5 техники за подобряване на умствената пъргавина

Ако не се фокусирате върху това, което правите в момента, мозъкът ще скита като в мътен облак, без изобщо да фокусира вниманието си.
5 техники за подобряване на умствената пъргавина

Последна актуализация: 19 февруари, 2019

Забравяте къде сте сложили зарядното за мобилния телефон? Изпуснали сте важна среща, без дори да се сетите? Забелязвате, че малко по малко си губите умствената пъргавина? Не сте толкова креативни, както преди? Не се притеснявайте – мозъкът е мускул, който може да се подсили с малко ежедневни упражнения. Още интересна информация за паметта можете да откриете на сайта Психолози БГ.

В тази статия ще разкрием най-добрите техники за укрепване на паметта и умствената пъргавина. Ще забелязвате разликата “преди-сега” ден след ден.

1. Избягвайте рутината, правете нещо ново всеки ден

загърбването на рутината стимулира умствената пъргавина

Важно е да имате предвид, че един от най-големите врагове на паметта и умствената пъргавина е правенето на едно и също нещо ден след ден. Работа, домакински задължения, пазаруване… Малко по малко попадаме в рутина, която създава вид лишаване от усещания, а мозъкът вече няма стимули, за да се активира.

Монотонността и тези ежедневни рутинни действия, които никога не се променят, намаляват креативността и не предоставят нови ситуации, от които да се учим, да експериментираме и да се наслаждаваме. Затова е изключително важно да правим нещо различно всеки ден – или поне във всеки един възможен момент.

Днес може да направите няколко йога упражнения, когато се приберете. Утре отидете на разходка, друг ден на танци … всичко, което можете да си представите, но… не забравяйте да прекъснете рутината!

2. Концентрирайте се върху “тук и сега”

грижата за емоционалния ни свят стимулира умствената пъргавина

Друг проблем, който обикновено имаме, е следният: често мислим за хиляди други неща, докато се опитваме да направим нещо конкретно. Възможно е, докато приготвяте вечеря, да премисляте всичко, което се е случило през деня: мислите за разговорите, проблемите, това, което ще направите утре и задълженията за следващия ден.

Въпреки това, знаете ли наистина какво се случва? Всъщност губите настоящето “тук и сега”! И по тази причина не помните дали сте изключили печката или че сте направили уговорка с някой приятел в определен час. Ако не се фокусирате върху това, което правите в момента, мозъкът ще скита като в мътен облак, без изобщо да фокусира вниманието си. Ценете повече настоящето!

3. Отидете на разходка и отпуснете съзнанието си, за да се погрижите за умствената пъргавина

ежедневната разходка стмиулира умствената пъргавина

Ходенето може да се превърне в ежедневен витамин, “естествен релаксант,” “чуден антидепресант.” Ходенето е чудесен начин за подобряване на паметта и умствената пъргавина, защото това е упражнение, което е в настоящето, което ви кара да усещате тялото, краката, които докосват земята, сърцето, което започва да бие бързо.

В същото време ходенето помага за премахване на напрежението и за освобождаване от тежести и бреме, и когато това се случи, и се освободите от всички тези притеснения, мозъкът е по-свободен да мисли, да си представя, да създава… Защо не опитате?

4. Кажете ДА на чувството за хумор и смеха и НЕ на натрапчивите мисли

положителните емоции се грижат за умствената пъргавина

Някои хора имат лошия навик постоянно да подхранват негативните мисли. “Няма да мога да направя това”, “Объркан съм и винаги забравям неща”, “Не мога да разчитам на късата си памет”, “Винаги забравям и говоря глупости, за които после съжалявам…”.

Може да се каже, че от време на време тези негативни мисли идват от хората около нас и ни напомнят, че сме разсеяни. Няма нищо по-лошо от това. Ако се вслушаме обаче във всички тези твърдения единствено подхранваме късата памет и по-ниското самочувствие.

Затова спрете! Ограничете потока от негативни мисли в мозъка и погледнете на живота с добро чувство за хумор, научете се да се смеете и да видите положителната страна на нещата. Понякога е трудно, знаем, но смехът премахва напрежението и намалява стреса. Мозъкът, освободен от напрежение, може да си възвърне спомените много по-добре и по-бързо.

5. Бъдете креативни: плетете, пишете, танцувайте, рисувайте

За да подобрите паметта и умствената пъргавина, в допълнение към натрупването на положителни емоции и бягството от скучното ежедневие, важно е никога да не загубвате способността да научавате нови неща.

Как можете да научите нови неща? Не е необходимо да се запишете на университетски курсове. Животът е пълен с големи и малки неща, от които можем да се учим и които, въпреки че няма да повярвате, няма да ви струват никакви пари. Нужна е само силна воля и 1 или 2 часа на ден, за да се упражнявате.

Искате ли да научите няколко лесни примера?

  • Плетене или плетене на една кука. Това древно упражнение носи невероятни ползи за физическото и психическото здраве. Ще развиете креативност, ще облекчите стреса, ще стимулирате социалните взаимоотношения чрез споделяне на техники, ще фокусирате вниманието си и ще постигнете целите. Препоръчваме да опитате поне една от двете техники, ще ви хареса.
  • Четете или пишете. Съществуват хиляди книги, множество нови светове за откриване, и те без съмнение ще ви помогнат да имате по-добра умствена пъргавина и сръчност и да подобрите паметта си. Това е като “гориво” за мозъка и ще помогне да сте млади и да поддържате в добра форма познавателните процеси.
  • Предимствата, които Интернет може да осигури. Мрежата е океан от обучение; можете да я използвате, за да откриете интересни техники за подобряване на паметта. Съществуват игри и програми, които са много полезни и ефикасни, предназначени за подобряване на паметта и умствената пъргавина. Не се колебайте да ги опитате.

Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.


  • Aguado-Aguilar, L. (2001). Aprendizaje y memoria. In Revista de Neurologia. https://doi.org/10.1155/NP.1999.97
  • Tirapu-Ustárroz, J., & Muñoz-Céspedes, J. M. (2005). Memoria y funciones ejecutivas. Revista de Neurologia. https://doi.org/10.1021/ct400678g
  • Ballesteros, S. (2010). Memoria. Psicothema. https://doi.org/10.1038/nmeth.2836
  • Halbwachs, M. (1990). Espacio Y Memoria Colectiva. Estudios Sobre Las Culturas Contemporáneas. https://doi.org/10.2307/40183784
  • Etchepareborda, M., & Abad-Mas, L. (2005). Memoria de trabajo en los procesos básicos del aprendizaje. Revista de Neurologia.
  • Morgado, I. (2005, March). Psicobiología del aprendizaje y la memoria: Fundamentos y avances recientes. Revista de Neurologia.
  • Voss, M. W., Prakash, R. S., Erickson, K. I., Basak, C., Chaddock, L., Kim, J. S., … & Wójcicki, T. R. (2010). Plasticity of brain networks in a randomized intervention trial of exercise training in older adults. Frontiers in aging neuroscience, 2, 32. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20890449
  • Gutman, S. A., & Schindler, V. P. (2007). The neurological basis of occupation. Occupational therapy international, 14(2), 71-85. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17623380
  • Zeidan, F., Johnson, S. K., Diamond, B. J., David, Z., & Goolkasian, P. (2010). Mindfulness meditation improves cognition: Evidence of brief mental training. Consciousness and cognition, 19(2), 597-605. https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S1053810010000681

Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.