Каква е разликата между пребиотиците и пробиотиците?

Разликата между пребиотиците и пробиотиците е че имат различно, но допълващо се действие. В тази статия ще ви разкажем повече за тях както и от кои храни можете да си иги набавите.
Каква е разликата между пребиотиците и пробиотиците?
Anna Vilarrasa

Написано и проверено от диетолог Anna Vilarrasa.

Последна актуализация: 26 август, 2022

Въпреки че и двата продукта са полезни за здравето, разликата между пребиотиците и пробиотиците е основно във функцията им и в това откъде можете да си ги набавите.

Милиони микроби обитават клетките на организма ни: става въпрос за така наречения микробиом. Голяма част от тях живеят в храносмилателния тракт и са познати като чревна флора. Тези чревни бактерии могат да бъдат разделени на два вида: с полезно и вредно действие. Последните могат да причинят диария, инфекции и гниене в червата. От друга страна полезните бактерии спомагат контролирането на вредните, стимулират имунната система, намаляват газовете и подобряват процеса на храносмилане. Човешкият организъм се нуждае от тях, за да синтезира някои витамини и за да усвоява определени хранителни вещества.

Затова, ако искате да се радвате на добро настроение и здраве, трябва да поддържате чревната си флора здрава и балансирана. Каква роля играят пребиотиците и пробиотиците за това?

В следващите редове ще се спрем по-подробно на темата.

Основната разлика между пребиотиците и пробиотиците

Трябва да правите две неща, за да поддържате чревната си флора в добро състояние:

  • Да й осигурявате пробиотици, за да сте сигурни, че в организма ви постоянно навлизат живи микроорганизми.
  • Да приемате пребиотици, за да осигурите храна на микробите, които вече обитават организма ви.

В тези два реда се крие и основната разлика между пребиотиците и пробиотиците. Ще продължим да ви разказваме по-подробно за всеки един от тези продукти, както и откъде можете да си ги набавите.

Пребиотиците – „храната“ за чревната ви флора

Пребиотиците са несмилаеми съставки в хранителните продукти, достигащи до дебелото черво. Там те се превръщат в храна за чревните бактерии, които имат подходящите ензими за разграждането им. Тъй като се превръщат в храна за чревните бактерии, те стимулират растежа и активността им и така подобряват здравето на гостоприемника (хората).

За да бъде считана за пребиотик една съставка на храната, тя трябва да отговаря на три условия:

  1. Да не се разгражда и усвоява в стомаха и тънките черва.
  2. Трябва да може да ферментира с помощта на бактериите в дебелото черво.
  3. Тази ферментация трябва да благоприятства дейността и размножаването на определени чревни бактерии с полезно за хората действие.

Най-добре изучаваните пребиотици са различните видове фибри в растителните храни. Най-вече фруктоолигозахаридите (ФОС), галакто-олигозахаридите (ГОС) и инулинът.

Въпреки това можете да си набавите полезни за чревната флора вещества и чрез много други храни:

  • Някои видове фибри в лука, праза, аспержите, артишока, семената (чиа и ленено), картофите, морковите и ябълките са полезни пребиотици.
  • Полифенолите в какаото, горските плодове и подправките.
  • Мазнините в зехтина, ядките и мазните риби.

Какво представляват пробиотиците?

Вече знаете повече за пребиотиците, затова ще се спрем на пробиотиците, за да разберете напълно разликата между тях. Терминът пробиотик означава “pro-life”. Най-широко приетото определение за пробиотиците бе формулирано от Световната здравна организация (СЗО) и Организация по прехрана и земеделие на ООН (ФАО). Според тези организации пробиотиците са:

“Живи микроорганизми, които приемани в правилното количество, са полезни за гостоприемника си.”

Тук не става въпрос за осигуряване на храна за бактериите в организма ни, а за прием на бактерии. Повечето пробиотици се получават при ферментацията на храната. Най-добре проучените такива примери са бактериите Lactobacillus и Bifidobacterium.

Можете да си набавите пробиотици чрез храната или под формата на хранителни добавки.

Основните храни източници на пробиотици

Пълномасленото кисело мляко е най-популярната и достъпна храна, богата на пробиотици. Можете да откриете тези бактерии и в други храни и добавки.

Можем да кажем, че една от най-достъпните храни, богата на пробиотици,  е киселото мляко. Не е необходимо да добавяте нищо към него, тъй като висококачественото пълномаслено кисело мляко съдържа lactobacillus и streptococcus. Кефирът също е пример за храна съдържаща големи количество различни видове полезни бактерии.

Друг източник на пробиотици са ферментиралите зеленчуци като киселото зеле и киселите краставички. В азиатската кухня се използва мисо (ферментирала соева паста) и темпе (ферментирала соя). И накрая не можем да не споменем комбуча – леко газирана напитка, станала много популярна през последните години.

Препоръчваме ви да прочетете и: 3 стъпки за здрав чревен тракт

Последни бележки относно разликата между пребиотиците и пробиотиците

Най-добрият начин да обобщим разликата между пребиотиците и пробиотиците е като подчертаем, че тези два продукта имат различно, но допълващо се действие. Затова няма да помогнете на организма си, ако просто приемате пробиотици, а не си набавяте пребиотици. Съветваме ви да продължите да следите темата, тъй като науката постоянно прави нови открития в областта на пребиотиците и пробиотиците и може да научите нови полезни неща за тях.

Може да ви заинтересува ...
Пробиотиците и пребиотиците – 15 топ вида
Здраве и Красота
Прочетете го в Здраве и Красота
Пробиотиците и пребиотиците – 15 топ вида

Пробиотиците и пребиотиците не са едно и също нещо. Те понякога се бъркат, или не се посочва ясно какви ползи осигурява всеки от тях.


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.


  • Sanders ME., Merenstein DJ., Reid G., Gibson GR., et al., Probiotics and prebiotics in intestinal health and disease: from biology to the clinic. Nat Rev Gastroenterol Hepatol, 2019. 16 (10): 605-616.
  • Wilkins T., Sequoia J., Probiotics for gastrointestinal conditions: a summary of the evidence. Am Fam Physician, 2017. 96 (3): 170-178.
  • Abraham BP., Quigley EMM., Probiotics in inflammatory bowel disease. Gastroenterol Clin North Am, 2017.
  • 2014. 4;6328.

Съдържанието на тази публикация е само с информативна цел. По никакъв начин не може да служат за улесняване или заместване на диагнози, лечения или съвети от професионалист. Консултирайте се с доверения си специалист, ако имате съмнения или търсите одобрението му преди да започнете всяка една процедура.