Основните мазнини, от които се нуждае мозъкът ни

08.02.2020
Знаехте ли, че мозъкът е съставен от голямо количество мазнини? Трябва да консумираме мазнини, за да се погрижим за здравето на мозъка си. В тази статия ще ви разкажем за основните мазнини, от които се нуждае той.

Набавяте ли си основните мазнини, от които се нуждае мозъкът ви?

Мозъкът е най-мазният орган в тялото (освен подкожните ни мазнини!). Въпреки това мазнините на мозъка не се използват основно като източник на енергия. Те са част от състава му. Затова мозъкът ви не отслабва и черепът ви продължава да си е същият, дори когато отслабнете с няколко килограма.

Ако мозъкът ви не получи необходимите му основни мазнини, той губи способността си да изпълнява жизненоважните си функции. Ето защо трябва да включите някои от мастните съставки, от които мозъкът и нервите се нуждаят, в менюто си.

Знаете ли достатъчно за основните мазнини, от които се нуждае мозъкът ви?

Хранете се здравословно и включете в менюто си повече от основните мазнини

Човешкият мозък е 10-20 пъти по-голям от този на едрите бозайници като китовете и слоновете. Затова мозъкът ни изразходва около 600 kcal дневно (30% от общото количество калории, от което се нуждае един възрастен). Или казано по друг начин, ние имаме най-голямото и развито сиво вещество в животинското царство.

Паралелно с развитието на мозъка си, хората придобиват умения като абстрактно мислене, въображение, разсъждение, самоанализ и “въображаем свят”. Коя е причината за това невероятно развитие, което спомага на интелекта ни да достигне нивото, на което се намира днес?

Източникът на интелектуалното ни развитие

Счита се, че две причини стоят в основата на това забележително развитие на човешкия мозък: готвенето на храната и богатия и разнообразен начин на хранене.

Готвенето на храната намалява времето необходимо за храносмилането й, както и енергията, използвана за продължителното сдъвкване на фибрите, колагена и хрущялите. Намаляването на времето за дъвкане може да е допринесло и за подобряването на паметта и мозъчната дейност. Освен това дължината на червата намалява, а това води до появата на по-разнообразна чревна флора.

Готвенето на храната спомага развитието на мозъка.Включването на животинските протеини в менюто на хората води до ускорено мозъчно развитие. Германският невролог Карл Зиле заявява, че мозъкът на европейците се е увеличил средно със 70 грама за последния век благодарение на по-добрия начин на хранене.

Освен това удоволствието от наслаждаването на добрата храна носи безброй други ползи като социална активност и наслада на сетивата. Със сигурност пълноценната храна спомага интелекта!

Но има и още. Някои социолози и антрополози казват, че консумацията на морски продукти (като риба, миди, мекотели, водорасли и дори костенурки и крокодили) повишава интелигентността и социалните ни умения, което води до появата на по-сложни общества. Реално първата велика цивилизация е живяла на бреговете на реки или морета.

Една от причините, засягащи развитието на интелекта ни, е свързана във включването на една от най-важните за мозъка мазнини: ненаситените мазнини, съдържащи се в голямо количество в рибата.

Без основните мазнини мозъкът би деградирал

Мозъкът работи като един невероятен център. Той управлява голяма база данни, обработва ги и в много случаи създава отговори и реакции налични от безброй възможности.

Мазнините в мозъка са един от основните параметри позволяващи на невроните да комуникират един с друг. Счита се, че връзката между невроните представлява една впечатляваща мрежа с дължина около 960 километра. Комуникацията между невроните се осъществява чрез електрохимични импулси.

За осигуряването на максимална скорост за това “електрическо общуване”, мазнините покриващи невроните, които ние познаваме като “нерви”, са изключително важни.  Освен това мастната обвивка на невроните гарантира безопасността на мозъка. Мазнините абсорбират топлината и са електрически изолатор.

Но не всички видове мазнини са подходящи за целта.

