Сулфитите са добавка, която често се използва в преработената храна. Предполага се, че са безвредни и въпреки това могат да доведат до нежелани реакции при някои хора.
Сулфитите в храната са химични съединения и са били използвани като консерванти още от древните гърци и римляни.
В момента хранителната индустрия ги използва, за да предотврати окисляването на мазнини и масла в преработените стоки. Това е така, защото те могат да поддържат оригиналния цвят на храната (предотвратявайки потъмняването им), а също така предпазват от разпространение на плесени, бактерии и нежелани дрожди.
Сулфитите могат да бъдат разпознати в хранителните етикети благодарение на тяхната специфична номенклатура. Производителите трябва да посочат функцията, която тези вещества изпълняват в храната, и след това да ги изброят по тяхно име или по техния Е номер. Те варират от E220 до E228.
Това изброяване при етикетирането на хранителен продукт е задължително, тъй като сулфитите са част от група вещества, за които е известно, че причиняват свръхчувствителност, както е показано в Кодекс алиментариус (Codex Alimentarius).
Етикетите на храните съдържат хранителна информация за продуктите.
Къде се съдържат сулфитите?
Употребата им е разрешена в следните групи храни:
Сушени плодове и сладкиши
Плодов сок, бира, вино, сайдер и други ферментирали стоки
В допълнение към хранителните продукти, в някои фармацевтични и козметични продукти има сулфити.
За разлика от тях, Администрацията по храните и лекарствата в САЩ забрани използването на сулфити в пресни плодове и зеленчуци, с изключение на картофи, през 1986 г. Също не са разрешени и в прясно месо, риба и морски дарове, тъй като тази добавка унищожава тиамина – или витамин В1, който присъства в тази храна.
Както вече споменахме, използването на сулфити е разрешено в хранителната промишленост. Те присъстват в някои ферментирали стоки, като вино и бира. Всъщност те се срещат естествено, макар и в минимални количества, в тези продукти.
Всички разрешени хранителни добавки по принцип са безопасни и безвредни. Използваните количества са регламентирани и максимално допустимите са доста под стойностите, които биха създали здравословни проблеми.
Безопасният дневен прием на сулфити съществува от 1974 г. Това е 0,7 mg на kg тегло на ден.
Използването на сулфити обаче може да бъде проблематично при някои хора с алергични реакции. Ето защо някои агенции като Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA) и Food Standards Australia New Zeland (FSANZ) назначиха експертни комисии, които отговарят за прегледа на употребата на сулфити в храните.
Основни заключения от последните ревизии
След анализ на тези последни прегледи, както EFSA, така и FSANZ, направиха заключения относно употребата на сулфити в храната.
В момента те продължават да посочват, че приемът на сулфити не трябва да тревожи потребителите. И двете организации обаче наблюдават лекотата, с която голям брой хора могат лесно да надхвърлят максимално препоръчителното количество от 0,7 mg на kg. Това са предимно възрастни и деца, които консумират големи количества храна, съдържаща сулфити.
Ето защо те подчертават, че „се нуждаем от повече проучвания, за да оценим ефектите на сулфитите в организма, защото някои хора могат да имат нежелани реакции.“
Междувременно те предполагат, че етикетите ясно отразяват нивото на сулфитите, съдържащи се в крайния продукт. Това е така, за да може хората, чувствителни към сулфити, да могат да ограничат консумацията им. Четенето на етикетите е един от най-добрите начини чувствителните хора да избегнат прекомерно или непредвидено консумиране на сулфити.
Международните агенции за храните постоянно изучават сулфитите в хранителните продукти, за да предоставят подходящи препоръки на потребителите и веригите, които ги продават.
Кои хора са най-чувствителни към сулфитите в храната?
Има много документирани алергични реакции, дължащи се на прием на сулфити в продължение на няколко десетилетия. Не всеки обаче ги изпитва, защото някои групи потребители са по-чувствителни към приема на тези вещества.
Тези реакции при чувствителни хора обикновено водят до появата на различни алергични симптоми като:
В допълнение, серният диоксид може да бъде опасен във високи количества, да дразни дихателните пътища и може да причини допълнителни проблеми на хората с астма. Между 4 и 8% от тях изпитват нежелани реакции със сулфитите.
Механизмът на реакцията е неясен, но изглежда, че някои съединения водят до бронхоконстрикция. Това води до симптоми като кашлица, задух, хрипове и пресипналост.
В заключение, продължителното излагане на сулфити може да е проблем за някои астматици и за особено чувствителни хора. Докато чакаме новини за максимално препоръчителните дози, тези хора трябва да обърнат повече внимание на консумацията на продукти, които съдържат споменатото вещество.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
Food Standards Australia and New Zeland. Risk and Technical Assessment Report. Benzoates and sulphates permission on food.
Franco R et al. Antioxidant versus food antioxidant additives and food preservatives. Antioxidants. 2019. 8(11):542.
Gobierno de Canadá. Sulphites. Priority Allergens 2016. ISBN: 978‐0‐660‐05127‐7
Panel on Food Additives and Nutrient Sources Added to Food. Scientific Opinion on the re-evaluation of sulfur dioxide (E 220), sodium sulfite (E 221), sodium bisulfite (E 222), sodium metabisulfite (E 223), potassium metabisulfite (E 224), calcium sulfite (E 226), calcium bisulfite (E 227) and potassium bisulfite (E 228) as food additives. EFSA Journal. Abril 2016.
Vally, H y La Misso N. Adverse reactions to the sulfite additives. Gastroenterology and Hepatology from bed to bench. Invierno 2012. 5(1): 16-23.
Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.
