Ядене на фъстъци с люспите: Всичко, което трябва да знаете

Фъстъците с люспите са здравословен избор. Вместо да ги премахвате, трябва да се възползвате от тях и да ги изядете. Ето защо.
Ядене на фъстъци с люспите: Всичко, което трябва да знаете
Maria Patricia Pinero Corredor

Написано и проверено от диетолог Maria Patricia Pinero Corredor.

Последна актуализация: 31 август, 2022

Фъстъците са едни от най-апетитните ядки и поради тази причина на пазара се появи голямо разнообразие от продукти, които ги съдържат. Насърчаването на хората да консумират фъстъци с люспите обаче не е лесно, тъй като индустрията елиминира тази част от ядката.

Най-често срещаната форма на ядките е да са напълно обелени и с много сол, независимо от антиоксидантните свойства на червеникавите им люспи. Люспите на фъстъците са страничен продукт, считан с ниска стойност, така че се изхвърля или използва за храна на животни.

Въпреки това има редица предимства. Например осигурява фенолни съединения, които насърчават здравето. В тази статия ви каним да научите повече за предимствата на яденето на фъстъци с люспите.

Какво е фъстък?

Науката дава името Arachis hypogaea на фъстъците. Въпреки че е смятан за ядка поради дървесната си черупка, той всъщност е бобово растение. Като грах, леща, нахут и боб, наред с други.

Като семе от групата на бобовите растения, то се развива покрито с капсула, наречена шушулка или черупка. В един фъстък черупката представлява около 30%, семената около 70% и люспите между 3 и 3,6%.

Култивира се на всички континент, а произхожда от Южна Америка. По-голямата част от фъстъците се произвежда в Азия, Африка, Южна Америка и Северна Америка

Това е шестата най-важна маслодайна култура в света, поради богатството си на мазнини. Според Организацията по прехрана и земеделие към ООН фъстъците са важни поради хранителната си стойност, тъй като са полезен като източник на масло и растителни протеини.

Малко фъстъци.

Хранителни свойства на вкусните фъстъци

Фъстъченото ядро е питателно. Съдържа от 44 до 54% мазнини. Протеинът им е 2,7 пъти по-висок от този в говеждото месо и до 16 пъти повече от този в млякото.

Биологичната им стойност е по-ниска от тази на животинския протеин, тъй като им липсват някои незаменими аминокиселини. Въпреки това, 90% се усвояват без затруднения.

Също така съдържат въглехидрати от различни видове, включително 3% фибри. Повечето от тях са захароза и нишесте с нисък гликемичен индекс.

Освен това се отличават със съдържанието на витамин Е, В комплекс, пантотенова киселина и фолиева киселина. От друга страна, фъстъците са едни от най-богатите на ниацин семена, осигуряващи 16 милиграма на 100 грама (4 унции) от продукта. Печенето повишава концентрацията му.

Фъстъците осигуряват цинк, фосфор, калий и магнезий. Богатството на масло ги прави използвани за производството на фъстъчено масло, бонбони, закуски и като разредител за месни продукти, супи и десерти.

Биоактивни съединения в люспите на фъстъците

Приблизително 35 до 45 грама (1,5 до почти 2 унции) фъстъчена люспи се получават от килограм (2,2 паунда) обелени фъстъчени ядки. Повечето сортове имат розов или червен цвят на люспите.

Много от пигментите са от флавоноиден тип, като антоцианините. Фенолните съединения също се намират в по-високи концентрации, отколкото в зеления чай, които се концентрират, когато фъстъкът е изпечен или препечен.

Според няколко специалисти сред фенолните вещества са хлорогеновата киселина, кафеената киселина, кумаровата киселина, феруловата киселина и стилбените, като ресвератрол (който също се съдържа в гроздето). Всички имат антиоксидантна активност; не само чрез улавяне на свободните радикали, но и чрез тяхната редуцираща сила.

Ресвератролът и флавоноидите са най-активни във фъстъците и предотвратяват някои заболявания. Откриват се в целия фъстък, от корена до кората и дори черупката.

Екстрактите от фъстъчени люспи се считат за потенциални източници на естествени антиоксиданти.

Ресвератрол

Ресвератролът е антиоксидантен полифенол, който е изследван заради защитната си роля срещу сърдечни заболявания, дегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер, системно възпаление и рак.

Съдържанието на ресвератрол във фъстъците е подобно на това в гроздовия сок, като е 3 пъти по-високо, когато фъстъците се пекат с люспите. Въпреки че са необходими повече изследвания, някои автори разкриват, че веществото действа като химиопревантивен агент срещу редица злокачествени тумори.

Фенолни киселини и флавоноиди съдържащи се във фъстъци

Фъстъците и техните люспи са изключителни източници на функционални съединения, като фенолни киселини. По-специално, те имат високи нива на р-кумарова киселина, което увеличава общото съдържание на антиоксиданти с до 22%. Освен това люспите на печените фъстъци имат по-висок антиоксидантен капацитет от печените фъстъци без люспите.

Смята се също, че високият прием на флавоноиди предпазва от сърдечни заболявания и рак. Видовете флавоноиди са същите като тези в зеления и черния чай, ябълките, червеното вино и соевите зърна.

С други думи, като ядете фъстъци с люспите, можете да си набавите повече антиоксиданти. Някои проучвания показват, че чрез добавяне на между 0,5 и 2,5% от люспите към хранителен продукт, антиоксидантният капацитет на храната се увеличава с 30%, без да се променя усвояването й.

