Отричането на пандемията: хората, които не приемат реалността

Отричането на пандемията води до загубата на животи. Много хора (и политици) все още не реагират правилно, а това ще вземе своя дан след време. Какво е обяснението за отричането на пандемията?
Отричането на пандемията: хората, които не приемат реалността

Последна актуализация: 03 май, 2020

В разгара на световната криза с коронавируса, ставаме свидетели на интересен феномен. Става въпрос за отричането на пандемията, за хората, които отказват да приемат, че има пандемия. Управляващи и обикновени хора, които все още, дори днес, не приемат сериозността на ситуацията. Вярно е, че този вид поведение се е наблюдавал винаги, но в случаи като настоящата криза с коронавируса, продължава да ни изненадва.

Преди няколко седмици, Борис Джонсън, премиерът на Великобритания, нарече прилагането на “стадния имунитет” стратегия. С други думи, да се позволи свободното движение на населението, за да може голяма част от хората да се заразят и така да си създадат имунитет по естествен начин. По-късно той беше информиран, че ако тази стратегия бъде приложена на практика, половин милион британци ще изгубят живота си. В момента в страната важат строги мерки на изолация.

Можем да ви дадем още видни и „интересни“ примери. Президентът на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор насърчи хората да “излизат, да се хранят навън, да живеят по нормалния си начин и да продължават да присъстват на публични изяви, за да процъфтява икономиката ”. Безотговорността на тези видни хора може да се окаже пагубна в краткосрочен и дългосрочен план.

Знаем и че след броени дни много от световните лидери ще започнат да разхлабват строгите мерки. Путин е друг пример. Пред дни той отричаше съществуването на епидемия в страната. Но не след дълго обяви карантина в страната. В много от тези случаи вредите вече са нанесени и здравето на хората вече е засегнато сериозно.

коронавирус

Психология на отричането на пандемията – защо се прави това?

Отричането на пандемията не се наблюдава само в сферата на политиката. Това, което е по-сериозно, е отричането на индивидуално ниво. Много хора нарушават мерките на изолация и роптаят срещу тях.

Можем да определим тези хора просто като безотговорни. Но от психологическа гледна точка, този факт представлява огромен интерес поради няколко причини.

Докато по-голямата част от населението изпитва страх и се тревожи от присъствието на непознатия вирус, други не го взимат насериозно.

Въпреки снимките на болници опитващи се да се справят с трудното положение в много градове по света, решенията на живот и смърт, увеличаващият се брой на заразените и починали хора, все още мнозина приемат всичко това с безразличие.

Какво е обяснението на феномена отричане на пандемията?

Грешка при приписването и теория на ума

Според теорията на ума човешките същества са способни да приписват мисли и намерения на други хора. Опитваме се да разберем и предположим какво мислят другите хора и как ще реагират в определени ситуации и обстоятелства. Но погледнато така, в тази ситуация има една особеност: грешка при приписването.

Тя възниква, когато си мислим, че другите действат неправилно или свръхреагират. Специалистите ни казват, че понякога, умът ни не успява да приложи най-важният инстинкт за човешките същества: инстинкта за оцеляване. За да разберете казаното по-добре, ще ви дадем един пример.

Представете си, че виждате стотина газели да препускат бясно и си мислите, че те са глупави правейки това. Действайки по този начин те просто бягат панически заедно! Но не преценявате, че тези животни правят това, защото вероятно са подгонени от гладен хищник, който ги преследва.

Индивидуалното добруване срещу груповата защита/запазване на икономиката

Друго обяснение за отричането на пандемията е чувството за съхранение. Тук можем да разграничим два типа – запазване на индивида и на държавата.

От друга страна някои хора дават приоритет на собственото си добруване над всичко останало. И не искат да променят начина си на живот.

Мнозина си мислят, че коронавирусът е просто грип или че дори няма да се заразят. Те подценяват риска и не се зачислят, че могат да заразят и останалите. Според тях те никога няма да се разболеят, нито пък ще бъдат отговорни за инфектирането на други хора и дори за причиняването на смърт.

Нека се спрем и на видните политици, които не искат да спъват икономиката. Те са на позиция, че замразяването на страната ще се окаже пагубно на икономическо ниво, като игнорират човешкият фактор.

Препоръчваме ви да прочетете и: Видове маски за защита срещу коронавируса

Интересният феномен - отричането на пандемията

Ефектът на нереалността като обяснение на отричането на пандемията

Отричането на пандемията е обяснено от един любопитен, но убедителен факт. Става въпрос за ефекта на нереалността, често наричан дереализация.

Тези хора стават сутрин. Слънцето свети, те имат интернет, храна в хладилника и са заобиколени от други хора. Те си задават въпроса: защо трябва да вярвам, че има опасен вирус отнемащ живота на хиляди хора?

Понятието световна пандемия за мнозина е свързано с миналото. Още повече мнозина считат, че в свят, толкова напреднал, колкото нашия, ще намерим бързо решение на проблема. Те наивно са приели, че експертите ще решат всичко в рамките на дни.

Към тази илюзия трябва да прибавим и факта, че голяма част от населението вижда света от прозореца на социалните мрежи. Там всичко е на разстояние. Не можете да докоснете нищо, нито да го помиришете, усетите и затова е безопасно. Също като филмите по телевизията.

Смъртта и болестта им се струват далечни – далеч от дома и ежедневието им. Дереализацията оказва тежко влияние върху много хора. Хора, които са неспособни да приемат сериозността на положението и най-лошото от всичко – необходимостта да действат отговорно. А който не действа в момента, вече е закъснял.

Отричането на пандемията води до загубата на човешки животи и удължава справянето със ситуацията. Бъдете отговорни и си останете вкъщи!


Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.