Когнитивният резерв може да предпази от увреждане на мозъка

Когнитивният резерв прави опити да обясни защо някои пациенти са по-предразположени към мозъчни увреждания от други. Искате ли да научите повече по темата?

Прегледано и одобрено от психолог Maria Fatima Seppi Vinuales.

Написано от Maria Fatima Seppi Vinuales

Последна актуализация: 18 април, 2023

Какво ще стане, ако сега ви кажат, че имате в ръцете си възможността да „проектирате“ бъдещето си и да изберете качеството си на живот? Може да ви изглежда невъзможно. Концепцията за когнитивен резерв обаче е свързана с идеята, че по проактивен начин хората могат да се грижат за здравето на мозъка си. И така – какво представлява когнитивният резерв?

Както показват изследванията, докладвани в Neuropsychologia, тази концепция предполага, че този резерв играе основна роля в превенцията на мозъчни заболявания като Алцхаймер. Освен това също така посредничи в неговата еволюция и възможни усложнения. Да видим за какво става дума.

Когнитивният резерв и неговата роля при увреждане на мозъка

Концепцията за “когнитивен резерв” се опитва да обясни защо двама души с една и съща невропатология показват клинични признаци с различна интензивност. Човекът, който има по-добър резерв, изпитва по-малко – или по-леки – симптоми на деменция в сравнение с някой, който има “обеднял” резерв.

Важността на тази обяснителна хипотеза се крие във факта, че ако когнитивният резерв има целия този защитен потенциал, той е полезен и за предотвратяване на заболявания като Алцхаймер, деменция, инсулти и Паркинсон, наред с други.

В този случай тези с оптимален резерв биха проявили симптоми по-късно и еволюцията на болестта би била по-бавна. Разбира се, не става въпрос за наивност и надценяване на капацитета на когнитивния резерв, за да го превърнете в „панацея“, способна да предотврати всяка болест или мозъчно увреждане.

И все пак е вярно, че не е същото да остарееш с добре поддържано, здраво тяло, което следва рутинни упражнения, както да остарееш с такова, което е напълно пренебрегнато. Когато са изправени пред неблагоприятна ситуация, двете ще реагират по различен начин и ще се нуждаят от различна степен на помощ, за да се възстановят. Същото се случва и с мозъка.

Този главен орган, ако получи стимулация и грижи, може да укрепи своите невронни вериги и функциониране, като по този начин остава активен и отворен за обучение. По този начин успява да бъде по-добре подготвен за различни обстоятелства.

Обяснителни модели на когнитивен резерв

Като всяка научна теория, към когнитивния резерв се подхожда от различни гледни точки. Има постулати в негова полза, но и противници, които смятат, че това е просто концепция за обяснение на вече известни факти.

Например, някои експерти посочват, че се занимава с вече известната „мозъчна пластичност“, която се отнася до способността на мозъка да се адаптира, да бъде гъвкав и да пресъздава нови начини за правене на нещата.

От друга страна, съществуват и определени методологични трудности при потвърждаването на хипотезата, тъй като са необходими ретроспективни и текущи изследвания. Най-общо казано, обяснителните модели се въртят около две предложения.

Когнитивният резерв – предишни модели

Известни също като “пасивни модели”. Това се отнася до дейността на вече съществуващи мрежи. Така че мозъкът или неговите увредени области да продължат да функционират след увреждане.

Когнитивният резерв – компенсационни модели

Някои ги наричат “активни модели”. Това обяснява идеята, че след като претърпи известно невронно увреждане, мозъкът се реорганизира, избира и използва различни невронни вериги, в опит да поддържа баланс и да компенсира съществуващите щети.

При този модел говорим за компенсация, тъй като механизмите или стратегиите, които се използват, не оптимизират или подобряват ефективността. А по-скоро я правят възможна. С други думи, производителността или функционирането на мозъка ще намалее без компенсация.

Струва си да се отбележи, че за специалистите тези модели не са непременно взаимно изключващи се.

Как да обогатим когнитивния резерв?

Има различни дейности за развиване на „устойчив мозък“. Тъй като когнитивният резерв предполага динамика и активност, той също така обхваща културни, социални, физически и други фактори.

Например в рамките на културните фактори можем да подчертаем ролята на образованието и грамотността. Предполага се, че хората с по-високо ниво на образование, които посвещават време на учене, четене и писане или говорят два или повече езика, имат ценен когнитивен резерв.

Нека тогава разгледаме някои дейности, които укрепват този резерв:

• Установяване на социални връзки, говорене на различни теми и свързване с хора, които мислят различно.
• Упражнения и спортуване
• Да имате хоби
• Качествени почивка и сън
• Поддържане на здравословна диета.
• Избягване на наркотици, тютюн, алкохол.
• Изучаване на нови неща, като език, музикален инструмент, спорт и др.
• Извършване на същата дейност по различен начин. Например, ако винаги използвате дясната си ръка,  използвайте и лявата за някои дейности.

За да обобщим, можете да видите как предложените дейности за консолидиране на когнитивния резерв са прости и разнообразни.

Избягвайте опростените подходи

Отвъд обяснителните модели и техните позиции, ако има нещо, на което когнитивният резерв може да ни научи, това е идеята за сложност, мрежа и връзки.

Отново, не става въпрос за намаляване или опростяване на подходи, които включват множество фактори и са много сложни. Въпреки това, когато по-високите нива на образование са свързани с по-голям когнитивен резерв, трябва да се вземат предвид и контекстуалните аспекти.

В този смисъл достъпът до ограмотяване и обучение изисква определени материални условия и социално-икономически статус. Което от своя страна намалява излагането на други рискови или вредни фактори.

С други думи, тези хора биха могли да се възползват от по-здравословен начин на живот. Който оказва влияние по отношение на грижата или поддържането на когнитивния резерв. Следователно околната среда също играе ключова роля в „оформянето“ на житейските обстоятелства.