Каква е разликата между пребиотиците и пробиотиците?
Въпреки че и двата продукта са полезни за здравето, разликата между пребиотиците и пробиотиците е основно във функцията им и в това откъде можете да си ги набавите.
Милиони микроби обитават клетките на организма ни: става въпрос за така наречения микробиом. Голяма част от тях живеят в храносмилателния тракт и са познати като чревна флора. Тези чревни бактерии могат да бъдат разделени на два вида: с полезно и вредно действие. Последните могат да причинят диария, инфекции и гниене в червата. От друга страна полезните бактерии спомагат контролирането на вредните, стимулират имунната система, намаляват газовете и подобряват процеса на храносмилане. Човешкият организъм се нуждае от тях, за да синтезира някои витамини и за да усвоява определени хранителни вещества.
Затова, ако искате да се радвате на добро настроение и здраве, трябва да поддържате чревната си флора здрава и балансирана. Каква роля играят пребиотиците и пробиотиците за това?
В следващите редове ще се спрем по-подробно на темата.
Основната разлика между пребиотиците и пробиотиците
Трябва да правите две неща, за да поддържате чревната си флора в добро състояние:
- Да й осигурявате пробиотици, за да сте сигурни, че в организма ви постоянно навлизат живи микроорганизми.
- Да приемате пребиотици, за да осигурите храна на микробите, които вече обитават организма ви.
В тези два реда се крие и основната разлика между пребиотиците и пробиотиците. Ще продължим да ви разказваме по-подробно за всеки един от тези продукти, както и откъде можете да си ги набавите.
Пребиотиците – „храната“ за чревната ви флора
Пребиотиците са несмилаеми съставки в хранителните продукти, достигащи до дебелото черво. Там те се превръщат в храна за чревните бактерии, които имат подходящите ензими за разграждането им. Тъй като се превръщат в храна за чревните бактерии, те стимулират растежа и активността им и така подобряват здравето на гостоприемника (хората).
За да бъде считана за пребиотик една съставка на храната, тя трябва да отговаря на три условия:
- Да не се разгражда и усвоява в стомаха и тънките черва.
- Трябва да може да ферментира с помощта на бактериите в дебелото черво.
- Тази ферментация трябва да благоприятства дейността и размножаването на определени чревни бактерии с полезно за хората действие.
Най-добре изучаваните пребиотици са различните видове фибри в растителните храни. Най-вече фруктоолигозахаридите (ФОС), галакто-олигозахаридите (ГОС) и инулинът.
Въпреки това можете да си набавите полезни за чревната флора вещества и чрез много други храни:
- Някои видове фибри в лука, праза, аспержите, артишока, семената (чиа и ленено), картофите, морковите и ябълките са полезни пребиотици.
- Полифенолите в какаото, горските плодове и подправките.
- Мазнините в зехтина, ядките и мазните риби.
Прочетете и: Признаци за проблеми с дебелото черво
Какво представляват пробиотиците?
Вече знаете повече за пребиотиците, затова ще се спрем на пробиотиците, за да разберете напълно разликата между тях. Терминът пробиотик означава “pro-life”. Най-широко приетото определение за пробиотиците бе формулирано от Световната здравна организация (СЗО) и Организация по прехрана и земеделие на ООН (ФАО). Според тези организации пробиотиците са:
“Живи микроорганизми, които приемани в правилното количество, са полезни за гостоприемника си.”
Тук не става въпрос за осигуряване на храна за бактериите в организма ни, а за прием на бактерии. Повечето пробиотици се получават при ферментацията на храната. Най-добре проучените такива примери са бактериите Lactobacillus и Bifidobacterium.
Можете да си набавите пробиотици чрез храната или под формата на хранителни добавки.
Основните храни източници на пробиотици
Пълномасленото кисело мляко е най-популярната и достъпна храна, богата на пробиотици. Можете да откриете тези бактерии и в други храни и добавки.
Можем да кажем, че една от най-достъпните храни, богата на пробиотици, е киселото мляко. Не е необходимо да добавяте нищо към него, тъй като висококачественото пълномаслено кисело мляко съдържа lactobacillus и streptococcus. Кефирът също е пример за храна съдържаща големи количество различни видове полезни бактерии.
