Учете децата на щастие, не на перфекционизъм

Знаем, че живеем в епоха на социална криза и че е необходимо децата да бъдат добре подготвени за утрешния ден, за да имат достъп до повече възможности и да създадат по-добър свят.
Учете децата на щастие, не на перфекционизъм

Последна актуализация: 27 Февруари, 2019

Много родители погрешно възприемат висшето образование и перфекционизма на децата си, като предпоставки за щастие. Отглеждането на дете не означава просто да го изучите в най-доброто училище. То може отлично да говори 3 чужди езика, но да изглежда като кукла, която сякаш е излязла от витрина на магазин.

Нещо, което много изследвания посочват, е, че родителите, които имат високи очаквания към децата, накрая провокират сериозни проблеми в живота.

Напълно вероятно е този тип деца да навлязат в зряла възраст, смятайки, че не са достатъчно добри и че няма да са способни въобще някога да отговорят на очакванията на родителите.

Тези идеи могат да бъде резюмирани така: когато се опитвате да отгледате перфектни деца, получавате депресирани деца. Уважавайте тяхната индивидуалност, оставете собственият вътрешен глас да говори и се тревожете само за щастието им.

По този начин се подхранват сърцата така, че да могат да растат, мислейки свободно, като хора с пълноценен живот. Нека да поразмишляваме още малко по този въпрос.

Синдромът на амбициозните родители не е гаранция за щастие

Съществува любопитна история, която идеално илюстрира тази идея. В Рим има гробница, датираща от 94 г. преди Христа. Тя  винаги привлича вниманието на туристите. Знаете ли защо? Защото надписът на камъка на входа ѝ гласи: „Тук лежи Куинтус Сулпициус Махимус, римски младеж, който живя само 11 години, 5 месеца, 12 дни. Той умря дни, след като участва в поетично състезание за възрастни“.

Тогава всички знаели, че малкият Куинтус притежава специален талант. Днес той би бил вероятно определен, като дете-чудо. Притежавал толкова много дарби, че неговите родителите решили да го занимават с всичко – поезия, литература и състезания за възрастни в Рим.

Написано е, че детето умира след припадък от изтощение, тъй като работело твърде много и е било неспособно да отговори на очакванията на родителите. Тази история е класически пример за „синдрома на амбициозните родители“.

Щастието е в малките неща

Амбицията да имате перфектните деца, не винаги им носи щастие

Много родители мечтаят да имат красиви, талантливи деца, предопределени да бъдат успешни професионалисти в бъдеще.

  • Грешката тук, без съмнение, е: че мислим за децата в „бъдеще време“. Забравяме това, което е най-важно за децата тук и сега: радостта от настоящия момент.
  • Като родители, желаем най-доброто за децата, но се изисква да поддържаме баланс. Те трябва да имат възможност да се насладят на детството.
  • Важно е да „образоваме“ техните сърцата. Разбира се е необходимо е да ги консултираме и направляваме. Не трябва обаче да посочваме един път, по който да тръгне живота им, само защото той отговаря на нашите очаквания.

 „Омекотяването“ на перфекционизма може да е път към щастие

Избягването на вредния перфекционизъм е сред най-важните неща. Той нарушава правата на децата и ги кара да страдат, вместо да им носи щастие. За да избегнете това, имайте  предвид няколко важни принципа:

Родителите трябва да бъдат внимателни как се държат и какво говорят

Понякога някои от тях, привидно не изискват от своите деца нищо. Те гледат на нещата така, сякаш децата сами си поставят очаквания, водещи ги към трагичен резултат.

Това е така, тъй като у дома малчуганите обръщат внимание на поведението и езика на родителите. Ако ние сме прекалено критични към околната среда и си поставяме строги стандарти, децата наблюдават това поведение и ще му подражават.

Чувайки неща, като: „Направих грешка в работата, искам да умра. Това е катастрофа“, това може сериозно да им се отрази.

Бъдете внимателни по отношение на очакванията и защитавайте децата.

Бъдете внимателни по отношение на очакванията и защитавайте децата

Ще дадем пример: синът е наистина горд от себе си за получена висока оценка по математика. Вместо да споделите щастието му, казвате, че очаквате от него още по-добри резултати в бъдеще.

Това не е правилно: помогнете на децата да оценяват постиженията, да оценяват резултатите от упорития труд. Не карайте да се чувстват унизени, ако не са постигнали всичко, което са искали да направят.

Надявайте се на най-доброто, но приемете, че всеки прави грешки

  • Грешката или провалът не са краят на света. Те просто представляват начин да извлечем поуки и да се научим да преодоляваме неуспехите. Позволете на децата изпъкнат, в която искат сфера, но също така им позволете сами да правят грешки.
  • Насърчавайте толерантността, разбирането, увереността и здравословното усещане за самооценка. Ако сте спечелили доверието на детето, то ще споделя своите съмнения и грешки. Това е специална привилегия, на която не се радват мнозина.
Научете децата на щастие

Знаем, че живеем в епоха на социална криза и че е необходимо децата да бъдат добре подготвени за утрешния ден, за да имат достъп до повече възможности и да създадат по-добър свят.

Това не означава, че трябва пренебрегнем възпитаването в емоционална интелигентост. По този начин децата израстват, като щастливи зрели хора, напълно способни да покажат най-доброто от себе си.

Научаването на децата на щастие, а не на перфекционизъм, представлява жизненоважен проект за всички – майки, бащи, учители и дори социални институции.



  • Fuentes, M. C., García-Ros, R., Pérez-González, F., & Sancerni, D. (2019). Effects of Parenting Styles on Self-Regulated Learning and Academic Stress in Spanish Adolescents. International Journal of Environmental Research and Public Health16(15), 2778. https://doi.org/10.3390/ijerph16152778
  • Kuppens, S., & Ceulemans, E. (2019). Parenting Styles: A Closer Look at a Well-Known Concept. Journal of Child and Family Studies28(1), 168–181. https://doi.org/10.1007/s10826-018-1242-x
  • Lorence, B., Hidalgo, V., Pérez-Padilla, J., & Menéndez, S. (2019). The Role of Parenting Styles on Behavior Problem Profiles of Adolescents. International Journal of Environmental Research and Public Health, 16(15), 2767. https://doi.org/10.3390/ijerph16152767