Здравните ни работници имат нужда от психологична подкрепа

Много от здравните ни работници се трудят без необходимите им предпазни средства. Изложени са на силен емоционален стрес, дълги смени и трудни моменти, които никога няма да забравят. Затова за тях е изключително важно да получават психологична подкрепа, за да се справят със суровата действителност по най-добрия начин.

Здравните ни работници се нуждаят от психологична подкрепа. В тази „война“ срещу коронавируса, на войниците ни липсват част от необходимото им оборудване, изложени са на болестта, работят дълго време и са на предела на силите си.

Освен това те ежедневно се сблъскват с най-трудното: усещането за безсилие след всеки един изгубен човешки живот. Емоциите вземат своя дан, а ситуации като тази оставят последици в краткосрочен и дългосрочен план.

Положението е трудно в редица държави по света. Лекари, медицински сестри, помощен персонал и други здравни работници са добре подготвени за справяне с този тип ситуации. Те знаят как да действат при катастрофи, пожари, трагедии като тези причинени от терористи или природни бедствия като урагани или наводнения.

Но коронавирусът изненада всички ни. Никой не очакваше тази зловеща болест. Думи като „пандемия“ свързвахме с миналото; това е нещо, което никой не би могъл да предвиди. Нещо, което няма място в съвременното ни общество. Това перфектно, напреднало, индустриализирано общество.

Въпреки всичко казано, пандемията е факт. А здравните ни работници са изправени пред нещо непознато и трудно контрулируемо. Тези хора продължават да се борят с вируса всеки ден и нямат никакво намерение да се отказват.

Министрите на здравеопазването и асоциациите на лекарите и медицинските сестри алармират, че тази пандемия ще окаже своето силно влияние върху тях, най-вече след време. Този емоционален свръхтовар може да се превърне в посттравматичен стрес в бъдеще.

Виждаме как тези хора работят с изключителен професионализъм ежедневно. Освен това обаче от време на време стресът ги вкарва в своя капан и те избухват в сълзи.

Здравните ни работници имат нужда от психологическа подкрепа

Много пенсионирани медици се върнаха на работа в редица засегнати страни. Студенти по медицина в последните години на обучението си се изправят лице в лице с може би най-трудната и сложна задача в живота си.

Ситуацията е извънредна и само те знаят как се справят ден след ден. Здравните ни работници се нуждаят от спешна психологическа подкрепа поради две основни причини.

Първо, за да могат да контролират живота си малко по-добре. Второ – за да намалят психологическите последствия от кризата. Всеки един изгубен живот, трудните моменти, всеки път, когато усилията им не дават желания резултат, страховете, които изпитват ежедневно. Всичко това си има цена.

Какво влияние оказва пандемията на COVID-19 върху здравните служби?

Всеки ден в 8 часа вечерта, много хора по цял свят аплодират здравните работници от прозорците и балконите си. Това е единственото нещо, което можем да направим за тях: да си останем у дома, за да задържим кривата на заразата и да им изпратим обичта и признанието си от разстояние. Въпреки това, невинаги осъзнаваме на какво са подложени тези смели хора.

По време на работата си те се изправят пред следното:

• Липса на лични предпазни средства.
• Голям брой пациенти и трудностите свързани с обслужването им.
• По време на епидемията на SARS в началото на века, здравните работници бяха една пета от инфектираните случаи в света. По време на тази пандемия, броят на заразените медици вече е по-голям.
• Постоянно излагане на заразяване.
• Страхът от заразяване е допълнен от този да не инфектират и собствените си семейства. Връщането у дома винаги е свързано със събличането на дрехите и вземането на душ като предпазни мерки.
• Често тези хора трябва да вземат светкавични и емоционално обременяващи решения. Като това на кого да сложат респиратор базирайки се на възрастта на пациентите.
• Стресът, емоционалният товар и тревожността са изключително високи в ежедневието на тези хора.

Какво би могло да помогне на здравните ни работници?

Здравните ни работници се нуждаят от психологическа подкрепа и то сега. Това, което бихме могли да направим за тях включва:

• На първо място да осигурим безопасността на здравните работници. Липсата на подходящи предпазни средства и дрехи създава стрес.
• Трябва да развием адекватни организационни стратегии. Идеята е да се избягват дългите смени и да се осигурят кратки почивки през деня, както и време за храна.
• Всеки работещ трябва да познава възможностите си. Всеки човек е различен, всеки се справя по различен начин в дадената ситуация. Психическата и емоционалната умора по време на работната смяна могат да доведат до грешки, които не биха си позволили. Затова, ако тези професионалисти се чувстват уморени или на предела на силите си трябва да потърсят помощ.
• Когато здравните работници приключат работния си ден и се приберат вкъщи, трябва да се опитат да си починат емоционално. С други думи, доколкото е възможно, трябва да се опитат да загърбят преживяното в болницата и да се фокусират върху такива дейности у дома, които биха им помогнали да се отпуснат и разсеят.

Освобождаване от емоциите

• Трябва да има място за освобождаване от емоциите, както и време за среща с колегите. Трябва да има осигурена терапевтична среда, в която да могат да споделят преживяванията си, да се освободят от тревогите си, да си поплачат и да получат подкрепа.
• Трябва да бъде създаден протокол. Здравните ни работници имат нужда от вниманието на психолози, за да могат да се справят с всичко преживяно през седмицата. Тази стратегия е важна, за да се избегне посттравматичния стрес, когато всичко това приключи. Ако не бъдат взети адекватни мерки, случаите на депресии след време ще бъдат много.

Нека се погрижим за хората, които спасяват живота ни. Нека подкрепим истинските герои в тази трудна действителност.