Удивителният процес на перисталтиката
Перисталтиката е мускулно съкращение, което се случва в подобни на тръби органи на човешкото тяло. Това включва стомашно-чревния тракт, а също и пикочните пътища, където тръбовидни структури транспортират вещества.
Контракциите на перисталтиката са организирани и ритмични. Те се появяват с честота, която се счита за нормална, и чрез гладката мускулатура, присъстваща в стените на тръбовидни органи.
Гладката мускулатура е автономна. С други думи, функционирането й е неволно. Не можете да дадете на този мускул съзнателни заповеди за свиване. Зависи единствено от работата на мозъка, върху която нямате контрол.
Когато мозъкът осъзнае наличието на храна в храносмилателния тракт, той изпраща заповед към гладкия мускул на участващите тела да извърши определени движения. Тези движения генерират транспорта на храна от устата до ануса.
Същият механизъм работи и в отделителната система. Когато мозъкът открие наличието на урина, произведена от бъбреците, той изпраща информация, така че уретерите я транспортират до пикочния мехур чрез перисталтика.
По този начин бихме могли да кажем, че перисталтиката има три основни функции:
- Задвижване на храната в храносмилателния тракт.
- Циркулираща жлъчка в черния дроб, която е част от храносмилателната система.
- Прехвърляне на урина в пикочните пътища.
Как работи перисталтиката
Перисталтиката премества болуса през храносмилателната система.
Това се случва ритмично и организирано. След като храната попадне в устата и бъде смачкана, тя достига до хранопровода. Там перисталтиката е отговорна за преместването на болуса, който е създаден, към стомаха. Същите тези движения пречат на болуса да се върне обратно.
Когато стомахът отделя стомашна киселина и извършва съответните действия с болуса, следващият етап от пътуването са тънките черва. След това перисталтиката пренася веществата в дванадесетопръстника, иеюнума и илеума. Там се добавят жлъчни киселини от жлъчния мехур.
В тънките черва усвояването на хранителни вещества зависи от добрата перисталтика, тъй като добре изпълнените движения позволяват изместването на вещества в чревните стени.
И накрая, усвоената храна ще се дехидратира в дебелото черво. Тук координираните движения играят ключова роля при експулсирането на фекалиите. Както ректумът, така и анусът зависят от тези движения, за да направят последната стъпка.
Продължете да четете: Чайове, които ще ви помогнат при храносмилателни проблеми
Причини за намалена перисталтика
Поради различни причини, които ще обясним по-долу, движенията на перисталтиката на човек може да са по-бавни от обикновено. Това може да доведе до запек в храносмилателния тракт. А запекът може да причини здравословни проблеми.
Сред най-честите причини за намалена перисталтика са:
- Възрастта. Както възрастните, така и малките деца са по-склонни да страдат от запек, тъй като възрастта им води до дефицит в гладката мускулатура.
- Диабет. Това заболяване засяга неврологичните трансмисии в много телесни области, включително храносмилателната система.
- Болест на Паркинсон. Пациентите, които страдат от това заболяване, могат да се оплакват по-честo oт запек.
- Автоимунни заболявания. Например, пациентите със склеродермия или полимиозит имат намалена перисталтика.
- Лекарства. Някои лекарства имат странични ефекти като запек и намалена перисталтична активност. Поради това е важно да сте запознати с тази информация, преди да започнете да ги приемате и да се консултирате с предписващия ви лекар, за да не се страхувате, ако това се случи с вас.
Детството се характеризира с промени в перисталтичния ритъм.
Тази статия може да ви заинтересува: Причините за запек при бебетата
Перисталтиката – причини за повишена перисталтика
Точно както можете да страдате от намалена перисталтика, движенията също могат да се увеличат повече от необходимото, причинявайки крайния ефект на диарията. Това са най-честите причини:
- Бактериални инфекции. Най-често срещаните бактерии, причиняващи диария, са ешерихия коли, Салмонела, а също и Шигели. Пациентът може да ги погълне чрез замърсена храна или вода.
- Вирусни инфекции. При децата се увеличава перисталтиката поради често срещаните вируси. Медицинското наблюдение е от съществено значение в тези случаи, за да се избегне дехидратация.
- Лекарства. Точно както някои лекарства имат неблагоприятни ефекти, включително запек, други могат да причинят диария.
- Хронични болести. Някои силно разпространени заболявания сред общата популация имат симптом, свързан с повишена перисталтика. Например можем да споменем дисфункции на щитовидната жлеза.
- Психологически произход. Червата реагират на стресови ситуации. Това може да изглежда логично, тъй като вече знаете, че движенията зависят от нервната система, която стимулира гладката мускулатура.
- Операция. Тези, които са претърпели стомашна или чревна операция по различни причини, могат да страдат от бъдещи промени в перисталтичния ритъм, било чрез разрушаване на съответните нервни влакна, било от скъсяване на храносмилателния тракт.
Заключение
В обобщение, перисталтиката е нормална и жизненоважна телесна функция. Без нея не бихте могли да живеете нормално. Тя е отговорна за транспортирането на храната през храносмилателния тракт и урината в отделителната система.
Нормалната й функция обаче може да бъде нарушена. В такива ситуации трябва да се консултирате с вашия лекар, ако забележите, че имате повече или по-малко движения на червата. Вашият лекар ще знае дали става дума за моментна промяна или това е нещо, което изисква специфично лечение.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Loeb, Gerald E., and Frances JR Richmond. “Method and apparatus to treat disorders of gastrointestinal peristalsis.” U.S. Patent No. 6,895,279. 17 May 2005.
- Quevedo Guanche, Lázaro. “Oclusión intestinal: Clasificación, diagnóstico y tratamiento.” Revista Cubana de Cirugía 46.3 (2007): 0-0.
- Angosto, María Cascales, and Antonio L. Doadrio Villarejo. “Fisiología del aparato digestivo.” Monografías de la Real Academia Nacional de Farmacia (2014).
- Philpott HL, Nandurkar S, Lubel J, Gibson PR. Drug-induced gastrointestinal disorders. Frontline Gastroenterol. 2014;5(1):49–57. doi:10.1136/flgastro-2013-100316