Какво е когнитивно преструктуриране?
Разглежданото когнитивно преструктуриране се счита за незаменим елемент в терапевтичния процес. Откакто психологът Албърт Елис оформи своята теория в средата на ХХ век, успехът на този метод остава валиден и до днес.
Най-общо казано, когнитивното преструктуриране се отнася до промяна на менталните схеми на пациентите, което ги прави по-адаптивни. Това е начин за пренасочване на житейския опит на човек към по-здравословни резултати, чрез собствените му умствени ресурси.
Нека разгледаме по-отблизо темата.
Какво е когнитивно преструктуриране?
Психиката на хората е сложна същност. Специалистите са съгласни, че те имат важно влияние върху човешкото поведение. В този смисъл когнитивното преструктуриране използва разговорни техники за модифициране на психическите модели, които водят пациентите до проблеми.
Например, знаем, че психолозите използват диалога на Сократ в психотерапията, за да може пациентът да достигне до необходимите отговори за своето подобрение. С други думи, терапевтът играе ролята на водач, използвайки реторични въпроси, така че човекът да може да преструктурира своето познание, използвайки умствени ресурси.
Накратко, когнитивното преструктуриране е техника на когнитивно-поведенческите модели на лечение. То се стреми да промени човешкото поведение чрез промяна на специфични когнитивни процеси, като например анализиране и интерпретиране на житейския опит.
Как работи?
Техниката за когнитивно преструктуриране работи чрез умствена гъвкавост. Колкото по-добре хората демонстрират способност да включат нови стилове на справяне в живота си, толкова по-добър е резултатът от терапията.
В тази рамка терапевтите трябва да използват опита на пациента, за да открият къде възникват проблемите и заедно да намерят най-добрите алтернативни решения. Хората не осъзнават, че техните мисли са източникът на негативното им поведение.
Нормално е да има психически бариери по време на терапевтичния процес. Тези несъзнателни защитни механизми представляват предизвикателство за здравните специалисти, които се опитват да накарат пациента да разпознае своята реалност, такава каквато е тя около тях.
Техники за когнитивно преструктуриране
Като цяло техниките за когнитивно преструктуриране са набор от процедури, които терапевтите използват, за да постигнат значителна и трайна промяна в психичните схеми на пациентите. Нека видим техниките, които повечето психолози използват по време на психотерапията.
1. Диалог на Сократ
Философията на Сократ се основава на поставяне под въпрос на всичко, за да се намери по-обективен поглед към света. В същия дух съвременната психология използва специфични въпроси, за да промени системите от вярвания на пациентите.
По време на диалога на Сократ психологът задава конкретни въпроси, които насочват към когнитивните пристрастия, които хората представят. Например какви доказателства има? Дават ли повече приоритет на фактите или чувствата? (И т.н.)
2. Преценяване на мислите
В този случай идеята е пациентите да поемат различни роли по отношение на собствените си мисли. Те ще играят ролите на адвокат, прокурор и съдия.
По този начин те помагат на хората да анализират идеите си, да ги защитават и да вземат най-обективното решение.
Може да прочетете и: Как четенето променя мозъка и е от полза за психичното здраве
3. Психодрама
Психодрамата е техника, при която пациентите трябва да играят роля, сякаш е пиеса. В тази ролева игра те се сблъскват със ситуации, които са трудни за тях, но в контролирана среда. Например, човек със социална фобия ще трябва да играе себе си по време на важно събитие.
Основната цел на тази техника е да запознае пациентите със ситуациите, които мотивират техните конфликти. След известно време и с правилната намеса на терапевта, хората ще могат да се изправят пред страховете си адаптивно.
4. Стрелка надолу
Тази стратегия е стълб в процеса на когнитивно преструктуриране. По време на тези сесии терапевтът задава поредица от въпроси, за да идентифицира мислите, които подкрепят ирационалните вярвания.
След като ирационалните идеи бъдат идентифицирани, те преминават към риторични въпроси относно дисфункционалните схеми, които не отговарят на реалността. Например, какво би се случило в живота, ако подобна мисъл беше вярна?
Тези видове въпроси трябва да се задават, докато пациентът изчерпи своите отговори. Целта е хората да осъзнаят непропорционалността на първоначалния си стрес и да разберат, че ситуацията може да се справи.
5. Парадоксално намерение
Този ресурс служи за работа по проблемите на тревожността. Използваният метод е да посочи на пациента точно обратното на това, което очаква да реши проблема му.
Пример за парадоксално намерение би бил, когато пациент дойде за консултация поради еректилна дисфункция и препоръката на терапевта е да се опитате да нямате ерекция. В този случай човекът вероятно е опитал всичко, за да постигне ерекция без успех.
Вместо да се съобрази с това, което пациентът очаква, терапевтът ще му каже обратното. Тоест да се опита да не постигне ерекция с партньора си. Това изненадва ума и ще доведе човека до състояние, в което неговият несъзнателен проблем се превръща в задача, която трябва да бъде постигната доброволно. Благодарение на указанията на терапевта, тревожността се разсейва.
Прочетете също и: Пет майндфулнес упражнения при тревожност
Кога специалистите препоръчват когнитивно преструктуриране?
Когнитивното преструктуриране е ефективно, когато няма никакви основни нарушения. Ако пациентът има физико-химичен дисбаланс, специалистите трябва да го насочат към психиатър, за да започнат съвместна работа. Въпреки това, когато конфликтът е чисто психологически, терапията за когнитивно преструктуриране работи.
Проучванията показват, че чрез промяна на дисфункционалните познания на хората, тяхното поведение става по-адаптивно и по-здравословно. В обобщение можем да кажем, че това е една от най-популярните и валидирани терапии днес.
Кой може да приложи когнитивно преструктуриране?
Като цяло психолозите, които са се обучавали в клинични области, могат да прилагат техники за когнитивно преструктуриране. Въпреки това, някои психиатри са обучени в психотерапия и също така имат необходимите умения за прилагане на техниките, които споменахме в тази статия.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Dongil Collado, Esperanza. “Reestructuración Cognitiva: Un Caso de Estrés Postraumático.” Ansiedad estrés (2008): 265–288. Print.
- Bados, Arturo, and Eugeni García Grau. “La Técnica de La Reestructuración Cognitiva.” Universidad de Barcelona (2010): 1–63. Universidad de Barcelona. Web.
- Mejicanos, Diana del Rosario. “Reestructuración Cognitiva y Control de Ira.” Hilos Tensados 1 (2019): 1–476. Print.
- Froján Parga, María Xesús. “Categorización de La Conducta Verbal Del Cliente Durante La Reestructuración Cognitiva.” Análisis y Modificación de Conducta 36.153–154 (2010): n. pag. Análisis y Modificación de Conducta. Web.