Желиращи агенти: какво представляват и за какво се използват?

Ще ви покажем за какво се използват въпросните желиращи агенти и дали са безопасни за здравето добавки или не са. Прочетете и разберете всичко по темата.
Желиращи агенти: какво представляват и за какво се използват?
Saúl Sánchez Arias

Написано и проверено от диетолог Saúl Sánchez Arias.

Последна актуализация: 08 септември, 2022

Въпросните желиращи агенти са изкуствени добавки, използвани за придаване на по-добра консистенция и текстура на различни храни от индустриален произход. Обикновено повишават вискозитета на хранителните продукти, като действат върху тяхната структура.

Най-общо казано, това са храни, които обикновено се извличат от естествени вещества. Поради тази причина често нямат отрицателно въздействие върху здравето в средносрочен план.

Преди да започнем, важно е да отбележим, че най-добрата идея е да насърчаваме консумацията на пресни храни пред индустриално преработените. Първите имат по-висока хранителна плътност, което е от съществено значение за избягване на дефицити, които могат да нарушат правилното функциониране на нашите вътрешни органи.

Въпреки това е добре да включвате преработени храни в диетата си от време на време, стига това да не се превърне в навик.

Какво представляват тези желиращи агенти?

Обикновено желиращите агенти са стабилизатори, които карат различните смеси да получат текстура, подобна на тази на желе или кисело мляко. Обикновено се въвеждат в продукти с течна консистенция, въпреки че не пречат на крайния вкус на храната. Те дори могат да се използват за суспендиране на частици в течна среда, като по този начин комбинират различни текстури в една и съща рецепта.

Желиращи агенти, използвани за приготвяне на желе.
Желиращите агенти позволяват на течните храни да достигнат полутвърда или твърда текстура.

От химическа гледна точка можем да го обясним, като кажем, че чувствителните агенти са съставени от въглехидрати или протеини, които, когато се разтворят, образуват триизмерна мрежа, способна да улавя молекулите на разтворителя. По този начин вискозитетът на храната се увеличава, достигайки твърда или полутвърда текстура. Един от най-типичните примери за употребата им е в желетата и конфитюрите.

Най-често използваните желиращи агенти

Сред най-често използваните желиращи агенти трябва да се подчертае гренетина. Получава се от костите и съединителната тъкан на говеда и е източник на протеини. Не е лошо да се увеличи присъствието на тези хранителни вещества в диетата, тъй като те са доказали, че са от съществено значение за предотвратяване на развитието на патологии, засягащи чистата маса. Това обаче не е основната му функция.

Гренетина може да се намери в супермаркета на листове или на прах. И в двата случая е необходимо да се хидратира във вода, преди да се използва в различните продукти. След това те се нагряват и след това се оставят да изстинат. Когато температурата им намалее, вискозитетът се увеличава, като се получава подходяща текстура.

Гренетина се използва за производството на по-известния желиращ агент желатин.

желе.
Най-известният желиращ агент е гренетина, от който можем да получим желатин.

Друг от най-използваните желиращи агенти е агар-агар, който е дори по-ефективен от споменатата по-горе гренетина. Има способността да се желира при стайна температура, без необходимост от охлаждане след това. Обикновено е мек и крехък, но често се използва във вегански или вегетариански рецепти. Свойствата му са перфектно описани в обширна публикация в списание Carbohydrate Polymers.

Опасни ли са желиращите агенти?

Има противоречия в научните изследвания относно няколко вида добавки поради възможното им отрицателно взаимодействие с човешката физиология. Пример за това е случаят с изкуствените подсладители.

Има доказателства, които предполагат, че те имат отрицателно въздействие върху плътността и разнообразието на микробиотата, като по този начин благоприятстват последващите храносмилателни процеси. Не е такъв, обаче, случаят с желиращи агенти.

Повечето от тях се считат за напълно безопасни съединения за здравето и могат да бъдат включвани редовно в диетата без големи проблеми. Всъщност има много рецепти за приготвяне у дома, които включват тези съединения сред съставките си. Лесно е да ги намерите в почти всеки супермаркет. Кулинарното им приложение е просто и не изисква скъпи техники за постигане на отлични резултати.

Това обаче не означава, че като цяло е по-добре да се даде приоритет на консумацията на пресни храни, а не на преработени храни с желиращи агенти вътре. Това не се дължи на наличието на тези добавки като такива, а просто защото тези храни обикновено съдържат и други съединения с по-ниско качество, като прости захари и трансмазнини. Освен това хранителната им плътност е по-ниска от тази на пресните храни.

Желиращите агенти са добавки, които подобряват текстурата

Както видяхте, желиращите агенти са добавки, които се използват в контекста на промишлени или домашни рецепти за подобряване на текстурата и органолептичните характеристики на определени рецепти.

Те не предизвикват отрицателни ефекти върху здравето и могат да се включват редовно в диетата. Повечето от тях са протеини или въглехидрати, които образуват триизмерни мрежи от химическа гледна точка.

И накрая, трябва да споменем, че ако установите, че желиращите агенти причиняват храносмилателни проблеми, тогава ще трябва да проверите това с вашия лекар. Ако има някакво вътрешно възпаление, тогава може да се окаже, че тези елементи причиняват определена реакция. В този случай ще е необходимо да се започне специфично лечение, насочено към ефективно овладяване на симптоматиката.


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.


  • Prokopidis, K., Cervo, M. M., Gandham, A., & Scott, D. (2020). Impact of Protein Intake in Older Adults with Sarcopenia and Obesity: A Gut Microbiota Perspective. Nutrients12(8), 2285. https://doi.org/10.3390/nu12082285
  • Chen, X., Fu, X., Huang, L., Xu, J., & Gao, X. (2021). Agar oligosaccharides: A review of preparation, structures, bioactivities and application. Carbohydrate polymers265, 118076. https://doi.org/10.1016/j.carbpol.2021.118076
  • Suez, J., Korem, T., Zeevi, D., Zilberman-Schapira, G., Thaiss, C. A., Maza, O., Israeli, D., Zmora, N., Gilad, S., Weinberger, A., Kuperman, Y., Harmelin, A., Kolodkin-Gal, I., Shapiro, H., Halpern, Z., Segal, E., & Elinav, E. (2014). Artificial sweeteners induce glucose intolerance by altering the gut microbiota. Nature514(7521), 181–186. https://doi.org/10.1038/nature13793

Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.