Субарахноидни и субдурални кръвоизливи

Твърдата и паяжовидната обвивки са две от трите обвивки на мозъка на хората. Мозъчните обвивки са част от централната нервна система. Субарахноидните и субдурални кръвоизливи се отнасят към кръвоизливите, които могат да се появят във всяка една от тези две обвивки.

Мозъчните обвивки (менинги)

Черепът и гръбначният стълб предпазват мозъка и гръбначния мозък. Но те са защитени и по друг начин: чрез мозъчните обвивки. Те спомагат и развитието на нервите.

Според NIH Cancer Dictionary: “Менингите са трите слоя тъкани покриващи и предпазващи мозъка и гръбначния мозък”. Мозъчните обвивки са три:

• Твърда (Dura mater)
• Паяжовидна (Arachnoid)
• Мека (Pia mater)

Най-външната и твърда сред тях, dura mater, е разделена от костите чрез епидурално пространство. В черепа това пространство не съществува, тъй като твърдата обвивка е прикрепена към костта. Това пространство се наблюдава при гръбначния мозък, където има вени и мазнини.

Под твърдата обвивка се намира паяжовидната, разделена от субдурално пространство. Това пространство се наблюдава при появата на кървене, а кръвта разделя двете обвивки.

През това пространство паяжовидната обвивка достига до меката  (pia mater). Субарахноидното пространство е изпълнено с ликвор. То омекотява промените в налягането при внезапен удар или движение.

И накрая, меката обвивка се прилепя към нервната тъкан, дори при увреждането й. Учените все още търсят отговор на въпроса дали тази обвивка навлиза и в самите тъкани.

Прочетете и: 6 трика за укрепване на нервната система

Субарахноидни и субдурални кръвоизливи

При субарахноидните и субдурални кръвоизливи първото нещо, което се наблюдава е изтичането на кръв от кръвоносните съдове. Тези съдове се намират в пространството между обвивките. Затова се уврежда мозъчната тъкан.

В зависимост от вида на кръвоизлива, той оказва различно влияние и се нуждае от специфично лечение.

Субдурални кръвоизливи

Субдуралните кръвоизливи са тези, при които кръвта се събира в пространството между твърдата и паяжовидната обвивки. Обикновено кръвта изтича от някои вени след нараняване. Различаваме три вида хематоми в зависимост от времето, което им е необходимо, за да се проявят:

• Остър субдурален хематом
• Подостър субдурален хематом
• Хроничен субдурален хематом

Остър субдурален хематом

Този вид се проявява най-бързо. Обикновено е резултат на тежка травма, увреждаща вените свързващи мозъчната кора с мозъчните обвивки.

При получаването на този вид хематом, пострадалият обикновено изпада в кома. Някои от частите на мозъка спират да работят. Някои примери за това са:

• Хемипареза: Частична пареза на тялото. Причината за това е, че травмата засяга тази част на мозъка, която отговаря за двигателните качества.
• Мидриаза: Разширяване на зениците. Причината е, че кръвоизливът засяга тази част от мозъка, контролираща движението на ириса.

Подостър субдурален хематом

Проявява се по-бавно и обикновено не е толкова сериозен. Причината за това е, че при този вид хематоми има по-малко количество кръв. Освен това кръвта започва да се съсирва. И също е причинен от травма.

Обикновено при този вид хематоми човек губи съзнание и след това се възстановява. След това в продължение на няколко дена той се чувства замаян и трудно се фокусира.

Хроничен субдурален хематом

Появява се в резултат на множество травми с течение на времето. При тях се наблюдават слабо изтичане на кръв от кръвоносните съдове. Тъй като кръвта не се реабсорбира, се появяват хематоми. Това се наблюдава често при по-възрастните хора.

Обичайно първият симптом е главоболие, след това се наблюдават промени в поведението и настроението. Това се случва малко по малко. Хората с този проблем започват да спят повече, трудно мислят и се оплакват и от други симптоми.

Субарахноидни кръвоизливи

Субарахноидните кръвоизливи са тези, при които кръвта изтича между паяжовидната и меката обвивки. Обикновено кръвта изтича от артериите и могат да се дължат на различни причини. Най-често срещаната е руптурата на аневризмата. Но този вид хематоми могат да се дължат и на други фактори.

Аневризмите могат да бъдат съпроводени с главоболие и дори епилептични припадъци, преди да се разкъсат. При една трета от случаите причината за тях е физическо натоварване съчетано с емоционален стрес. Освен това нерядко дългото стоене на слънце може да предизвика появата им.

Препоръчваме ви да прочетете и: Как да се предпазим от мозъчна аневризма

• Повръщане
• Замъглено мислене
• Силно главоболие
• Болка и дискомфорт от светлина

След около 48 часа по-късно се появява менингеалният синдром, тъй като мозъчните обвивки са възпалени. Появява се и скованост във врата. Освен това оплакванията могат да включват проблеми с очите като парализа на движението им.

Субарахноидните  кръвоизливи оставят трайни последици при 60% от засегнатите. При 40% от преживелите е необходима помощ за справяне с ежедневните дейности.