Внимание с консумацията на фъстъци

Въпреки ползите за здравето от фъстъците и употребата им като функционална съставка, консумацията им с кожата не намалява тяхната алергенна сила. Трябва да се вземат определени предпазни мерки, особено ако ги хапвате за първи път.

Изглежда, че е установено, че арахинът и конарахиновите протеини са основните алергени на различните фъстъчени ядки. Те са концентрирани в семето, а не в люспите. Те са свързани с действието на имуноглобулин Е и други анафилатоксини, освобождаващи хистамин.

Алергичните симптоми могат да включват следното:

  • Повръщане
  • Диария
  • Анафилактичен шок
  • Уртикария и екзема
  • Бронхоспазъм и астма
  • Възпаление на устните, лицето и гърлото

Друг потенциален проблем, който трябва да имате предвид, е хранителното отравяне, тъй като продуктът често е замърсен с гъбичките Aspergillus flavus, които могат да произведат токсичен афлатоксин.

Жена вади фъстъци.
Алергията към фъстъци не намалява, ако люспите се запазят при консумацията на фъстъци. Възможността за реакция е същата, както ако фъстъците се ядат без тях.

Трябва ли да ям фъстъци с люспите?

Фъстъците са чудесен източник на хранителни вещества и са здравословна съставка за цялото население. Люспите на фъстъците са ресурс за набавяне на полифеноли и допринася положително за здравето.

В това отношение трябва да продължи да се подкрепя пускането на пазара на фъстъчени продукти слюспи, тъй като осигуряват високо съдържание на антиоксидантни съединения, като ресвератрол.

Препоръчително е да ги печете във фурната за 10 минути, за да увеличите антиоксидантите люспите. Ако е възможно, изпечените люспи трябва да се използват и за добавяне към други ястия като супи или смутита. По този начин увеличаваме приема на диетични фибри.


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.


  • FAO (Organización de las Naciones Unidas para la Alimentación y la Agricultura). 2020. FAO: Perspectivas por sectores principales. Producción de cultivos (en línea). Consultado 29 oct. 2020. Disponible en http://www.fao.org/3/y3557s/y3557s08.htm#TopOfPage.
  • Vollmann, J; Rajcan, I. 2009. Oil Crops y Peanuí. London New York. Primera edición. Springer (ed). 548 p. ISBN 978-0-387-77593-7.   Disponible en: https://www.springer.com/de/book/9780387775937
  • Al-Khayri, JM; Jain, SM; Johnson, DV. 2019. Advances in plant breeding strategies: nut and beverage crops y Peanut (Arachis hypogaea L.) breeding. Primera edición. Cham, Switzerland. Springer Nature Switzerland AG (ed). 573 p. ISBN 978-3-030-23111-8. Disponible en: https://vdoc.pub/documents/advances-in-plant-breeding-strategies-nut-and-beverage-crops-volume-4-4tram5cfov30
  • Arya, S. S., Salve, A. R., & Chauhan, S. (2016). Peanuts as functional food: a review. Journal of food science and technology53(1), 31–41. https://doi.org/10.1007/s13197-015-2007-9
  • Rudolf JL, Resurrección AV. Obtención de resveratrol en granos de maní mediante la aplicación de estrés abiótico. J Química alimentaria agrícola. 2006; 53 :10186–10192. doi: 10.1021/jf0506737.
  • Juan ME, Vinardell MP, Planas JM (2002) La administración oral diaria de dosis altas de trans-resveratrol a ratas durante 28 días no es dañina. The J Nutr 132(2):257–260 . Disponible en: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/11823587
  • Chen SIRTI proyecta contra la toxicidad de amiloide-b dependiente de microglía mediante la inhibición de la señalización de NF-kB. J Biol Chem. 2005; 280 (48):40364–40374. doi: 10.1074/jbc.M509329200. Disponible en: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/16183991
  • Gagliano N, Aldini G, Colombo G, Rossi R, Colombo R, Gioia M, Milzani A, Dalle-Donne I. El potencial del resveratrol contra los gliomas humanos. Medicamento contra el cáncer. 2010; 21 : 140-150. doi: 10.1097 / CAD.0b013e32833498f1. Disponible en: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/20010425
  • Delmas D, Lançon A, Colin D, Jannin B, Latruffe N (2006) El resveratrol como agente quimiopreventivo: una molécula prometedora para combatir el cáncer. Curr Drug Targets 7(4):423–442. Disponible en: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/16611030
  • Lopes RM, Agostini-Costa TDS, Gimenes MA, Silveira D (2011) Composición química y actividades biológicas de especies de Arachis. J Agri Food Chem 59(9):4321–4330. Disponible en: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/21425852
  • Francisco ML, Resurrección AV. Componentes funcionales en maní. Crit Rev Food Sci Nutr. 2008; 48 (8):715–746. doi: 10.1080/10408390701640718. Disponible en: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/18756396
  • Adriano Costa de Camarg, Carolina Maldonado Martins Vidal, Solange Guidolin Canniatti-Brazaca, Fereidoon Shahidi. Fortification of Cookies with Peanut Skins: Effects on the Composition, Polyphenols, Antioxidant Properties, and Sensory Quality. J. Agric. Food Chem. 2014, 62, 46, 11228–11235. https://doi.org/10.1021/jf503625p
  • Achar PN, et al. Estudios microscópicos sobre granos de maní comerciales infectados con Aspergillus flavus en Georgia. Ecotoxicol Environ Saf. 2009; 72 :2115–2120. doi: 10.1016/j.ecoenv.2009.04.002. Disponible en: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/19443032

Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.