Как ще ни промени коронавирусът?

Ще ни направи ли кризата с коронавируса по-близки, като една социална група? Или страхът от нови пандемии ще промени живота ни напълно? Сигурни сме, че ще се справим с тази ситуация във времето, но какъв ще бъде дълготрайният й ефект върху нас?

Как ще ни промени  коронавирусът? Какво въздействие ще окаже върху нас в рамките на една, пет или десет години? Всеки път, когато сме на прага на дадена криза, специалистите работещи в областта на психологията си задават тези въпроси. Знаем, че тези ситуации ни променят в дългосрочен план. Освен това знаем, че като човешки същества, можем да са поучим от настоящата криза.

Много хора се чудят дали ще излезем от настоящата трудна ситуация като едно по-обединено общество или обратното – COVID-19 ще наслои в нас нуждата от социално дистанциране поради необходимостта от защита срещу нови инфекции.

Последното е обезсърчаващ сценарий. Този начин на живот не би бил естествен за нас като човешки същества, изпитващи необходимост постоянно да общуване с другите, за да се чувстваме добре.

Всички си даваме сметка, че заобикалящите ни обстоятелства са съвсем нови. Не можем да се уповаваме на предходни проучвания и анализи относно ефекта или промените, които би могла да ни причини една пандемия.

Много хора правят паралел с така наречения испански грип от 1918 година. Но текущата ситуация е много по-различна. Здравната система е по-развита и без съмнение продължителността на кризата ще бъде по-кратка.

Въпреки това и независимо от по-добрата ни подготовка, знаем, че със сигурност ще настъпят промени. Нека се спрем на това как ще ни промени коронавирусът.

Как ще ни промени коровирусът?

На китайски думата криза е „уейджи“. Използвана самостоятелно думата означава болка или опасност. Интересно е да знаете, че думата се състои от два знака. Първо – 危 „уей“ – което означава риск. Търсенето на смисъл е ключът към психичното здраве и процъфтяването на човека .А 机 „джи“ се свързва с фантазия, извор, промяна.

Това, на което ни научи коронавирусът е, че Китай е изключително добре подготвен да посрещне и да се справи с големи предизвикателства. В страната в момента няма нови случаи, единствените новорегистрирани са хора, които се завръщат в страната. В момента усилията на страната са насочени към помагане на международната общност. През последните дни Италия и Испания получиха голямо количество медицински продукти и подкрепа от Китай.

Как ще ни промени коронавирусът? Може ли алтруизмът и световната подкрепа да бъдат положителният резултат от всичко случващо се?

По-обединено общество в бъдеще?

Една от последните кризи, с която се сблъска света беше тази от 11 септември. Въпреки че атаката беше на територията на САЩ, тя засегна целия свят.

В резултат на това се зароди силно чувство на патриотизъм в някои страни и на радикализация в други. Антагонизмът бе пробуден, а последиците от този инцидент все още са видими в нашето общество и геополитика. Но това, с което се сблъскваме в момента с кризата с коронавируса е много по-различно.

В този случай имаме един общ враг – невидим, микроскопичен. Пред него нямат значение етническата принадлежност, расата, религията, общественото положение или полът. Всички сме еднакво предразположени. Това, с което тази криза може да ни помогне е най-накрая да разрешим различията си и да станем по-обединени и ангажирани като общество.

Ще се научим да ценим това, което е истински важно

Нека си спомним кризата от 2008 година. Световната финансова криза накара правителствата на държавите от почти целия свят да спасяват банковите си системи. Какви бяха последиците от това решение? Богатите станаха още по-богати, а бедните се опитаха да преживеят в много по-лоши условия.

Социалните права на хората бяха орязани. Един от най-засегнатите сектори без съмнение беше здравният: по-малко легла в болниците, по-малко инвестиции, по-малко персонал и приватизация в много сектори.

Това, което преживяваме с коронавируса може да ни накара да преосмислим всичко казано. Научихме се, че нито едно общество не може да се нарича модерно и дори цивилизовано, ако няма силна здравна система.

Тази перспектива на постмодерен неолиберализъм, при който икономиката е свободна и само най-силните успяват да оцелеят, може да бъде променена. Вероятно ще започнем да оценяваме това, което е истински важно: хората, здравната грижа и работещите, които се трудят упорито за храната ни.

Урок по смиреност: не сме толкова силни колкото си мислехме, че сме

Това, което преживяваме с кризата с коронавируса може да остави истински наследство за бъдещите поколения. Обществото ни може да бъде изложено на посттравматичен стрес. Възможно е страхът от инфекцията завинаги да остане в съзнанието ни и в резултат на това да развием обсесивно-компулсивно разстройство. Освен това в продължение на месеци и години ще скърбим за хората, които сме изгубили.

Дните след коронавируса ще бъдат тежки. Ще осъзнаем, че не сме толкова силни колкото сме си мислили. Не сме имунизирани срещу тези непредвидени обстоятелства, които могат да ни отведат до точката на пречупване.

Вероятно можете да използвате тези дни на изолация за размисъл. Как ще ни промени коронавирусът? Как ще промени вас самите?

Трябва да осъзнаете, че животът е мимолетен и безценен. Научете се да живеете бавно, но истински, като давате любовта си на хората около вас. Грижете се за планетата и нека оставим ценно наследство на идващите поколения. Трябва да се научим и да ценим здравната система.

Кризата с COVID-19 ще отмине, но трябва да се подготвим за следващото подобно препятствие в бъдещето.