Агнотология: Защо трябва да изучаваме невежеството?

Изразът "знанието е сила" е известен, но днес можем да кажем, че невежеството също е сила. Защо? Разберете!

Терминът “агнотология” не е твърде популярен. За да разберем какво представлява, трябва да започнем със значението на невежеството . Често се приема, че това е липсата на знания. Това е и официалната дефиниция на най-високите езикови органи в много държави.

Невежеството обаче може да приеме различни форми, които надхвърлят тази концепция. И са свързани с дезинформация, цензура, апатия и сляпа вяра.

В този смисъл не зависи само от липсата на налична информация, но и от създаването и стратегическото разпространение на грешни или подвеждащи данни от мощни субекти, чиято цел е да генерират съмнение и дезинформация, за да манипулират масите според техните интереси.

С оглед на тази реалност, която става все по-често срещана благодарение на новите технологии за разпространение, агнотологията – или изследването на предизвиканото невежество – става уместна и ще бъде описана по-долу.

Какво е агнотология?

Агнотологията е наука за умишленото разпространение на невежество чрез погрешна или подвеждаща информация. Етимологичното й значение идва от връзката на гръцкия термин agnōsis, което означава “без знание”; и онтология, която се отнася до клона на метафизиката, който се занимава с природата на битието.

Произходът й се приписва на Робърт Проктър, професор по история на науката и технологиите в Станфордския университет, който започва да изследва тактиките, използвани от тютюневата индустрия, за да създаде объркване дали пушенето причинява рак. Lain Boal бе този, който в крайна сметка измисли термина “агнотология” през 1995 г.

Загрижеността на Проктър започва, когато през 1979 г. секретна бележка, написана 10 години по-рано от тютюневата компания Brown & Williamson, е оповестена публично. В нея бяха демонстрирани практиките, прилагани от компаниите в сектора за противодействие на кампаниите срещу тютюнопушенето, както и разпространението на подвеждащи съобщения за противодействие на посланията, гарантиращи здравето на потребителите.

С други думи, стратегията на този сектор беше да генерира объркване сред населението относно вредните ефекти на тютюна (научно доказани по това време), с цел повече хора да купуват цигари.

Един от най-противоречивите пасажи на този меморандум гласи следното:

Така Проктър установява, че тютюневата индустрия не иска потребителите да знаят за вредните ефекти на техния продукт.

Невежеството като политически трик

Според Проктър меморандумът от 1969 г. и техниките, използвани от тютюневата индустрия, са станали перфектният пример за агнотология. В този случай невежеството не само предполага неизвестното. Но е и политически трик, съзнателно създаден от мощни агенти, които искат да не знаем.

Днес това изследване стана толкова важно, колкото когато Проктър изучава укриването на фактите за връзката между рака и тютюнопушенето. Съществува наистина огромно количество дезинформация, разпространявана от социалните мрежи. Които не правят нищо друго, освен да дискредитират, поставят под съмнение и разрушават научните знания.

Примери за агнотология

Дана Бойд, учен по технологии и социални медии, заявява, че YouTube е основният инструмент за търсене, използван от хора под 25 години за получаване на информация по всяка тема. Въпреки това научното обяснително съдържание на тази платформа е оскъдно в сравнение с тези със съмнителен и конспиративен произход.

А един от начините за разпространение на умишлено невежество е осигуряването на по-лесен достъп до съдържание с такива характеристики. Колко пъти научната общност е пазила за себе си открития в определени области, за да получи определена парична облага?

Но това не е всичко, дори ако доказателствата са налице, онези, които отговарят за разпространението на невежеството, също знаят как да структурират информацията си в Интернет, така че тези, които имат достъп до научния материал, да могат да видят и конспиративното съдържание. Всичко това става чрез оптимизация на търсачки.

Например Бойд заявява, че YouTube има отлични материали за стойността на ваксинацията, но безброй активисти против ваксините са използвали тази платформа систематично, за да популяризират своето движение.

По този начин, когато хората търсят видеоклипове от Центъра за контрол и превенция на заболяванията, те също виждат тези, които поставят под съмнение ваксините или тези на родители, които развълнувано дават отрицателни мнения за резултата от ваксинацията.

Друг доста често срещан пример за агнотология се отнася до изменението на климата. Въпреки факта, че има достатъчно доказателства в подкрепа на тази реалност, има кампания за дезинформация по тази тема. Която не направи нищо друго, освен да генерира объркване сред населението и да насърчи отричането.

Претекст за балансиран дебат

Както виждаме, много е лесно да попаднете в капана на разглеждането на „и двете перспективи“. За да получите пълна картина на реалността. Въпреки че е необходимо да анализираме всички позиции, за да получим по-точни знания, често се оставяме да бъдем заблудени от това преструване и започваме да повтаряме погрешно съдържание.

По отношение на тази точка Проктър заявява, че невежеството често се разпространява под извинението за балансиран дебат. Където научни доказателства и невярно съдържание влизат в конфликт.

В тези случаи се създава фалшива картина на истината. И се твърди, че има две версии на всяка история и че “експертите” не са съгласни. Реалността обаче е, че двойникът на доказателствата е чиста измама и се стреми само да дискредитира истинското знание.

Така че не е достатъчно да знаем, че качественото съдържание е достъпно за обществеността. И че приемаме за даденост, че има достатъчно налични доказателства, до които хората имат достъп. За нас е важно да разберем, че има битка за информация в мрежите. И че трябва да избягваме да се поставяме по средата.

Значението на изследването на невежеството

Накратко, ние подчертаваме важността на изследването на концепцията за “агнотология” и нейната потенциална роля в изследването на невежеството.

Това понятие ни позволява да разсъждаваме върху това, което не знаем и защо не го знаем. Какво разпространява невежеството в нашето общество, както и факторите, които позволяват невежеството да бъде използвано като политически и социален инструмент и т.н.

Само по този начин можем да бъдем по-малко наивни, когато подхождаме към измамното съдържание, което се разпространява в социалните мрежи и медиите.