Мозъчната дейност зависи от основните мазнини, необходими за функционирането на този орган.Мозъкът обича холестерола и омега-3 мазнините

Мазнините на мозъка са прецизно подбрани от клетките му. От тях около 25% заема холестеролът, необходим за редица мозъчни функции като паметта и ученето. Самите мозъчни клетки образуват холестерол, така че обикновено не изпитват недостиг на тази мастна киселина.

Препоръчваме ви да прочетете и: 6 неочаквани храни с лош холестерол

Но това съвсем не е така с другите любими мазнини на мозъка, без които той не може да работи правилно: полиненаситените мастни киселини. Те са познати като “омега”, като със сигурност най-често споменаваните са омега-3 мастните киселини. Мозъкът съхранява необходимите му омега-3 мазнини.

Освен някои определени раси, в човешкият организъм почти не се образуват необходимите му омега-3 мазнини. В резултат на това, когато не консумирате достатъчно от тези мастни киселини, можете да развиете невродегенеративно заболяване или мозъчни увреждания в дългосрочен план, или да изпаднете в депресия в средносрочен план.

Най-богатите източници на омега-3 – едни от основните мазнини, от които се нуждае мозъкът ни

Повече от 50% от омега-3 есенциалните мастни киселини си набавяме от рибата, най-вече от лефера, мидите и водораслите (в по-малка степен). Ако не включите тези източници на хранителни вещества в менюто си и вместо това ги заместите с ядки, семена, растителни масла и варива, ще си набавите незначително количество от необходимите на мозъка ви омега-3 мазнини.

Препоръчваме ви да прочетете и: 10 полезни храни, богати на омега-3 мастни киселини

Това важи с особена сила за децата пред първите години от живота им, когато мозъкът им все още се развива и расте. Скорошно проучване показва, че дефицитът на омега-3 при децата повишава риска от появата на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD).Рибата е богата на омега-3 мастни киселини.

С напредването на възрастта ни, омега-3 мазнините остават основните, от които мозъкът ни се нуждае, за да функционира правилно и за да бъде в добро състояние. При по-младите хора се счита, че мозъкът не изпитва дефицит на омега-3 мазнини поне няколко месеца, ако няма откъде да си ги набави. Докато при по-възрастните хора този дефицит може да се появи по-бързо. Недостигът на омега-3 мазнини повишава риска от развитие на Алцхаймер, Паркинсон, депресия и други нарушения като безсъние, дефицит на вниманието и умствена умора.

Смята се, че средно един възрастен човек се нуждае от 200-300 mg различни видове мастни киселини дневно. Ето и част от храните богати на тези вещества:

  • Масло от черен дроб на треска (3500 милиграма на 100 грама)
  • Херинга и сардини (1500-1800 милиграма на 100 грама)
  • Сьомга, риба тон, скумрия, пъстърва и есетра (500-800 милиграма на 100 грама)
  • Хайвер (червен и черен хайвер) (380-400 милиграма на 100 грама)
  • Хек, ципура, лаврак, шаран, барбун, калкан, треска, морски език и други бели риби (150-200 милиграма на 100 грама)
  • Водoрасли (нори, хизики, уакаме, комбу, дулсе, араме (20-50 милиграма на 100 грама)

Какво да правите, ако не консумирате морска храна?

При повечето хора липсва механизмът за образуване на определени видове омега-3 мазнини от консумираните растителни продукти. Единствено някои растителноядни раси са успели да се адаптират метаболитно и при ограничена консумация на рибни мазнини организмът им успява да компенсира образуването на омега-3 от зеленчуци, зърнени култури и семена.

Затова консумацията на чиа, ленено семе, ядки, маслини, зърнени култури и зеленчуци не може да ви осигури необходимите за интелектуалната и емоционалната ви дейност омега-3 мазнини. Ако не ядете месо или морска храна поговорете с лекар и обсъдете възможността да приемате подходящи хранителни добавки.