Маракуя: произход, видове и характеристики
Маракуята е увивно растение с научното наименование Passiflora edulis flavicarpa. Родът маракуя има около 400 вида. Принадлежи към същото семейство като курубата ( P. mollisina ), сладката гранадила ( P. ligularis ) и бадеята (P. quandrangularis ).
Други популярни имена на маракуята са chinola, parcha, parchita, pasionaria, curubo, tumbo и taxo. Това е тропически плод произхождащ от Амазонка, който е ценен заради сладко-киселия си вкус. Гастрономическото му приложение е широко, тъй като може да се използва за приготвяне на желета, конфитюри, сокове, десерти, ликьори, безалкохолни напитки и настойки.
Сокът от маракуя представлява между 30% и 40% от целия плод, а хранителната му стойност се отличава с витамин С, витамин А и разтворими фибри. Искате ли да научите повече за свойствата му?
Произход на маракуята
Маракуята произхожда от Бразилия и е била използвана от ацтеките за приготвяне на освежаващи напитки. Испанските мисионери я пренасят в Европа през 16-ти век и, наблюдавайки белезите от Христовата страст върху цветовете му, го наричат Passiflora.
Познати са много разновидности и всяка е типична за отделните страни. Например сладката гранадила е разпространена в цяла Южна Америка, в Кения и Хавай. Чолупата се среща в Южна Америка, а курубата – в Колумбия. В Тайланд, Малайзия и Индонезия се отглежда балдеята.
Маракуята представлява огромно икономическо и хранително богатство. Красотата на цветовете й е причината за използването й като декоративно растение в Европа. В Америка обаче се консумира плодът.
Прочетете и: Copoazú: какво е това и какви са ползите от него?
Характеристики на маракуята
Растенията маракуя са катерливи трайни насаждения. Плодовете им варират по размер и цвят в зависимост от вида, от жълти до лилаво-кафяви или виолетови.
Плодовете са кръгли или овални, а вътре се намират семената. Вкусът им наподобява този на гуава и се описва като сладко-кисел. Вътре в твърдата, гладка обвивка е пулпата, затворена в ципеста, желатинова, прозрачна, сочна и сладко-кисела торбичка.
Маракуята е търсен пресен плод. Според някои изследователи може да се използва при производството на сокове, нектари, концентрати, сиропи и конфитюри. Кората е с високо съдържание на фибри, а семената са богати на протеини и мазнини. Поради тази причина може да се използва и като суровина в храната за животни.
Група експерти смята, че 86-те процента вода, която съдържа, и ниската концентрация на натрий го правят отличен диуретик. Той осигурява 12% прости въглехидрати като глюкоза, фруктоза и захароза.
Съдържанието на витамин С е 20 милиграма на 100 грама ядивна част; една трета от препоръчителната стойност. Сред многобройните предимства на витамин С, Castillo-Velarde подчертава неговия антиоксидантен капацитет за предотвратяване на определени хронични патологии.
Маракуята с жълта каша съдържа бета-каротин прекурсори на витамин А. Техническото ръководство за отглеждане на маракуя посочва съдържание на 680 милиграма активен витамин А. Този витамин е от съществено значение за зрителното здраве и репродукцията.
Други видове Passiflora
Името маракуя включва няколко ядливи вида от рода Passiflora. Те се различават само по вида на плодовете, размера, цвета и вкуса си.
Лилава маракуя или гранадила
Това е най-разпространената пасифлора в Европа, а научното й наименование е Passiflora edulis sims. Има желатинова текстура, освежаващ, сочен и сладко-кисел вкус.
Смята се от мнозина за най-добрата маракуя и се отглежда в Южна Америка, от Южна Бразилия до Северна Аржентина. Плодът прилича на закръглено яйце с диаметър от 4 до 8 сантиметра.
Когато узрее, обвивката, която е дебела и твърда, се набръчква. Външният цвят варира между виолетов и тъмнолилав, докато цветът на пулпата е от зеленикаво до оранжево.
Гранадила дулсе
Известна е като Passiflora ligularis. Има овална форма и е с размери около 11 сантиметра, като единият край завършва с връх. Кората е жълтеникава или оранжева, а пулпата е сива или светла.
Разпространена е от Централно Мексико до Централна и Южна Америка. Националният университет на Колумбия съобщава, че основните твърди вещества в този сорт са естествени захари, разтворени в сока. Глюкозата, захарозата и фруктозата представляват 75% от всички компоненти.
Жълта маракуя
Passiflora edulis flavicarpa е известна като жълта маракуя. Подобна е на лилавата маракуя, само цветът на кората е жълт и плодовете са много по-големи. Може да достигнат до 90 грама тегло.
Списанието Bioresource Technology обръща внимание на плода заради съдържанието му на разтворими фибри като пектин. Това влакно се открива в изобилие в клетъчните стени и се използва като желиращ и стабилизиращ агент.
Бадея или кралска маракуя
Научното й име е Passiflora quadrangularis и е една от най-големите разновидности, тъй като може да достигне до 26 сантиметра дължина. Формата е удължена, а кората е дебела, с издатини.
