Антисоциалното поведение и мозъчна структура
В своя раздел за психиатрия The Lancet публикува най-новите изследвания върху човешкия мозък, извършени от University College of London (UCL) през февруари 2020 г. Статията изследва връзката между антисоциалното поведение и структурата на мозъка.
Първо, това изследване беше сътрудничество между лондонската институция и изследователи от Нова Зеландия, откъдето бяха и участниците в изследването. Болницата Queen Mary в Нова Зеландия предостави тези участници.
За да извършат изследването, бе направен ядрено-магнитен резонанс на повече от 600 души, които бяха на 45 години по време на теста за образна диагностика. Тези 600 души са част от по-голяма единица, състояща се от повече от 1000 души. Новозеландците ги изучават от детството им.
Тяхното намерение бе да определят факторите, които могат да повлияят на човек през целия му живот и да го направят антисоциален или зависим. Ако те могат да открият тези фактори, тогава би било възможно да повлияят по положителен начин и да се предотвратят престъпления, например.
Те измерват дебелината на мозъчната кора и количеството сиво вещество чрез резонансите, които правят на участниците в изследването. Тези данни позволяват сравнение между тези, които показват антисоциално поведение, и тези, които не го правят.
Какво и кой е асоциален?
Добре, но какво точно представлява антисоциалното поведение? Това е трудно за дефиниране понятие, тъй като варира в зависимост от възрастта и културата на участващите. Европейците може да имат различна представа от американците за това какво е антисоциално.
Така че можем да определим антисоциалното поведение като всичко, което човек прави, което противоречи на интересите на обществото. Следователно това е начин на живот и действие, който нарушава нормите, установени от мнозинството.
Антисоциалното поведение варира от пътни нарушения до жестоко престъпление. Освен това някои пристрастяващи тийнейджърски практики могат да попаднат в тази категория. Например кражба на алкохол от възрастни.
На заден план антисоциалното поведение разкрива, че човек се бунтува срещу властимащите. Било то родителите или полицията. Човек може да разбере това поведение и като предизвикателство към установените институции.
Не е задължително да има патология, която да придружава антисоциалното поведение. През повечето време това е само начин на поведение, който не се появява в клиничната психиатрична литература.
Във всеки случай науката установи съществуването на нещо, наречено антисоциално разстройство на личността. Тези хора са импулсивни и многократно нарушават правилата. Освен това те не съжаляват за прегрешенията си. Тази диагноза се поставя само при лица над 18 години.
Прочетете и: Как да разберете дали сте емоционално интелигентен
Резултати от изследването
Изследването, публикувано в The Lancet, показва, че участниците са разделени на три групи:
- 80 души с анамнеза за противообществени проблеми
- 151 души, които са имали антисоциално досие, ограничено до юношеството им
- 441 души без данни за предишни противообществени прояви
Изследователите са научили важни неща в първата група. ЯМР на мозъка на тези хора показва свиване на мозъчната кора в сравнение с останалите. Освен това те имат малко по-малко количество сиво вещество.
Освен това няма разлики между групата с антисоциални проблеми в юношеството и тези без история. Това разкрива, че определено поведение в ранна възраст е по-скоро културно, отколкото биологично.
Това, което е очевидно, е промяната в мозъчната структура, която може да има малка част от населението, може би във връзка с антисоциалните типове поведение. Тези промени биха могли да обяснят антисоциалното поведение, която постоянно се проявява през годините.
Научете повече: Как четенето променя мозъка и е от полза за психичното здраве
Предишни изследвания върху антисоциалното поведение и мозъка
Резултатите, публикувани в The Lancet, просто бяха добавени към веригата от предишни изследвания по същата тема. Различни университети изучават темата с хора на различни възрасти и в различни страни.
Тийнейджъри с антисоциални проблеми, например, са имали промени във фронталната и темпоралната област на мозъка си. Също така, по-сериозно, осъдените за насилие имат по-малко сиво вещество.
По-конкретно, изследователите са били по следите на емоционалната зона в мозъка, за да намерят връзка. Ако приемем, че антисоциалните проблеми се дължат на липса на емпатия, логично е да търсим промени там. Резултатите показват, че антисоциалните тийнейджъри имат по-малки мозъчни сливици, а амигдалата е седалището на емпатията.
Можем да заключим, че това ново изследване потвърждава, че антисоциалните проблеми имат определена връзка със структурата и строежа на мозъка. Тези промени са още един фактор, който определя антисоциалното поведение в живота на човека.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Romero-Valle, Erika J., and Gabriela Orozco-Calderón. “La conducta antisocial delictiva en la adolescencia y las funciones ejecutivas.” Ciencia & Futuro 7.1 (2017): 109-131.
- Gregory, Sarah, et al. “The antisocial brain: psychopathy matters: a structural MRI investigation of antisocial male violent offenders.” Archives of general psychiatry 69.9 (2012): 962-972.
- Hecht, David. “Cerebral lateralization of pro-and anti-social tendencies.” Experimental neurobiology 23.1 (2014): 1-27.
- Vázquez, Mª José, Francisca Fariña, and Dolores Seijo. “Teorías explicativas del comportamiento agresivo y antisocial desde una perspectiva neuro-fisiobiológica.” Avances en torno al comportamiento antisocial, evaluación y tratamiento (2003): 17-38.
