Анаксагор: Приноси и 15 известни цитата

Анаксагор е един от най-известните предсократови философи. Философията му се състои в научното обяснение на произхода и законите на Вселената.
Анаксагор: Приноси и 15 известни цитата
Maria Alejandra Morgado Cusati

Написано и проверено от философ Maria Alejandra Morgado Cusati.

Последна актуализация: 15 ноември, 2022

Анаксагор (500 г. пр. н. е. – 428 г. пр. н. е.) е един от най-известните предсократови натурфилософи. Той е роден в Клазомена (в днешна Турция), въпреки че живее и преподава в град Атина около 30 години.

Сред неговите ученици са били Перикъл, Архелай, Протагор от Абдера, Тукидид и Еврипид. Смята се, че Демокрит и Сократ също са били сред тях.

Той насърчава изследването на природата, използвайки опита, паметта и техниката. Въпреки това той е обвинен в светотатство и осъден на смърт, след като предполага, че слънцето е маса от нажежено желязо и че луната е скала, която отразява слънчевата светлина.

Той успява да избегне наказанието си, като отива в изгнание и се установява в Лампсакус, където се вярва, че е умрял от глад. Нека да разгледаме неговия принос и някои от най-известните му цитати.

Принос и мисли на Анаксагор

Сред най-важните приноси на Анаксагор са рационалните обяснения на затъмненията и дишането на рибите, както и изследванията върху анатомията на мозъка.

От друга страна, в малкото фрагменти, които са били възстановени от неговия труд „За природата“, се отразява как този велик мислител се е опитал да обясни множеството обекти в света.

В този труд той твърди, че всички неща се образуват от елементарни частици, които нарича семена (spermata на гръцки). Той спекулира, че разликата между нещата се крие в техния състав. Освен това вярва, че всичко във физическия свят съдържа част от всичко останало.

Това последно отражение той получава, наблюдавайки храненето на животните, където храната, която ядат, след това се превръща в кости, коса, месо и т.н. Следователно той приема, че това трябва да съдържа цял набор от компоненти.

Освен това той предполага, че тези части не са отделни, а точно обратното, всичко е смесено (с изключение на интелигентността, тъй като тя е чиста и несмесена). По-късно Аристотел приема тази идея за частиците и ги нарича хомеомери (подобни части).

Идеите на Анаксагор
Аристотел приема някои идеи от Анаксагор, за да обясни състава на физическия свят.

Умът като принцип на космоса

Големият принос на Анаксагор към философската мисъл е да въведе понятието за разум (или интелигентност) в обяснението на Вселената като движеща сила, която движи всичко, което съществува. Следователно той е над всичко, безкрайно и автономно и не може да бъде смесен с нищо.

Според Аристотел Анаксагор разбира разума като произход на Вселената и причина за съществуването.

Освен това Анаксагор включва тази концепция в обяснението на реалността, заявявайки, че това е изключително фин поток, който се просмуква през материята и я оживява със своето движение. Разумът прониква в някои неща, а в други не. Така този велик мислител обяснява съществуването на одушевени и инертни обекти.

По-късно Платон ще подкрепи твърдението, че разумът е причината за всичко и води до ред и хармония. Той обаче не е съгласен с търсенето на материални причини, предприето от Анаксагор.

Монотеизъм

Според римския политик и философ Марк Тулий Цицерон, Анаксагор е първият философ, който твърди, че Вселената е проектирана от рационалната сила на безкраен ум. Поради тази причина Вилхелм Дилтай го смята за основател на монотеизма в Европа.

15 известни цитата от Анаксагор

За да имате по-пълна представа за мислите на Анаксагор, ето списък с най-известните му цитати:

  1. „Заблуди ме веднъж, засрами се, два пъти ме заблуди, засрами се.”
  2. “Интелигентността знае всички неща и е наредила всички неща, които трябва да бъдат и тези, които са били, и тези, които са сега и тези, които не са.”
  3. Интелигентността е най-чистото от всички неща. Тя има пълното знание за всичко и е върховната сила.”
  4. “Движението определя какво е живо.”
  5. “Всички неща участват във всичко, докато интелигентността е безкрайна и сама се управлява и не се смесва с нищо.”
  6. „Трябва да се предположи, че във всичко, което се комбинира, има много неща от всякакъв вид и семена от всички неща, които имат различни форми и различни цветове и вкусове.“
  7. “Всичко има естествено обяснение. Луната не е бог, а голяма скала, а слънцето – гореща скала.”
  8. “Хората биха живели невероятно спокойно, ако тези две думи – моето и твоето – ги нямаше.”
  9. „Науката причинява толкова вреда на онези, които не знаят как да я използват, колкото е полезна за другите.“
  10. “Духът управлява Вселената.”
  11. Човекът е интелигентен, защото има ръце.”
  12. “Нищо не се ражда и нищо не загива. Животът е съвкупност, смъртта е отделяне.”
  13. “Докато гласът на врага обвинява, мълчанието на приятел осъжда.”
  14. “Външностите са видение на невидимото.”
  15. “Слънцето придава на луната нейната яркост.”

Този философ успява да обясни затъмненията и да изложи светоглед, който му печели смъртната присъда по това време.

Гениален и далновиден философ

Анаксагор е мислител, който размишлява върху произхода и законите, които управляват всичко, което съществува. Неговите разсъждения върху физически явления като затъмнения или отражението на слънцето върху луната показват голямата му изобретателност. Той доста е изпреварил времето си.


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.


    • Curd P. Anaxagoras [Internet]. California: Stanford Encyclopedia of Philosophy; 2019 [consultado 17 may 2022]. Disponible en: https://plato.stanford.edu/entries/anaxagoras/
    • Seggiaro C. La noción aristotélica de Nous: conocimiento de los primeros principios y vida contemplativa en el protréptico de Aristóteles. Signos Filosóficos [Internet]. 2014 [consultado 17 may 2022]; 16(32): 38-70. Disponible en: https://www.redalyc.org/pdf/343/34335734002.pdf
    • Segura E. La cuestión de la incorporeidad del Nous en el pensamiento de Anaxágoras. Revista De Filología y Lingüística Universidad Costa Rica [Internet]. 1978 [consultado 17 may 2022]; 4(1): 75-86. Disponible en: https://doi.org/10.15517/rfl.v4i1.16470

Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.