Група инженери по храните споменават, че тази разновидност на маракуя е известна още като гигантско тумбо, parcha real или quijón. Пулпът й е леко кисел на вкус и мирис, така че представлява оптималния вид за безалкохолни и освежаващи напитки. Листата се използват като седативно и успокоително средство.
Куруба или тумбо серано
В книгата Passifloras се коментира, че благодарение на своите органолептични и хранителни характеристики куруба има най-голям търговски потенциал за износ. Научното й наименование е Passiflora mollisima.
Известна е на английски като банан маракуя, като такос в Еквадор и парча във Венецуела. Curuba е общоприетото й име в Боливия. Плодът е с размери около 10 сантиметра и е овален и удължен.
Maracuyá granadita de China
Granadita de China е специфичен сорт маракуя, известен на науката като Passiflora edulis. Това е катерливо растение, което може да достигне до 10 метра височина, с плитки корени и бели цветове. Известно е още като mburucuyá и расте диво в гората Парана в Бразилия.
Плодът е със сферична или овална форма и може да достигне до 10 сантиметра дължина. Има жълт или лилав цвят, когато е узрял и тежи между 80 и 90 грама.
Използва се като плод за директна консумация или приготвен като сок, което представлява 40% от плода. Има жълт цвят поради наличието на каротеноиди.
Чулупа, чолупа или гулупа
Чолупата е от вида Passiflora malimorfis, чиято кожа е жълтеникаво-зелена или махагоново-кафява. Пулпът също е жълт и съдържа много семена. Отглежда се в Колумбия и все още не е добре опознат.
Revista Colombiana de Ciencias Hortícolas публикува, че плодът се консумира и използва в хранително-вкусовата промишленост заради съдържанието си на прости въглехидрати и витамин С. Използва се и за подмладяване на кожата.
Опитайте маракуя
Всеки сорт маракуя събужда сетивата със своя особен аромат и вкус. В допълнение, плодовете осигуряват добра порция витамин С, фибри и прости захари, които създават сладко-кисела комбинация, идеална за приготвяне на нектари, сокове, сосове, желета или конфитюри.
За да се възползваме максимално от витамин С, трябва да го консумираме пресен или да пием прясно приготвени сокове. Не се колебайте да го опитате.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- López Castro, Mariantonia; Beltrán Cifuentes, Martha Cecilia; Cardona Lancheros, Jorge Eduardo; Yepes Giraldo, Héctor Fabián LA FRUTA DE LA PASIÓN, POTENCIAL CONTRIBUCIÓN DE LA NATURALEZA A LA SEGURIDAD ALIMENTARIA Investigaciones Andina, vol. 8, núm. 12, 2006
- Castillo-Velarde, Edwin Rolando. (2019). Vitamina C en la salud y en la enfermedad. Revista de la Facultad de Medicina Humana, 19(4), 95-100. https://dx.doi.org/10.25176/RFMH.v19i4.2351
- Mario Alfonso García. GUIA TECNICA DEL CULTIVO DE LA MARACUYA. PROGRAMA MAG-CENTA-FRUTALES. CENTRO NACIONAL DE TECNOLOGIA AGROPECUARIA Y FORESTAL “Enrique Álvarez Córdova”. Impresos múltiples, 2010. 33 p.p. Disponible en: http://centa.gob.sv/docs/guias/frutales/GUIA%20MARACUYA%202011.pdf
- Luz Marina Melgarejo. GRANADILLA (Passiflora ligularis Juss): CARACTERIZACIÓN ECOFISIOLÓGICA DEL CULTIVO. 2015. Disponible en: https://uneditorial.net/uflip/granadilla-caracterizacion-ecofisiologica/pubData/source/Granadilla.pdf
- Eloısa Rovaris Pinheiro, Iolanda M.D.A. Silva, Luciano V. Gonzaga, Edna R. Amante, Reinaldo F. Teo´filo, Ma´rcia M.C. Ferreira, Renata D.M.C. Amboni, Optimization of extraction of high-ester pectin from passion fruit peel (Passiflora edulis flavicarpa) with citric acid by using response surface methodology, Bioresource Technology 99 (2008) 5561–5566.
- Liliana Acurio; Andrea Zamora; Diego Salazar; Lander Pérez; Alex Valencia. Propiedades físicas, químicas, térmicas y nutricionales de la badea (Passiflora quadrangularis). 2015, Agroind Sci. (2015). 95-101 p.p.
- Adalberto Rodríguez Carlosama, Fábio Gelape Faleiro , Marisol Parra Morera y Ana Maria Costa. PASIFLORAS especies cultivadas en el mundo. Proimpres. Brasilia, 2020. Disponible en: https://www.researchgate.net/publication/343376871_Curuba_Passiflora_tripartita_var_mollissima_y_Passiflora_tarminiana
- FORERO, RANDY, ORTIZ, EMIRO, DE LEÓN, WADITH, GÓMEZ, JUAN CAMILO, & HOYOS-CARVAJAL, LILLIANA. (2015). Análisis de la resistencia a Fusarium oxysporumen plantas de Passiflora maliformis L.. Revista Colombiana de Ciencias Hortícolas, 9(2), 197-208. https://doi.org/10.17584/rcch.2015v9i2.4174