Друг източник на пробиотици са ферментиралите зеленчуци като киселото зеле и киселите краставички. В азиатската кухня се използва мисо (ферментирала соева паста) и темпе (ферментирала соя). И накрая не можем да не споменем комбуча – леко газирана напитка, станала много популярна през последните години.
Препоръчваме ви да прочетете и: 3 стъпки за здрав чревен тракт
Последни бележки относно разликата между пребиотиците и пробиотиците
Най-добрият начин да обобщим разликата между пребиотиците и пробиотиците е като подчертаем, че тези два продукта имат различно, но допълващо се действие. Затова няма да помогнете на организма си, ако просто приемате пробиотици, а не си набавяте пребиотици. Съветваме ви да продължите да следите темата, тъй като науката постоянно прави нови открития в областта на пребиотиците и пробиотиците и може да научите нови полезни неща за тях.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Adhikari, P., & Kim, W. (2017). Overview of Prebiotics and Probiotics: Focus on Performance, Gut Health and Immunity-A Review. Annals of Animal Science, 17(4), 949. https://search.proquest.com/openview/06c7e33e5e02850d66a0a115922006d5/1?pq-origsite=gscholar&cbl=1976406
- Cunningham, M., Azcarate-Peril, M., Barnard, A., Benoit, V., Grimaldi, R., Guyonnet, D., Holscher, H., Hunter, K., Manurung, S., Obis, D., Petrova. M., Steinert, R., Swanson, K., Sinderen, D., Vulevic, J., & Gibson, G. R. (2021). Shaping the future of probiotics and prebiotics. Trends in microbiology, 29(8), 667-685. https://www.cell.com/trends/microbiology/fulltext/S0966-842X(21)00005-6
- Davani-Davari, D., Negahdaripour, M., Karimzadeh, I., Seifan, M., Mohkam, M., Masoumi, S., Berenjian, A. & Ghasemi, Y. (2019). Prebiotics: definition, types, sources, mechanisms, and clinical applications. Foods, 8(3), 92. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6463098/
- Floch, M. H. (2018). The role of prebiotics and probiotics in gastrointestinal disease. Gastroenterology Clinics, 47(1), 179-191. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/29413011/
- Holscher, H. (2017). Dietary fiber and prebiotics and the gastrointestinal microbiota. Gut microbes, 8(2), 172-184. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28165863/
- Homayoni, A., Vaghef, E., Alipoor, B., & Vaghef, L. (2016). The comparison of food and supplement as probiotic delivery vehicles. Critical Reviews in Food Science and Nutrition, 56(6), 896-909. https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/10408398.2012.733894
- Krumbeck, J., Walter, J., & Hutkins, R. (2018). Synbiotics for improved human health: recent developments, challenges, and opportunities. Annual review of food science and technology, 9, 451-479. https://www.annualreviews.org/doi/abs/10.1146/annurev-food-030117-012757
- Sanders, M., Merenstein, D., Reid, G., Gibson, G., & Rastall, R. (2019). Probiotics and prebiotics in intestinal health and disease: from biology to the clinic. Nature reviews Gastroenterology & hepatology, 16(10), 605-616. https://www.nature.com/articles/s41575-019-0173-3
- Wilkins, T., & Sequoia, J. (2017). Probiotics for gastrointestinal conditions: a summary of the evidence. American family physician, 96(3), 170-178. https://www.aafp.org/pubs/afp/issues/2017/0801/p170.html
- Stavropoulou, E., & Bezirtzoglou, E. (2020). Probiotics in medicine: a long debate. Frontiers in immunology, 11, 2192. https://www.frontiersin.org/journals/immunology/articles/10.3389/fimmu.2020.02192/full
- Zendeboodi, F., Khorshidian, N., Mortazavian, A., & da Cruz, A. (2020). Probiotic: conceptualization from a new approach. Current Opinion in Food Science, 32, 103-123. https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S221479932030028X
