Живак в рибата: Трябва ли да се притеснявате?

Живакът присътва само в големите леферови риби. Бременните жени и децата трябва особено да внимават какво количество от тази риба консумират. Продължавайте да четете за да разберете повече.
Живак в рибата: Трябва ли да се притеснявате?
Marta Guzmán

Написано и проверено от диетолог Marta Guzmán.

Последна актуализация: 09 август, 2022

Почти всеки знае, че има много предимства за здравето от яденето на риба поради своето високо съдържание на ненаситени мастни киселини. Обаче, има нарастващо притеснение за рисковете от живак в рибата.

В днешната статия ще разберете дали живака, съдържащ се в рибата, е наистина опасен, каква е безопасната стойност, която можете да консумирате и кои разновидности го съдържат в по-големи стойности.

Живак в рибата

Живакът се среща в почвата, водата, растенията и животните. Проблемът е, че човешката дейност допринася за големи количества меркурий в околната седа чрез изгарянето на твърди отпадъци, употребата на фосилови горива и употребата на живак във всички индустрии.

Живакът навлиза в рибата чрез храната, която ядат, и най-хищните риби-които са и най-големите- поглъщат по-големи стойности от него.

Живак в рибата и съществуващите рискове

Отровността на живака зависи от неговата химична форма, вид, количество и период на излагане. От всички химически видове на живак, присъстващ в храната, органичната съставка метилживак е най-отровният. Този вид присъства предимно в рибата и морските дарове.

Тази химическа съставка може да засегне бъбреците и централната нервна система, особено по време на развитието на плода, като преминава границата кръв-мозък и плацентата. Освен това, в по-големи дози, може дори да предизвика неврологични промени при възрастните.

Живак в рибата: в кои видове риба?

Риба лефер

Определени видове риба имат по-висока концентрация на живак. Големите риби обикновено имат най-много.

Като цяло, най-високата концентрация на живак се съдържа в сладководните и соленоводните риби, особено в големите видове, които са част на най-високото ниво от хранителната верига, като например следните:

Риба тон с големи очи

Рибата тон съдържа най-притесняващите количества живак. Обаче, не е средиземноморската риба тон, за която трябва да се притеснявате, а рибата тон с големи очи. Този вид риба тон обитава тропичните и субтропични зони на Атлантическия океан, Индийския и Тихия океан.

Риба меч

Рибата меч е една от производствените риби с най-високите стойности на живак. Това е хищник, който консумира големи количества риба ежедневно. Следователно, поглъща целия живак, който се съдържа в плячката му. След това, съдържащия се живак, попада във вашето тяло.

Акула

Този вид има също високи проценти на живак. Акулите могат да бъдат малки като акула джудже до големи като китова акула. Все пак, тъй като те са хищници, те поглъщат много живак от своята плячка.

Щуката

Щуката е голям хищник, който се храни от всички видове, които съдържат рачешко месо. Това е инвазивен вид в някои части от света.

Колко риба можете да ядете безопасно?

Печена риба с лимон

За безопасна консумация на риба, трябва да ограничите вашия прием на видове, които съдържат високи нива на живак. Освен това, трябва да ги избягвате ако сте бременни.

Световната здравна организация препоръчва да ограничите вашия прием на риба тон със сини перки, риба меч, акула и шука. Обаче, трябва да имате предвид произход на месото, тъй като някои води са по-замърсени от други. Съвместният FAO и WHO комитет е прегледал приемливия седмичен прием за метилживак през юни 2003, намалявайки го от 3.3 μg/kg телесно тегло до 1.6 μg/kg телесно тегло.

Препоръките на AESAN са рисковите групи са следните:

  • Жените, които са бременни, или може да забременеят или кърмят трябва да избягват тяхната консумация
  • Децата под 3 години трябва да избягват тяхната консумация
  • За деца между 3-12 години, трябва да намалите техния прием до 50 г/седмица или 100 г/2 седмици (Те не трябва да консумират никаква друга риба от същата категория през тази седмица).

Препоръки относно консумацията на риба

Рибата е важна за балансирана диета тъй като дава протеини с голяма биологическа стойност като витамини A, D и B12, йод и селен. Диета, съдържаща риба и морски дарове, ще помогне за поддържането на сърдечно-съдовото здраве. По подобен начин, няма доказателства за връзка между приема на живак и риска от коронарна болест на сърцето..

Като имаме предвид предимствата от DHA мастните киселини и ги претеглим срещу опасността от живака, консумацията на риба от жени в детеродна възраст или бременни, или кърмещи, намалява опасността от необичайно неврологично развитие при децата.

Най-важното нещо е да промените видовете риба, които консумирате.

  • Изберете други видове риба като морски костур, ципурса, сьомга, сардини, пъстърва и т.н.
  • Здравите възрастни не трябва да консумират риба, която е богата на живак като риба тон, щука или акула повече от един път в седмицата.
  • Избягвайте твърде честото ядене на риба тон в консерва. В едно проучване, учените прегледали студентите в университет, които са яли често и са имали по-високо ниво на живак в тяхната коса отколкото тези, които не са яли този вид храна.
  • Трябва да избирате между яденето на лефер и бяла риба, тъй като последната съдържа по-малко живак.

Заключение

Високите концентрации на живак в определени видове риба са достатъчни за ограничаване на тяхната консумация. Тяхната консумация може да е причина за повишен риск от здравословни проблеми. По подобен начин, е важно да се знае, че другите видове риба са все още много здравословни.


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.


  • Rhee JJ., Kim E., Buring JE., Kurth T., Fish consumption, omega 3 fatty acids, and risk of cardiovascular disease. Am J Prev Med, 2017. 52 (1):  10-19.
  • Bjorklund G., Tinkov AA., Dadar M., Rahman M., et al., Insights into the potential role of mercury in alzheimer’s disease. J Mol Neurosci, 2019. 67 (4): 511-533.

Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.