Последиците от насилието пред очите на децата

Насилието пред очите на децата е едно от най-лошите неща, които могат да направят родителите. То води до чувство на несигурност, затова трябва да знаем какво пораждат действията ни.
Последиците от насилието пред очите на децата

Последна актуализация: 21 юли, 2019

Споровете са част от всяка връзка. Понякога са неизменна и необходима част за решаването на даден проблем. Това, за което трябва да внимавате е спорът да не премине в насилие. А най-важното е: трябва да спрете насилието пред очите на децата на всяка цена. 

Децата свидетели на физическо и вербално насилие изпитват тревога, която по-късно се трансформира в гняв, тъга и страх. А когато са бебета психологическите последици са още по-страшни.

Последиците от насилието пред очите на децата

1.Влияние на подсъзнателно ниво, когато са бебета
насилието създава уплашени деца

Новородените притежават способността подсъзнателно да регистрират в мозъка си настроението на хората около тях, включително тона на гласа и жестовете. По същия начин, по който усещат любовта около тях те чувстват и напрежението, когато гласът ви е ядосан, а лицето ви е агресивно.

2.Емоционалното развитие на децата

Без значение колко “незначително” е насилието, израстването в напрегната семейна среда може да нанесе дълбоки емоционални травми, тъй като води до проблеми като тревожност и ниско самочувствие. Спокойната среда, в която децата не са въвлечени в конфликтите между родителите, спомага израстването и развитието им.

3.Децата в предучилищна възраст

На тази възраст децата все още не са развили напълно говора си и търсят начини за изразяване чрез невербална комуникация. Ето защо след сцени на насилие те често плачат или изпадат в силен гняв.

Децата в предучилищна възраст не разбират причините за конфликта, а егоцентричното им мислене ги кара да чувстват вина, тъй като според тях те са довели до спора между родителите им.

Реакциите са различни при всяко едно дете. Някои се държат все едно, че няма проблем, други се страхуват, че е случило нещо ужасно и се изолират от околния свят, докато не се почувстват по-сигурни.

Обикновено изразяват чувствата си чрез промяна в начина на хранене и сън. Те могат да се върнат в предходни етапи от развитието синапример да се напишкват в леглото. Могат да станат нервни и агресивни.

4.Децата в училищна възраст
ако насилието в семейството липсва, ще имате едно щастливо дете

На тази възраст децата вече разбират какво се случва около тях. Често се чувстват шокирани и тревожни, гледайки случващото се между родителите си. Чувстват се виновни и си мислят, че трябва да вземат нечия страна; обикновено момичетата застават на страната на майките си, а момчетата – на бащите си.

Как, когато е “незначително” но често, насилието се отразява на децата?

Този тип насилие създава нестабилна и неуютна семейна среда. В обстановка като тази децата разбират, че нещо малко и незначително може да се превърне в огромен проблем.

Това може да накара децата да си мислят, че трябва те да контролират ситуацията. Освен това могат да престанат да изразяват истинските си нужди, само и само да избегнат появата на нови проблеми.

Децата и обидите

Никога не трябва да използвате децата си като причина за нанасяне на обиди или противопоставяне на партньора си, особено, ако сте разделени.

Важно е да избегнете проявите на насилие през нощта, когато детето спи, тъй като сънят е изключително важен за децата. Спорове и скандали има във всяко семейство, но е добре да ги използвате, за да покажете на децата, че такива неща все пак се случват. Нека децата ви да растат в щастлива обстановка.

Избягвайте сцените на насилие пред очите на децата
насилието и децата

Споровете и конфликтите винаги трябва да се случват, когато децата ви не са наблизо. Те могат и да разберат за това, но поне няма да се чувстват част от сцените на насилие. Децата, особено по-малките, не могат да преценяват и разбират правилно изречените думи, те вярват на това, което чуват.

Ако чуят родителите си да крещят: “Достатъчно!”, “Писна ми ето теб!”, “Не искам да те виждам повече!” не само вие ще сте наранени. Децата ви ще си мислят, че ще се разделите.

Семейна терапия срещу насилието

Посещението на семеен терапевт, ако имате проблеми, ще подобри комуникацията между вас. Семейната терапия е идеалното средство, когато детето започне да се държи странно и да показва психосоматични симптоми, изискващи професионална намеса. Терапията може да извърви дълъг път в укрепването на позитивните връзки между членовете на семейството.

Говорете с децата си

Понякога е невъзможно избягването на скандалите пред очите на децата. В тези случаи е важно да им обясните, че всички хора се карат, дори тези, които се обичат. Използвайте тази възможност, за да обясните, че споровете не означават, че не ви е грижа един за друг.

Ако конфликтът бъде разрешен можете заедно да се радвате като едно семейство; ако не е така обаче не преигравайте, защото децата ще усетят това.

Родителите като модел
насилието не присъства в едно щастливо семейство

Запомнете, че родителите играят важната роля на модел на подражание за децата си. Виждайки, че единият родител се отнася с другия лошо – физически, вербално  или по друг начин създава дълбоки травми, които могат да окажат сериозни последици  върху детския характер и върху превръщането им в зрели хора. Освен това се отразява и върху контактите им с приятелите и съучениците им.

Научете децата си, че когато хората мислят различно по дадена тема винаги могат да се разберат по нормален начин. Създайте среда на търпимост и уважение, не изпадайте в гняв и не изричайте необмислени думи.


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.


  • Morris, A. S., Silk, J. S., Steinberg, L., Myers, S. S., & Robinson, L. R. (2007). The role of the family context in the development of emotion regulation. Social Development. https://doi.org/10.1111/j.1467-9507.2007.00389.x
  • Kim, I. H., Anderson, R. C., Nguyen-Jahiel, K., & Archodidou, A. (2007). Discourse patterns during children’s collaborative online discussions. Journal of the Learning Sciences. https://doi.org/10.1080/10508400701413419
  • Blankenship, K. M., Friedman, S. R., Dworkin, S., & Mantell, J. E. (2006). Structural interventions: Concepts, challenges and opportunities for research. In Journal of Urban Health. https://doi.org/10.1007/s11524-005-9007-4

Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.