Електролитите: какво представляват тези вещества?

Електролитите са съставки в човешкото тяло, които съдържаг електрически заряд. Те са важни елементи за нормалното функциониране на организма и те могат да бъдат изгубени и заместени.
Електролитите: какво представляват тези вещества?

Последна актуализация: 10 януари, 2021

Спортистите са най-вероятно групата хора най-запознати с електролитите. Това има много общо с хидратацията и има много информация за тези вещества. И така, какво представляват електролитите?

Електролитите са минерални вещества, намиращи се в кръвта и също в другите телесни течности, както и във вътрешните клетки. Доброто нещо е, че те могат да носят електрически заряди. Това означава, че електролита може да се разтваря във вода и да провежда електричество.

Те са много важни за организма. Както ще видим, дисбаланса на електролитите може да бъде смъртоносен. Тези вещества са свързани с притока на вода в тялото. Те също са свързани с pH на кръвта- нейната киселинност- и с дейността на мускулите.

Основните електролити на човешкото тяло са натрий, хлор, фосфор, магнезий и калий. За всеки един от тях има стойности на концентрацията на кръвта, които можем да смятаме за нормални. Например:

  • За калия нормалните стойности варират между 3.5-5.3 mEg/L
  • Натрият има нормални стойности между 136-145 mEg/L
  • За хлора е между 97-107 mEq/L

Причини за дисбаланс на електролитите

Нормалният електролитен баланс в тялото, който се колебае между определени стойности, може да бъде променен. Хормонални промени, заболявания на органи като бъбреци или черен дроб, и дори употребата на лекарства, може да ги засегне. Сред най-често срещаните причини на електролитен дисбаланс са:

  • Обезводняване: когато тялото навлезе в период на дехидратация губи течности. Освен това, губи също и тези електрически вещества. По време на фебрилни еърхове и гастроентерит с повръщане и диария, е възможно да се губят електролити.
  • Синдрома на малабсорбция: има заболявания, които променят процеса а поглъщане на хранителните вещества от червото. Когато това се случва, погълнатите електролити, могат да не навлезнат наистина в тялото..
  • Ендокринни заболявания: диабет или хипотиреодизъм са примери за хормонални проблеми, които нарушават баланса на вътрешната среда на тялото.
  • Химиотерапия: пациентите с рак, подложени на лечение с химиотерапия, са много уязвими от електролитен дисбаланс. Пациентите, които се лекуват от рак, трябва да се уверят, че са заместили това, което е било изгубено поради лечението.
  • Лекарства: Освен химиотерапия, има други често използвани лекарства, които причиняват загуба на минерални вещества. Например, диуретици и някои кортикостероиди.
  • Бъбречни заболявания: бъбрекът трябва да регулира веществата, които напускат тялото. Когато не може, може да загуби натрий, калий, калций, фосфор и магнезий.
Жена пие вода

Хидратацията е важна за поддържане на електролитния баланс на тялото. Обаче, определени заболявания и лекарства могат да предизвикат дисбаланс.

Най-често срещаните дисбаланси на електролитите

Някои електролитни дисбаланси са по-често срещани от други. Някои са временни и могат да се коригират автоматично, докато другите се нуждаят от външна намеса за да се завърнат към нормалните си нива.

Голяма част от тези дисбаланси не са толкова сериозни. Обаче, някои са сложни. Дългосрочните последствия могат да бъдат сериозни.

С калций, например, може да бъде хипокалцемия (по-ниско количество кръв) или хиперкалцемия (по-високо количество кръв). За жените, хипокалцемията може да допринесе за риска от остеопороза със започването на менопаузата. От другата страна, хиперкалцемията може да доведе до камъни в бъбреците.

Натрият, както в прекомерно количество, така и в недостатък, променя функционирането на невроните. Хипонатремията, която е ниско ниво на натрий в кръвта, и хипернатремията, високите стойности на натрий в кръвта, причиняват раздразнение и объркване. В по-тежки случаи това може да доведе до пристъпи.

Калият е може би електролита, причиняващ най-много спешни случаи. Миокардиоцитите, които са клетките на сърдечните мускули, изискват специфични стойности на калия за да бъде сърдечния ритъм както трябва. Липсата на калоий в кръвта предизвиква аритмия, която носи своите собствени рискове.

Когато става въпрос за излишък на калий в кръвта, въпреки че не е спешно, трябва да посетите специалист за да засечете бъбречни проблми. Първата проява на бъбречна недостатъчност може да бъде хипергликемия, която включва повишаване на калия в кръвта.

Лекар кардиолог

Пациентите с ниски нива на калий могат да изпитват сърдечна аритмия. Това също може да донесе други сърдечно-съдови проблеми.

Източници на електролити

Важно е да се змае откъде получаваме електрполити за нашата диета. Не само за да заместим загубите, но и за да си осигурим балансирана диета основана на тези дневни изисквания.

Освен спортните хидратиращи напитки, можете да намерите електролити в следните храни:

  • Калций: Много риби съдържат калций, особено сардините. Също се среща и в спанака, и в бадемите.
  • Фосфор: Има фосфор в бадемите, както и в другите видове ядки. Постните меса и яйцата са надеждни източници на този електролит, както и млечните продукти като сирене и йогурт.
  • Натрий: Цвекло, целина, маслини и домати.
  • Магнезий: Зелени листни зеленчуци, риба и ядки. Има също много магнезий в шоколада.
  • Калий: Накрая, можете да намерите калий в достатъчни количества в много зелени листни зеленчуци и в много плодове като банани и цитрусови плодове.

Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.


  • DuBose TD. Disorders of acid-base balance. In: Skorecki K, Chertow GM, Marsden PA, Taal MW, Yu ASL, eds. Brenner and Rector’s The Kidney. 10th ed. Philadelphia, PA: Elsevier; 2016:chap 17.
  • Ayus, Juan Carlos, C. Caramelo, and A. Tejedor. “Agua, electrolitos y equilibrio ácido-base.” Med. Panamericana (2007).
  • del Rosal Rabes, T., et al. “Alimentación parenteral, líquidos y electrolitos.” Protocolos de Neonatología.[aut. libro] AEP. Protocolos Diagnóstico Terapeúticos de la AEP: Neonatología (2008): 101-110.

Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.