Значението на свободата на изразяване

Свободата на изразяване е основно човешко право, което прави възможно съществуването на демократични общества. От какво се състои? Какво гарантира? Разберете в тази статия!

Свободата на изразяване и мислене са човешки права, които позволяват на индивида или групата да поддържат и артикулират своите мнения и идеи без страх от репресии, цензура или санкции.

Всъщност това се счита за предпоставка за съществуването и поддържането на демократичните общества. Следователно всяко нарушаване на това право е атака срещу този правителствен идеал.

В днешната статия ще разгледаме от какво се състои свободата на изразяване. Нейното значение в обществото и ограничаването й за гарантиране на други права. Продължете да четете, за да научите повече!

Свободата на изразяване: Основно човешко право

Свободата на изразяване е включена в член 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, който гласи, че:

По този начин, общопризнато е, че всички хора не само имат правото да изразяват свободно себе си или други въпроси, които ги интересуват, но също така имат правото да търсят, получават и разпространяват информация от всякакъв вид.

По този начин предходната цензура, намеса или пряк или косвен натиск върху каквато и да е форма на изразяване, мнение или информация, разпространявана чрез медиите, трябва да бъдат забранени от закона във всяко общество.

За съжаление, тази гаранция не е налице във всички общества по света. Днес все още има авторитарни режими, които цензурират всяка информация, която не е в унисон с техните идеали. Те дори несправедливо наказват авторите на подобни прояви.

Значението на свободата на изразяване

В есето си „За свободата“ (1859) философът Джон Стюарт Мил казва, че за да се постигне истински социален прогрес и щастие, всеки индивид, група индивиди и хора не трябва да се намесват в мисълта, изразяването или действието на всеки един човек.

В този смисъл определено сме съгласни със Стюарт Мил, тъй като свободата на изразяване и мислене гарантират следните социални ползи.

Съществуването на демокрация

Демокрацията е система на управление, при която гражданите имат суверенитет над делата на държавата. Поради това е от съществено значение хората да имат правото да се изразяват свободно в обществени и частни дела. Чрез всякакви средства за комуникация и без дискриминация.

По този начин философът Александър Мейкледжон – един от най-забележителните защитници на връзката между свободата на изразяване и демокрацията – твърди, че за да функционира една демократична система, е необходим информиран електорат.

Въпреки това, за да се случи това, не трябва да има ограничения на свободния поток на информация и идеи. Според Мейкледжон демокрацията няма да бъде вярна на своя основен идеал, ако управляващите могат да манипулират електората. Като задържат информация или крият критиките.

Свободата на изразяване – реално информирано общество

В съответствие с горното, свободата на изразяване е най-добрият начин да се гарантира достъп до достоверна информация за цялото население. Цензурата на предполагаемо неверни мнения и идеи по преценка на цензора ограничава възможността за оценка на целия сценарий. Както и формиране на преценки, по-съобразени с реалността.

С други думи, цензурата допринася за създаването на предубедени мнения, което увеличава социалното разделение и способността да бъдат манипулирани от управляващите.

Насърчаване на ефективни политики от правителствата

Това право предполага и достъп до информация, съхранявана от публични органи. Това позволява на всички граждани да бъдат информирани за официалните документи и статистика на държавните институции, за да бъдат отговорни за тяхното изпълнение.

По този начин достъпът до обществена информация включва правото да се изисква информация от държавните агенции. Това позволява на гражданите достъп до данни, необходими за търсенето на ефективни политики, борбата с корупцията и защитата на правата на човека.

Свободата на изразяване – академична свобода

Академичната свобода е правото на всеки член на образователната общност (ученици, учители, изследователи и т.н.) да търси, развива и свободно предава знания чрез изследвания, изучаване, дебати и доказателства.

По същия начин, това предполага забрана на индоктринирането чрез определен модел на мислене, религия или вярване. Всичко това заедно несъмнено е част от свободата на изразяване.

Граници на свободата на изразяване

Сега трябва да признаем, че свободата на изразяване не е абсолютна, така че има своите граници. Тези ограничения се отнасят до клевета, непристойност, подбуждане, нарушаване на авторски права и други ситуации, които са в противоречие с други основни човешки права и свободи.

Въпреки това сме свободни да изразяваме себе си, стига да не нараняваме или накърняваме другите. Въпреки това, тълкуванията на „вреда“ и „обида“ са свързани с културата и политиката на всяко общество.

Например в Русия се счита за престъпление излъчването на всеки въпрос, свързан с ЛГБТ движението. Следователно нацията ограничава всякакво подобно изразяване в медиите.

Въпреки че за мнозина тази цензура е явно нарушение на правата на човека, има много други случаи, които затрудняват очертаването на ясни граници, които ни позволяват да разграничим кое е правилно да се цензурира и кое не.

Свободата на един човек свършва там, където започва свободата на друг

Свободата на изразяване е задължително човешко право за напредъка на справедливите и демократични общества. Трябва обаче да сме наясно с ограниченията, които предполага. В крайна сметка едно е да имаме правото да изразяваме идеите и мненията си, без да рискуваме да бъдем цензурирани, а съвсем друго е да разпространяваме информация, която вреди на другите.