Какви видове хранителни добавки има?

Изключително трудно е да избегнем напълно приема на хранителни добавки. Но и самото ограничаване на консумацията им може да окаже положително въздействие върху здравето ни. Днес ще ви разкажем кои видове хранителни добавки са най-често употребявани в хранително-вкусовата промишленост.
Какви видове хранителни добавки има?

Последна актуализация: 10 Март, 2021

Хранителните добавки са серии от вещества, използвани в хранително-вкусовата промишленост за подобряване качествата на храната или съхранението й. Въпреки че повечето от тях са безопасни за здравето, някои от тях пораждат спорове между експертите. Преди да започнем е важно да разберем, че има различни видове хранителни добавки, които са класифицирани в групи.

Някои са безвредни за здравето или дори полезни. Като желиращите съставки. За другите мнението е противоречиво по отношение ефекта върху чревната флора. В този случай става въпрос за подсладителите.

Видове хранителни добавки

Ще се спрем на основните категории хранителни добавки и влиянието им върху човешкото здраве.

1. Видове хранителни добавки: консерванти

Консервантите са вещества, които ограничават вероятността от наличие на микробиологични вещества в храните, повишавайки по този начин срока им на годност. Повечето от тях са безвредни за хората, тъй като не се преработват или усвояват от чревния тракт.

Въпреки това един от най-често използваните видове хранителни добавки – нитритите – повишават вероятността от развитие на някои видове рак. Проучване публикувано в списанието Nutrients представя доказателства по темата.

Месопреработвателната промишленост използва тези консерванти и именно те са основната причина, поради която експертите не препоръчват консумацията на преработено червено месо. Този вид храни се свързват с влошаване на здравето поради наличието на нитрити, освен всички останали хранителни добавки.

Видове хранителни добавки - консерванти

Преработеното червено месо съдържа нитрити, които се свързват с риск от увреждане на здравето в средносрочен план.

2. Ароматизатори

Ароматизаторите са вещества, които отговарят, както и видно от името им, за придаването на приятен аромат на храните. Като цяло те не са опасни за здравето, въпреки че могат да причинят чревни смущения при прекомерна консумация.

Най-често срещаното такова неразположение е диарията. В дългосрочен план тези вещества не са опасни или поне в научната литература няма доказателства по въпроса.

3. Видове хранителни добавки: оцветители

Тези видове хранителни добавки се използват за придаване на цвят. Някои оцветители бяха забранени заради връзката им с появата на някои видове рак.

През последните години в хранително-вкусовата промишленост се използват много бои за придаване на цвят. Тези бои не само, че не са вредни, но и спомагат превенцията срещу редица заболявания. Такъв пример са антоцианините, придаващи цвята на боровинките, които имат мощно антиоксидантно действие. Това твърди проучване публикувано в Critical Reviews in Food Science and Nutrition.

Когато четете етикетите на хранителните продукти, трябва да обръщате внимание на описаните хранителни добавки. Ако в продукта са използвани естествени оцветители (най-вече растителни), не е необходимо да считате продукта за опасен, освен ако в съставя му няма други вредни вещества.

4. Подсладители

Тази група е най-противоречивата според специалистите по хранене. Подсладителите са вещества, които се използват за подслаждане вместо захар. Но все още няма категорично мнение по въпроса дали са по-безвредни от самата захар. Към тази група спадат захаринът, стевията, сукралозата и аспартамът.

Според някои организмът ни не може да преработи много от тези химически вещества на ниво чревен тракт. Повечето проучвания показват негативното им въздействие върху чревната флора. Въпреки това резултатите не могат да бъда тълкувани еднозначно, но е вярно и че няма доказателства потвърждаващи безопасната им употреба в дългосрочен план.

5. Видове хранителни добавки: подобрители на вкуса

Подобрителите на вкуса са серия хранителни добавки, използвани за подобряване на органолептичните  характеристики на хранителните продукти. Един от най-използваните от тях е мононатриевият глутамат, придаващ открития наскоро умами вкус и използван най-вече в ориенталската кухня.

