Край на пушенето: как да преминем през всеки един етап
Според един от последните доклади на СЗО относно употребата на тютюневи изделия в световен мащаб,над 1.3 милиона са пристрастени пушачи. Затова слагането на край на пушенето се превърна в една от най-важните предпазни мерки за опазване здравето на хората.
Данните на Световната здравна организация показват, че всяка година повече от 8 милиона души по света умират в резултат на тютюнопушенето. Тези цифри правят пушенето водеща причина за предотвратима смърт и болести в световен мащаб. Затова намесата на здравните специалисти е изключително важна в процеса на спиране на цигарите.
За да бъде ефективна тази намеса, тя трябва да може да контролира физическата и психическа зависимост към цигарите, да прекъсне автоматизма свързан с пушенето и да се модулира влиянието в социалната среда на всеки един пушач. За целта първата стъпка е запознаването на всеки пушач с етапите, през които трябва да премине, за да сложи край на пушенето.
Край на пушенето: етапи
Когато говорим за слагане на край на пушенето, трябва да се опрем на това, което е познато до момента като транстеоретичен модел на промени в поведението. Модел създаден през 1977 година от психолозите Прочаска и ДиКлементе, за да се разбере и подобри процеса на промяна в съответствие със спецификите на поведението на отделните индивиди.
Моделът се състои от шест етапа със специфични характеристики, като не е необходимо всеки един решил да сложи край на пушенето, да преминава през всичките. Освен това рецидивът се разглежда не като провал, а като възможност за подобряване и увеличаване възможността от успех при нов опит.
В повечето случаи крайният резултат се постига след неколкократно преминаване през всеки от етапите на процеса.
В това отношение мисията на здравните специалисти е да идентифицират етапа на промяна, в който се намира пушачът и да адаптират намесата си така че да го мотивират да се справи успешно. Затова трябва да проучат задълбочено всеки един от етапите на слагане на край на пушенето.
Прочетете и: Електронните цигари: безопасни ли са?
Етап предхождащ обмислянето
На този етап, въпреки че човек може да знае, че пушенето е вреден за здравето навик, все още не си дава сметка за опасността от него. Затова не може да осъзнае необходимостта от спиране на цигарите. Обикновено хората в този етап са посетили лекар за консултация по друга причина. Или са го направили под натиска на семейството си.
На този етап целта на професионалиста е да накара пациента да разбере проблема и необходимостта от спиране на цигарите. За целта е добре да се наблегне на рисковете за здравето при пушене. И да се подчертаят ползите при спирането му.
Етап на обмисляне
По време на този етап пациентът знае, че има проблем и че трябва да сложи край на пушенето. Въпреки че иска да го направи за по-малко от шест месеца, той се чувства объркан и не знае как да се справи с тази цел. С други думи, въпреки че е запознат с проблема, той се съмнява в способността си да се справи с него.
На този етап, за да може пушачът да покаже прогрес в процеса на слагане на край на пушенето, здравният професионалист трябва да му помогне да превъзмогне колебанията си. Важно е да анализира и поговори с пациента за следното:
- Важността от спиране на цигарите
- Увереността, че пушачът ще се справи с целта. По време на този етап е важно да се подчертае самоефикасността на пациента като му се припомнят предишните му постижения.
- Рисковете свързани с употребата на тютюневи изделия и причините, поради които човекът иска да продължи да пуши
- Ползите от спирането на цигарите и трудностите за постигане на тази цел
Край на пушенето: подготвителен етап
Подготвителният етап започва, когато човек твърдо реши, че иска да сложи край на пушенето. Човек е убеден, че иска да спре цигарите и има желание да направи сериозен опит след по-малко от месец. Работата на здравния професионалист на този етап цели да:
- Поздрави пациента и подчертае, че спирането на цигарите е вероятно най-доброто решение, което някога е правил за здравето си и здравето на хората около него.
- Избере дата, от която пушачът ще спре цигарите (“D-ден”). Ако пациентът е избрал постепенно спиране, трябва да започне процеса по-рано, за да може напълно да спре цигарите на “D-деня”.
