Видове хрущял: характеристики и местоположение

Имаме хрущяли в различни части на тялото, като в носа, в ухото и дори в бронхите. Прочетете и ние ще ви разкажем повече за тези тъкани.
Видове хрущял: характеристики и местоположение
Leidy Mora Molina

Прегледано и одобрено от медицинска сестра Leidy Mora Molina.

Написано от Rafael Victorino Muñoz

Последна актуализация: 18 декември, 2022

Има различни видове хрущял, които се характеризират според своите характеристики и местоположение: хиалинен, еластичен и влакнест. Всички те обаче имат някои общи аспекти, като например факта, че представляват специална форма на съединителната тъкан.

Освен това, всички различни видове хрущяли са твърди, гъвкави и разпределени в различни части на тялото, от костите до носа, ушите и трахеята, между другото. Техните функции са разнообразни; например, в ставите, те помагат да се избегне триенето между костните части и помагат за устойчивост на удар.

И така, искате ли да научите повече за различните видове хрущял?

Какво представлява хрущялът?

В тялото има различни видове тъкани. Една от тях е така наречената „съединителна тъкан“, която изпълнява съответните функции като осигуряване на структура, опора и защита на други тъкани и органи, както и съхранение и подпомагане на транспорта на различни вещества.

Съединителната тъкан включва кръв, лимфа, мастна тъкан, хрущял и кости. Последните две образуват костно-ставната система. Въпреки че са свързани и имат подобни функции, те се различават и по няколко ключови характеристики.

Интересно е да се отбележи, че повечето от големите кости на плода първо се образуват като хрущял. След това те се заменят чрез процес, известен като ендохондрална осификация.

Хрущялът често се намира в ставите, макар и не изключително, тъй като присъства и в ушите, носа, трахеята и други части на тялото.

Тази специализирана съединителна тъкан е съставена от извънклетъчна матрица в по-голямата си част (95%). Състои се от различни видове колаген, както и хиалуронова киселина. В по-малка степен се откриват различни клетки, като например следните:

  • Фиброцити
  • Фибробласти
  • Хондробласти
  • Хондроцити

Последният има функцията да осъществява синтеза на колагенови влакна. И накрая, има протеогликани, които са извънклетъчни матрични молекули, съдържащи протеини и полизахариди и са отговорни за свиваемостта на хрущяла.

Видове хрущял
Хрущялът присъства в ставите и други структури на тялото, като ушите, носа и трахеята.

Видове хрущял – характеристики на хрущялната тъкан

Хрущялът има някои характеристики, които го отличават от другите съединителни тъкани. Сред тях се открояват следните:

  • В него има пространства, наречени хондробласти или лакуни, където са разположени хондроцитите.
  • Хондроцитите са зрели клетки, а хондробластите са незрели клетки.
  • Хрущялът няма нервни окончания или кръвоносни съдове.
  • Поради тази причина обикновено няма цвят или не изпитва никаква чувствителност.
  • Клетките му се подхранват чрез процес на пасивна дифузия посредством матрица.

Препоръчваме ви и тази статия: Хранителен режим при слаби кости и стави

Функциите на хрущяла

На първо място, хрущялът е разположен върху ставните повърхности на костите и между костите, т.е. в ставите. По този начин позволява мобилност, като същевременно действа като амортисьор, за да устои на силите, упражнявани върху тялото.

Съответно върху хрущяла се отлага синовиална течност, която действа като лубрикант за намаляване на триенето в ставите, което позволява движение.

От друга страна, може да се намира и между две кости, без да бъде става. Например, това се случва в гръдната кост и ребрата. В този случай той действа по-скоро като средство за фиксиране.

И накрая, имаме и видове хрущял като тези на ушите и носната преграда, които служат за оформяне на тези структури, както и хрущяла на трахеята, който представлява подсилване на трахеята.

Различни видове хрущял

Според своите характеристики и функции има няколко различни вида хрущял: хиалинен, еластичен и влакнест. Нека да разгледаме всеки от тях по-подробно.

1. Видове хрущял – хиалинен хрущял

Хиалинът се счита за най-разпространената форма на хрущял в тялото. Този тип хрущял присъства в ставните краища на по-големите кости и ребра, както и в носа, трахеята, ларинкса и дори бронхите.

Състои се от много малко влакна и е покрит от съединително-тъканна обвивка, перихондриум. В епифизата или дългите кости на главата обаче няма перихондриум.

Неговите хондроцити са организирани в клъстери, наречени “изогенни” или “изогенни” групи. Тъй като им липсва кръвоснабдяване, те се хранят от синовиалната течност.

