени на връзката между емоциите и тялото.
Днес искаме да ви поканим да научите повече за някои от основните елементи в тази дисциплина. Заслужава си да ги имате предвид.
Негативните емоции, например стрес и тревога, които често задържаме в себе си през целия си живот, могат да имат сериозен ефект върху здравето.
Задържането на нещата вътре в нас провокира емоционални блокади и увреди по тялото
Неотдавна се състоя интересно и популярно TED събитие, в рамките на което един психолог изненада зрителите с чашата вода, която държеше в ръцете си.
Аудиторията веднага се настрои, че тя ще говори за класическата теория за полупразната и полупълната чаша. Само че психологът пое в друга посока.
Тя се обърна към зрителите и попита: „Колко смятате, че тежи тази чаша?“
В отговор получи много и разнообразни отговори, някои от които бяха наистина близо до верния. Само че експертът по емоционална психология даде обяснение, което е далеч по-задълбочено.
- Колко тежи чашата с вода зависи от това, колко дълго смятаме да я държим.
- Държането на чаша с вода за 5 минути не е кой знае какво. Ако обаче решите да я държите в продължение на 2 часа, ръката ви ще се умори и накрая ще се откажете.
- Същото се случва и със стреса. Ефектът от емоцията не провокира страничен ефект след кратък период от време. Ако обаче я задържаме у себе си в продължение на седмици и месеци, тя може да ни разболее.
Психосоматично заболяване – що е то?
- Да си представим, че имате колега, който постоянно говори зад гърба ви. Не става дума за еднократен акт, а за нещо, което се случва за дълъг период от време, толкова дълъг, че се е превърнал в навик и създава наистина негативна среда на работа.
- Ако държите провокираните негативни емоции вътре в себе си в продължение на месеци, те ще навредят на здравето ви (точно както държането на чаша в продължение на месеци).
Едно психосоматично заболяване е факт, когато умът (психиката) провокира промени в тялото.
Това явление е толкова популярно, че се смята, че някои психосоматични заболявания могат да бъдат утежнени допълнително от ментални фактори, като стрес и тревожност.
- Например, смята се, че нарушения като псориазис, екзема, стомашни язви, високо кръвно налягане и други типове сърдечно-съдови болести могат да бъдат провокирани от психосоматични проблеми – стрес и тревожност.
- Трябва да имате наум и още едно нещо: ефектът варира при всеки човек. Всеки един от нас по различен начин се справя със стреса.
Физическите последици, когато задържаме нещата вътре в нас
Когато нещо ни тревожи и не можем да се справим с него по адекватен начин, мозъкът ни го трансформира в негативна емоция, която води след себе си органични последици: повишава се активността на нервния импулс, за да се освободят определени невротрансмитери, например адреналин.
Този невротрансмитер, заедно с кортизола, чието ниво се повишава в кръвообращението, може да провокира следното:
- Емоционално пренатоварване, стресът и тревогата повлияват активността на някои клетки в имунната система, правейки тялото по предразположено към заболяване
- Повишаване на сърдечния ритъм
- Световъртеж (гадене)
- Тремор
- Потене
- Сухота в устата
- Болка в гърдите
- Болки в стомаха
Всичко това може да доведе до възникване на психосоматично заболяване.
Как се лекува едно психосоматично заболяване?
Тъй като повечето от нас не са били научени как да се справят с емоциите си – нещо, което трябва да бъде взето предвид в училищата, се налага да бъдем наясно с някои неща:
- Тренирайте своята асертивност (поведение, при което проявявате уважение към себе си и другите, разбирате своите ценности и се придържате към тях): ясно дефинирайте какво ви тревожи в дадения момент, а не след като е минал.
- Когато задържате нещата вътре в себе си, това ви разболява. Това е нещо, което всеки трябва да осъзнае. Негативните емоции са опасни за здравето. Трябва да се научите да ги контролирате.
- Практикувайте емоционална искреност всеки ден с уважение и съзнателност. Запомнете, че поставянето на граници е фундаментално. Никой не е егоист, само защото казва – „Достатъчно“.
- Посвещавайте 1 или 2 часа дневно на себе си. Бъдете свой приоритет, разходете се, насладете се на любимо хоби или просто използвайте възможността, за да бъдете насаме със себе си и своите мисли.
Винаги търсете професионална помощ, когато усещате дискомфорт. Например влошено храносмилане, тахикардия или световъртеж – това са симптоми, които трябва да умеете да контролирате.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Gasparino, Alba. (2009). Psicosomática y Adolescencia. Clínica y Salud, 20(3), 281-289. Recuperado en 01 de enero de 2019, de http://scielo.isciii.es/scielo.php?script=sci_arttext&;pid=S1130-52742009000300009&lng=es&tlng=es.
- Green, A. (2005). Teoría. En A. Maladesky, B. Lopez y Z. López, Psicosomática. Aportes teórico-clínicos en el siglo XXI. Buenos Aires: Editorial Lugar.
- Winnicott, D. (2010). El trastorno psicosomático En Exploraciones psicoanalíticas, Tomo I. Buenos Aires: Editorial Paidós.
- Berrocal, Carmen, Fava, Giovanni A., & Sonino, Nicoletta. (2016). Contribuciones de la Medicina Psicosomática a la Medicina Clínica y Preventiva. Anales de Psicología, 32(3), 828-836. https://dx.doi.org/10.6018/analesps.32.3.219801
-
Satsangi AK, Brugnoli MP. Anxiety and psychosomatic symptoms in palliative care: from neuro-psychobiological response to stress, to symptoms’ management with clinical hypnosis and meditative states. Ann Palliat Med. 2018;7(1):75‐111. doi:10.21037/apm.2017.07.01