Как вървенето помага на мозъка

16.01.2016
Само няколко седмици са необходими, за да подобрите съществено своето емоционално и физическо здраве

Заглавието на днешния ни материал сигурно ви изненадва. Може ли един прост навик като вървенето да направи мозъка по-пъргав и да ни накара да се чувстваме щастливи? Всъщност, може. И не само ние твърдим това, много доктори и невролози са единодушни по въпроса.

Един от тези експерти, например, е неврологът Хосе Ангел Обесо, директор на неврологичен център в Мадрид, Испания. Ежедневната му работа в болницата и контактът му с хора, страдащи от депресия, са го убедили, че вървенето оказва терапевтичен ефект. Той предписва на пациентите си един час ходене дневно, при това в нормално темпо.

Както вече знаете, депресията, подобно на многото стрес и тревожността, могат да провокират дефицит в основен когнитивен процес в мозъка, например памет, разбиране, творчество и т.н. Ако ходим ежедневно по един час, всички тези процеси ще се подобрят забележимо.

Сега, когато не разполагате с никакво извинение, време е да прочетете статията ни и да се убедите колко полезно, ефикасно и терапевтично може да бъде ходенето. Излезте на разходка!

“Автоматизираният мозък” и нещастието

вървенето стимулира мозъчната дейност

Съществува друг наистина интересен аспект, който искаме да имате предвид. Човекът практикува навици, които, без да подозира, карат мозъка му да действа „автоматично“, а оттам и стресирано. Съветваме ви да не забравяте тези аспекти:

  • Най-големият враг на мозъка е рутината. Простият акт на практикуване на едни и същи неща всеки ден бута към пропастта на депресията и неизбежното обезкуражаване. Малко по малко мозъкът започва да работи по-бавно. Вниманието не е същото като преди; всъщност, поради липсата на нови стимули, върху които да се фокусира, той е „ленив“. Възможно е да регистрирате, че не помните някои неща – защо е така? Защото не ви е било интересно. Поради липсата на мотивация, паметта става по-малко активна.
  • Рутината понижава ентисуазма и обезкуражава, а като следствие се наблюдава забележимо понижаване на нервните връзки.
  • Ден след ден мозъкът ни започва да функционира по автоматичен начин. Отсъстват моменти, на които се наслаждаваме и ни карат да бъдем творчески настроени. Мозъкът създава граници, в рамките на които функционира като компютър. Осъзнавате, че това е огромен риск както за емоционалното здраве, така и за физическото здраве, нали?

Според д-р Хосе Ангел Обесор автоматизираните мозъци се срещат най-често в големите градове. Именно там е съсредоточено множеството от хора, които отделят толкова време, за да се справят със собствените си емоционални потребности, чийто живот в големия град се характеризира със замърсяване и високи нива на стрес.

Прочетете и: Как да попречите на стреса да атакува тялото

Вървенето – акт на лична свобода

вървенето ви дава свобода

„Ходещите хора нямат задължения, те просто се наслаждават на чувството да правиш стъпка след стъпка по време на разходката„.

Според д-р Хосе Ангел Обесо ползите няма да бъдат забелязани още в първия ден. След поне една седмица ходене по час на ден ще сте изградили нов навик в живота си. Именно след такъв кратък период от време ще започнете да забелязвате терапевтичните резултати:

  • Докато ходите, мозъкът не се тревожи за нищо. Вървенето е лесно, всеки може да го практикува и впоследствие ще установите, че този навик ви снабдява с допълнителна доза кислород. Разходката сред природата ви кара и да се чувствате по-добре. Това се дължи на стимулиацията на фронталния лоб, който медицината свързва с креативността и умственото състояние. Като добавим към това и естественото освобождаване на ендорфини, получава се магически ефект. Мозъкът се чувства по-еуфорично и оптимистично.
  • Когато умственото ви състояние е подобрено, следва повишаване на креативността. При вървенето не се наблюдава усилие. Хормонът кортизол, който се секретира по време на стресови ситуации, изчезва и стените, които ни карат да се чувстваме депресирани, се изпаряват. Това е моментът, когато започваме да виждаме нещата откъм друг ъгъл. Ставаме по-отпуснати, по-ентусиазирани и по-уверени.

Още ползи от вървенето

  • Като човешки създания сме свикнали да се движим в малки пространства: нашия дом, работно място, ресторанта, който посещаваме, магазина, в който пазаруваме… Тези ограничени пространства винаги са изпълнени с много други хора. Местата, които често обхождаме, понякога ни карат да се чувстваме напрегнати. Имайте предвид, че разходката на открито, в обширни пространства, създава усещане за свобода и откриване на нови преживявания и усещания.

Препоръчваме ви да прочетете и: Мощна напитка за стимулиране на мозъка

  • Според д-р Хосе Ангел Обесо препоръчително е да търсим, преди всичко, контакт с природата. Това е като завръщане към майчината утроба, към изконното начало. Не става дума за духовно пътешествие, а по-скоро за биологична нужда. Ако се разхождаме из града, ние продължаваме да дишаме замърсения и натежал въздух. По-добре е за белите ни дробове, когато можем да ги изпълним с чист кислород. Препоръчително е да погледнем с очите си необятната природа, да въведем в живота си нови стимули, които да обогатят мозъка.
вървенето е полезно за здравето

С днешната статия желаем да ви поканим да бъдете по-мотивирани да ходите всеки ден. Поне за половин час. Отидете в парка, в планината, на плажа… Ще забележите, че само няколко седмици са необходими, за да подобрите своето емоционално и физическо здраве. Ходенето без съмнение е най-доброто болкоуспокоявящо средство.

  • Hamacher, D., Herold, F., Wiegel, P., Hamacher, D., & Schega, L. (2015). Brain activity during walking: A systematic review. Neuroscience and Biobehavioral Reviews. https://doi.org/10.1016/j.neubiorev.2015.08.002
  • Pelphrey, K., Mitchell, T., McKeown, M. J., Allison, T., Goldstein, J., & McCarthy, G. (2003). Brain activity evoked by the perception of human walking: controlling for meaningful coherent motion. The Journal of Neuroscience : The Official Journal of the Society for Neuroscience. https://doi.org/23/17/6819 [pii]
  • Aspinall, P., Mavros, P., Coyne, R., & Roe, J. (2015). The urban brain: Analysing outdoor physical activity with mobile EEG. British Journal of Sports Medicine. https://doi.org/10.1136/bjsports-2012-091877