- Насърчи пушача да сподели решението си с всичките си приятели и семейството. Колкото повече хора знаят, толкова по-добре.
- Поговори за появата на възможни пречки (зависимост, раздразнителност, тревожност, умора, нервност, промени в модела на съня, повишен апетит, запек, главоболие, трудно концентриране и негативно влияние на социалната среда) и да му предложи полезни стратегии за справяне с тях.
Препоръчваме ви да прочетете и: 6 опасни навика толкова вредни колкото пушенето
Главната цел на този етап е пушачът да се подготви за спирането на цигарите. Важно е той да приема процеса позитивно. Освен това е необходимо да разбере, че може да спре цигарите, защото разполага с необходимите стратегии за успешно посрещане на всяка една трудност.
Етап на действие
На този етап пациентът вече е спрял цигарите и основната му цел е да се избегнат рецидиви. За целта здравният специалист трябва да разгледа трудностите, пред които е изправен пациента. И да консолидира стратегиите, които биха били полезни за успешното справяне с тях.
Важно е да се припомни, че синдрома на абстиненция започва да отшумява от седмия ден. Лекарят ще поговори за чувството на празнота, появяващо се около десетия ден след спиране на цигарите. И ще наблегне на фалшивото усещане за сигурност проявяващо се между 15-30 ден след спирането.
Продължавайте така: шест месеца без цигари
Етапът на задържане започва, когато човек не е пушил шест месеца. Въпреки това той не се смята за бивш пушач докато не е издържал 12 месеца без цигари. На този етап здравният специалист трябва да се спре повторно на евентуалните затруднения и да избере най-подходящите стратегии за справяне с тях.
Освен това припомнянето на пациента защо е решил да спре цигарите е от голяма полза. Лекарят трябва да се спре и на ползите, които вече са видими, както и на предстоящите такива. Добре е да припомни отново на пациента и вредите от.
Край на пушенето: рецидив
Говорим за рецидив, когато пациентът започне да уши след като се е отказал от цигарите. На този етап е изключително важно здравния специалист да прояви разбиране, подкрепа, да не обвинява пациента, а да го накара да разбере, че рецидивът е възможност да се поучи и да опита отново, като следващият път шансът за успех ще бъде по-голям.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Camalles Guillem, F., Barchilón Cohen, V., Clemente Jiménez, L., Iglesias Sanmartín, J.M., Martín Cantera, C., Minué Lorenzo, C., Ribera Osca, J.A. & Salguero Chávez, E. (2015). Guía de bolsillo para el tratamiento del tabaquismo. Barcelona, España: semfyc ediciones. Consultado el 09/01/2020. Recuperado de: https://www.saludinforma.es/portalsi/documents/10179/1032403/guiaBAJA.pdf/7f945968-4790-43ac-99ba-bd8855bcd5a3
- Gorreto López, L., Duro Robles, R., Aguiló Juanola, M.C., Hidalgo Campos, I. & Méndez Castell, C. (2017). Guía de intervención individual para el tratamiento del tabaquismo. Islas Baleares, España: Dirección General de Salud Pública y Participación del Gobierno de las Islas Baleares. Consultado el 09/01/2020. Recuperado de: https://www.ibsalut.es/apmallorca/es/profesionales/publicaciones?catid=0&id=1046
- López Delgado, M.E., Benito Fernández, B.M., Del Castillo Sedano, M.E., Álvarez Alonso, S., Gutiérrez Bardeci, L., Armentia González, I., Del Amo Santiago, M., Martín Fuente, F. & García Gutiérrez, M.A. (Ed.). (2010). Manual de abordaje del tabaquismo en atención primaria. Cantabria, España: Dirección General de Salud Pública del Gobierno de Cantabria. Consultado el 09/01/2020. Recuperado de: https://saludcantabria.es/index.php?page=MANUAL_ABORDAJE_TABAQUISMO_ATENCIoN-PRIMARIA
- Prochaska, JO y DiClemente, CC (1982). Terapia transteórica: hacia un modelo de cambio más integrador. Psicoterapia: teoría, investigación y práctica, 19 (3), 276–288. https://doi.org/10.1037/h0088437