Много промишлено приготвени продукти съдържат този вид хранителни добавки, тъй като подобряват вкусовите качества на храните. Като цяло не да вредни за здравето. Например добре е не се прекалява със солта.

6. Стабилизатори, желиращи вещества, емулгатори

Тези видове хранителни добавки отговарят за подобряване текстурата на храната. Те не оказват вредно влияние върху човешкия организъм, по-скоро обратното.

Някои от продуктите, които попадат в тази категория, притежават качества стимулиращи чревната микрофлора, подобрявайки функционирането й. Такъв е примерът с водораслите агар-агар.

Редовната консумация на този вид желиращи вещества води до ферментация на ниво чревен тракт, спомагащо размножаването на полезните чревни бактерии. Този процес може да подобри преработването и усвояването на хранителните вещества, понижавайки риска от напълняване и метаболитни заболявания. Проучване публикувано в списанието Gut Microbes ни информира повече по темата.

Видове хранителни добавки - подсладители

Агар-агар е полезна за здравето хранителна добавка.

7. Видове хранителни добавки: модифицирани нишестета

Нишестетата са познати с използването си при приготвянето на печива, тъй като осигуряват по-добра еластичност на храната и тестото. Състоят се от комбинация от полизахариди, което ги прави въглехидрати. Сами по себе си те не са вредни за здравето.

Хората, водещи уседнал начин на живот, не трябва да прекаляват с приема на въглехидрати. Това не важи за активно спортуващите, които трябва да си набавят необходимите им количества въглехидрати, за да запълнят резервите си с гликоген, необходими им по време на тренировките.

Но подлагането на модифицираните нишестета на висока температура води до отделянето на редица вредни продукти като акриламид. Проучване показва, че тези вещества са вредни за здравето.

8. Киселини

Хранително-вкусовата промишленост използва и киселини за подобряване на вкуса на храната. Натриевият сулфат и калиевият сулфат са най-важните сред тях. Те не водят до нежелани ефекти в организма, стига да не превишавате съответните дози.

В противен случай тези вещества могат да причинят значителен лаксативен ефект. Това се наблюдава например при прекомерната консумация на бонбони или дъвки.

9. Ензими

Ензимите са познати с това че немалко хора имат непоносимост към тях. Най-често срещаният пример е лактозната непоносимост, породена от присъствието на ензима лактаза, спомагащ усвояването на млечната захар.

Често можем да открием и протеинови изолати и концентрати с храносмилателни ензими за подобряване усвояването на хранителните вещества и предотвратяване образуването на газове. Ензимите не са вредни за здравето и експертите считат употребата им за безопасна.

10. Видове хранителни добавки: антиоксиданти

Антиоксидантите са хранителни добавки блокиращи или забавящи окислението на храните, удължавайки по този начин срока им на годност. Тази функция например се изпълнява от аскорбиновата киселина (витамин C).

Използването му предотвратява загниването на плодовете като авокадо или ябълка. Освен това включването му в режима на хранене оказва положителен ефект върху функционирането на имунната система. Доказано е, че приемът на витамин С намалява продължителността на настинките.

Основни функции на хранителните добавки

Сега ще се спрем на основните функции на добавките, за да можете да разберете защо се използват толкова често.

Запазват хранителната стойност на храните

Много от веществата, използвани в хранително-вкусовата промишленост, имат за цел запазване на хранителната стойност на продуктите. По този начин избягвайки окисляването се запазват по-добре витамините, намалявайки контакта им с кислорода.

Запазват полезните за здравето качества на храната

Консервантите удължават срока на годност на храната, подобрявайки консервирането им и намалявайки риска от заразяване с микроорганизми. По този начин те се грижат за здравето ни понижавайки риска от интоксикация.

Грижат се за рН баланса в храните и осигуряват ферментация

Много от хранителните добавки, използвани в хранително-вкусовата промишленост, се грижат за рН баланса на продуктите, подобрявайки консервирането им. Желиращите вещества или стабилизаторите могат да доведат до по-ефикасна ферментация, придавайки добавена стойност на храните благодарение на размножаването на полезните бактерии.

