Митът на Платон за пещерата: значение и учения

Митът за пещерата е текст, който е оставил своя отпечатък в западната мисъл. Всъщност звученето му е актуално и днес.

Митът за пещерата е една от най-важните алегории на философията, която е оставила своя отпечатък върху мисленето на западните култури. В него Платон разглежда произхода на знанието и природата на реалността въз основа на своята Теория на идеите.

Този мит е широко изследван и обсъждан през цялата история. Дори нейните учения са валидни и днес. Нека да разгледаме от какво се състои.

Какво представлява митът на Платон за пещерата?

Митът за пещерата се появява в книга VII на Републиката, едно от най-важните произведения на Платон. Написан под формата на диалог, той отразява разговор между Сократ и Главкон (също философ) за знанието.

Там Сократ моли събеседника си да си представи група мъже, които са били оковани в дълбините на пещера откакто са се родили. Това означава, че те нямат начин да знаят нито произхода, нито причината за тази ситуация.

Пещерата е разделена на две със стена. От едната страна е стаята на окованите затворници, които могат да гледат само задната стена. Междувременно, от другата страна, зад стената и скрити от погледа на затворниците, са други хора, носещи различни фигури (животни, дървета, планини).

От своя страна зад тези хора гори огън, който хвърля сенките на тези фигури върху стената. Те могат да се видят от затворниците. Следователно окованите затворници могат да видят само силуета на тези фигури, отразени от светлината на огъня.

По същия начин носителите на фигурите могат да разговарят помежду си, причинявайки ехо, което отеква вътре в пещерата. По този начин затворниците не виждат нищо освен сенките на проектираните обекти и не чуват нищо освен изкривеното ехо на гласовете и вярват, че това, което възприемат, е единствената реалност.

Един от затворниците напуска пещерата

В един момент обаче един от затворниците се осмелява да се обърне и да погледне отвъд. В началото се чувства замаян и раздразнен от светлината, излъчвана от огъня. Но тогава решава да се придвижи към изхода.

Всеки път, когато човекът напредва, съмненията, страхът и дискомфортът от светлината го съблазняват с възможността да се върне в сенките в дъното на пещерата. Въпреки това, малко по малко, избягалият затворник свиква и продължава с търпение и усилия, докато успява да се измъкне.

След като е навън, зрението на човека се приспособява към слънчевата светлина. След това започва да вижда реалните обекти, които съставляват реалността. Изведнъж беглецът иска да сподели това преживяване със своите спътници. Въпреки това, когато се връща, те го приемат с подигравка, недоверие и презрение.

Платоновата теория на идеите

Митът за пещерата е алегория на теорията на Платон за идеите, която потвърждава съществуването на два свята: света на нещата и света на идеите. Първият е съставен от всичко, което можем да изпитаме чрез сетивата. Характеризира се с множественост и с чист външен вид и постоянно променящ се. Следователно, това е фалшиво и измамно.

От друга страна, светът на идеите е истински, неподкупен и неизменим. Там обитават универсалните и необходими идеи, които са същността на всичко съществуващо. По този начин обектите и телата на физическия свят са просто несъвършено отражение на този свят.

Следователно митът за пещерата е алегория, която отразява и ни помага да разберем начина, по който Платон е замислил връзката между физическото и света на идеите и как хората се движат през тях.

Както се очаква, пещерата представлява разумния свят, затворниците са човешки същества, а външният свят е светът на идеите, където се намира същността на нещата и истинското познание.

Уроци от мита за пещерата

Най-общо казано, митът за пещерата отразява няколко идеи:

• Съществуването на истина, която съществува независимо от вярванията или мненията на хората.
• Наличието на измама в разумния свят, която отвежда хората от истинското познание.
• Дискомфортът, страхът, съмнението и дискомфортът, изпитвани от индивида, когато осъзнае, че има реалност, за която преди не е знаел.
• Качествената промяна, която се случва в индивида, след като има достъп до истината, защото след като знае истината, няма връщане назад.
• Скептицизмът на хората, които са погълнати от своите вярвания и догми.

Междувременно ученията на мита за пещерата са все още изключително валидни в наши дни. Те могат да бъдат отразени по следните начини.

Изкривено знание

В днешно време е много обичайно различни медии и социални мрежи да разпространяват изкривена информация за фактите. По този начин те създават дезинформация сред населението като цяло.

Правейки аналогия с мита за пещерата, ние ще бъдем затворниците, а хората, носещи фигурите, ще бъдат разпространителите на невярна информация.

По същия начин с Теорията на идеите Платон подчертава лекотата на поддържане на измама чрез външния вид и чрез това, което изглежда очевидно. Всъщност днес преобладава голяма част от невярната информация поради изкривено или лошо изпълнено представяне на доказателства, което ограничава задаването на въпроси или надхвърля това, което е заявено.

Митът за пещерата: Освобождаване

От друга страна, самоосвобождаването на един от затворниците е подобно на личната революция, която може да бъде от всякакъв вид: загърбване на вреден човек, ситуация, идеология или религия.

Освен това актът на освобождаване от веригите може също да представлява промяна на парадигмата, което предполага различен начин на познаване и подход към реалността.

Изкачването към истината

В мита издигането на затворника към външния свят му причинява несигурност, дискомфорт и страх. Това изображение перфектно отразява какво е свързано с освобождаването на дълбоко вкоренени вярвания или догми.

Отказът от старата сигурност и отварянето към истините представлява скъп и неудобен психологически процес, през който не всеки е склонен да премине.

Завръщането

И накрая, връщането на бившия затворник в пещерата и недоверието на неговите спътници отразяват разпространението на нови идеи в обществото, които обикновено се приемат на първо място с объркване, презрение или омраза. Това са идеи, които поставят под въпрос догмите, които са структурирали обществото.

Въпреки това, според Платон, индивидът, който успее да достигне до истината, има моралното задължение да изведе останалите хора от невежеството и да разпространи тяхното знание.

Все още актуален мит

Митът за пещерата е едно от големите съкровища, които древната философия е оставила на западната мисъл. Въпреки че е много стар текст, той несъмнено ни показва идеи, които ни позволяват да разсъждаваме върху реалността и начина, по който се движим в нея.