Хиалинният хрущял съдържа няколко вида колаген, въпреки че колаген тип II преобладава в неговата матрица. Също така съдържа протеоглюкани и други неколагенови протеини. На вид е белезникав, с пигментирани участъци около лакуните, в които преобладават протеоглюканите.

2. Еластичен хрущял

Както подсказва името му, този тип хрущял се характеризира със своята гъвкавост. Това се дължи на еластина и някои влакна, както и на плетените листове от еластичен материал. Съдържа и колаген тип II.

Намира се в различни части на тялото, като например:

  • Епиглотисът
  • Ларинксът (клиновиден хрущял)
  • Евстахиевата тръба
  • Ушната мида
  • Стените на ушния канал

Подобно на типа хрущял, описан по-горе, той няма иригация и също има покритие (перихондриум). Но за разлика от първия, еластичният хрущял има по-голям брой изогенни групи и оцветяването му е умерено жълтеникаво.

3. Видове хрущял – влакнест хрущял

Влакнестият се нарича още “фиброхрущял”. Съдържа колаген тип I. Обикновено е аваскуларен. Въпреки това, в някои хрущяли от този клас има малко кръвоснабдяване.

Неговите хондроцити са разположени в успоредни редици между колагеновите снопчета. Междувременно влакната в матрицата са по-плътни, така може да издържи на по-големи сили на опън.

Поради това функционира като омекотяващо устройство и предлага устойчивост срещу компресия. По този начин смекчава разтягането и помага за предотвратяване на възможни разкъсвания.

Структурно е комбинация от другите два вида. Влакнестият хрущял обаче няма перихондриум. Намира се в различни части на тялото, като например:

  • Навлизането на сухожилията в костите
  • Менискусът на коленете
  • Гръбначните дискове
  • Стерноклавикуларните и темпоромандибуларните стави
  • Триъгълният фиброхрущялен комплекс на китката
  • Срамната симфиза
Видове хрущял
Хрущялът се класифицира на три вида според своя състав и функции. Заедно те са форма на съединителна тъкан.

Състояния и заболявания на хрущяла

Различните видове хрущял могат да бъдат засегнати от нараняване или различни заболявания, които причиняват болка и възпаление, както и деформация и ограничена подвижност.

В спорта и физическата активност като цяло (включително танците), наранявания, при които могат да възникнат разкъсвания на връзки и други увреждания на ставите, не са необичайни.

По същия начин има заболявания като остеоартрит, при които има дегенерация на гъвкавата тъкан на ставата до такава степен, че може да причини триене между костите.

Това увреждане обикновено е следствие от свързана с възрастта дегенерация. Случаи като артрит обаче могат да бъдат причинени от реакция на имунната система, при която тялото атакува собствените си тъкани.

Здравето на хрущяла

Някои заболявания на хрущяла могат да бъдат предотвратени, но не във всички случаи. Избягването на внезапни и повтарящи се движения е една от най-важните мерки за грижа за вашия хрущял, особено когато тренирате или играете спорт.

От друга страна, има храни, които помагат да се грижат за тези структури, като тези, които са богати на витамин С, колаген и омега-3. Някои примери са яйца, риба, млечни продукти и ядки.

В крайна сметка трябва да се вземат предпазни мерки по отношение на определени рискови фактори, като прекомерна физическа активност, затлъстяване, стрес или лоша диета. Те не само компрометират здравето на хрущяла, но и на всички стави на тялото като цяло.


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.


  • Debellea L, Tamburroa A. Elastin: molecular description and function. The International Journal of Biochemistry & Cell Biology. 1999; 31(2): 261-272.
  • Gorodner O. Guía Actividad 3. Sangre – tejidos cartilaginoso y óseo. Universidad Nacional del Nordeste, 2013. Disponible en: http://www.ucv.ve/uploads/media/Pr%25C3%25A1ctica_de_Cart%25C3%25ADlago_y_%25C3%25B3seo.pdf&ved=2ahUKEwjEjbK69pz7AhUzsDEKHd_6CZcQFnoECAMQAg&usg=AOvVaw3oQPNBkv3lBhXIPaT3E1uE.
  • Mericq V. Factores reguladores de la osificación endocondral. Rev. Méd. Clín. Condes. 2007; 18(4): 325-329.
  • Martínez-Castillo A, Núñez C, Cabiedes J. Análisis de líquido sinovial. Reumatol Clin. 2010; 6(6): 316–321.
  • Varios. Guías de procedimientos en reumatología. Bogotá: Asociación Colombiana de Reumatología, 2012.
  • Velosa A, Teodoro W, Yoshinari N. Colágeno na cartilagem osteoartrótica. Rev Bras Reumatol. 2003; 43(3): 160-166.

Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.