Придават повече цвят и вкус на храната

Това е една от причините за използване на добавки в хранително-вкусовата промишленост. Фактът, че подобряват органолептичните качества на храните, е свързан и с по-високите им продажби. А това от своя страна има положителен ефект за компаниите. Въпреки казаното, всичко това не трябва да излага на риск човешкото здраве… Нещо, което невинаги е така.

Подобряват текстурата и консистенцията на храната

Вероятно се чудите защо текстурата на ултра-преработените храни винаги е перфектна и различна от тази на домашно приготвените продукти. Това без съмнение се дължи на наличието на хранителни добавки в състава им.

Тези вещества контролират компактността на съставките и придават на смесите по-голяма пухкавост или мекота, което се отразява и на вкуса им.

Преработените храни съдържат много консерванти.
Ултрапреработените храни имат характерен външен вид, който се дължи на хранителните добавки, подобряващи цвета и текстурата.

Странични ефекти на хранителните добавки

Въпреки че хранителните добавки имат специфично приложение и цел, те невинаги са безопасни за здравето. Особено, ако бъдат консумирани в големи количества, тъй като водят до появата на редица странични ефекти. Затова не е препоръчително да ги приемате в големи количества.

Важно е да внимавате с консервантите като нитрити и изкуствени подсладители. Последните могат да променят съществуващата микрофлора в червата, което оказва влияние върху Усвояването на хранителните вещества и храносмилането.

Хранителните добавки: те са почти във всяка една храна

Важно е да отбележим, че хранителните добавки присъстват ежедневно в менюто ни. Избягването на консумацията им е трудно и понякога дори не е препоръчително дори да е възможно. Важно е да ги приемате в умерени количества.

Запомнете, че основата на здравословното хранене се крие в разнообразието и превеса на свежи продукти пред преработените храни. Менюто ви трябва да бъде балансирано и от гледна точка на калориите, за да избегнете нежелано напълняване.

Може да ви заинтересува ...
Трябва ли да се храните пет пъти дневно?
Здраве и КрасотаRead it in Здраве и Красота
Трябва ли да се храните пет пъти дневно?

Вероятно сте чували, че трябва да се храните пет пъти дневно. Независимо дали защото това ще ви помогне да отслабнете или поради друга причина.



  • Song P., Wu L., Guan W., Dietary nitrates, nitrites, and nitrosamines intake and the risk of gastric cancer: a meta analysis. Nutrients, 2015. 7 (12): 9872-95.
  • Valenzuela, Rodrigo, and Ana María Ronco. “Acrilamida en los alimentos.” Revista chilena de nutrición 34.1 (2007): 8-16.
  • Yousuf B., Gul K., Wani AA., Singh P., Health benefits of anthocyanins and their encapsulation for potential use in food systems: a review. Crit Rev Food Sci Nutr, 2016. 56 (13): 2223-30.
  • Pearlman M., Obert JI., Casey L., The asociation between artificial sweeteners and obesity. Curr Gastroenterol Rep, 2017.
  • Holscher HD., Dietary fiber and prebiotics and the gastrointestinal microbiota. Gut Microbes, 2017. 8 (2): 172-184.
  • Bucher A., White N., Vitamin C in the prevention and treatment of the common cold. Am J Lifestyle Med, 2016. 10 (3): 181-183.
  • Díaz, María Consuelo, and Alice Glaves. “Relación entre consumo de alimentos procesados, ultraprocesados y riesgo de cáncer: una revisión sistemática.” Revista chilena de nutrición 47.5 (2020): 808-821.
  • Carbonero-Carreño, Rocío. “Glutamato monosódico “la trampa de los alimentos sabrosos”.” Trastornos de la conducta alimentaria 17 (2013): 1863-1876.
  • Durán, Samuel, Karla Cordón, and María del Pilar Rodríguez. “Edulcorantes no nutritivos, riesgos, apetito y ganancia de peso.” Revista chilena de nutrición 40.3 (2013): 309-314.