Следите, които психическият тормоз оставя върху тялото
Тормозът представлява вид социално или лично взаимоотношение, при което има ясно намерение за причиняване на вреда или увреждане на другата страна. Съществуват различни видове и степени на тормоз. Той може да бъде толкова „деликатен”, че дори да остане незабелязан. Психическият тормоз, въпреки че не е физически, също може да остави следи по тялото ви.
В тази статия ще ви разкажем за въздействието на психическия тормоз върху тялото. Как се отразява върху качеството ни на живот, както и как да се предпазим от този толкова разпространен вид насилие. Този обществен бич създава душевна болка, от която страдат засегнатите от този вид тормоз и която води до сериозни здравословни проблеми .
Какво представлява психическият тормоз?
Психическият тормоз е вид вербално, словесно (не физическо) насилие базирано на унижение, подценяване, обиди, изолация или тормоз. Тъй като не оставя видими следи като синини, драскотини, наранявания понякога е трудно да бъде доказан, тъй като става въпрос за думата на един човек срещу друг.
При този вид насилие се наблюдава подчиняване на даден човек и упражняването на тормоз чрез постоянен натиск . Изразява се в крещенето или унижението разрушаващи достойнството на жертвата.
Следите на психическия тормоз върху тялото
1. Проблеми със съня
Обикновено психическият тормоз води до нарушаване на съня. Силната степен на оказан натиск и словесното насилие водят до появата на тревожност, стрес и безсъние. Подлагането на различните видове унижение може да причини появата на нервни и сърдечни заболявания.
Страхът от насилника води до появата на безсъние, което прави жертвата още по-слаба и уязвима. Недостатъчният сън изтощава организма и го прави по-предразположен към редица заболявания.
2. Нарушено храносмилане
Често жертвите на психически тормоз страдат от нарушено храносмилане. Намаленото самочувствие води до появата на усещане, че тези хора не заслужават нищо, че всичко е тяхна грешка. Това изкривяване на действителността води до:
- Липса на апетит
- Загуба на контрол
- Несигурност и безразличие към храната
Заболяванията свързани с нарушаване на храносмилането представляват болестно състояние, при което се наблюдава деформация на представата на даден човек за тялото му . Има редица фактори водещи до появата на такива хранителни разстройства като чувство на самота, разочарование, сдържан гняв или емоционален стрес.
- При жертвите на психически тормоз често се наблюдава появата на гастрит (остра болка в корема, киселини, парене).
3. Хипертония
Нарушеното кръвно налягане е друга следа, която психическият тормоз оставя върху тялото. Животът в постоянен стрес и тревога водят до повишаване на кръвното налягане. Мозъкът изпраща сигнали до тялото, че е изложено на риск или опасност, затова организмът повишава изпомпването на кръвта.
Хората изложени на постоянна тревога или живеещи под заплаха са предразположени към хипертония. Тя представлява защитен механизъм на организма често наблюдаван при хората подложени на психически тормоз.
4. Депресия
Психическият тормоз може да доведе жертвите си до състояние на депресия и пълна изолация. Има много признаци на психическото насилие водещи до появата на психични заболявания или разстройства :
- Изнудване
- Неконтролирана ревност
- Отнемане на свободата и контрол на парите
- Унижаващи и нараняващи прякори и галени имена
- Пълен контрол на социалните връзки
- Навлизане в личното пространство
- Викове, обиди и пренебрежително отношение
- Контрол на начина на обличане
- Сексуални отношения по принуда
- Надмощие и подчинение
Затова въобще не е странно, че жертвите дори без следи от физическо насилие, изпадат в състояние на пълна изолация. Понякога тези хора стигат дори до мисли за самоубийство и въобще не се вълнуват от случващото се в живота им.
И накрая един от най-важните фактори е фактът, че в много случаи насилникът се оказва партньорът на жертвата или член на семейството й .
Съвети за предпазване от психически тормоз
Запомнете съвети, които ще ви помогнат да не се превърнете в жертва на психически тормоз:
- Хората, които ви обичат няма да ви карат да плачете.
- Не приемайте за нормални виковете и проявите на гняв.
- Не позволявайте никога да ви обиждат, да се отнасят с презрение към вас или да ви подлагат на словесни атаки.
- Мнението ви е толкова важно колкото и на останалите.
- Никой не притежава друг човек.
- Не оправдавайте и не защитавайте агресивното поведение.
- Не прощавайте винаги.
- Ако се страхувате от партньора си, това не е любов.
Ако и при вас е така помислете, заредете се с кураж и потърсете помощ.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Coker, A. L., Davis, K. E., Arias, I., Desai, S., Sanderson, M., Brandt, H. M., & Smith, P. H. (2002). Physical and mental health effects of intimate partner violence for men and women. American Journal of Preventive Medicine, 23(4), 260–268. https://doi.org/10.1016/s0749-3797(02)00514-7
- Dokkedahl, S., Kok, R. N., Murphy, S., Kristensen, T. R., Bech-Hansen, D., & Elklit, A. (2019). The psychological subtype of intimate partner violence and its effect on mental health: protocol for a systematic review and meta-analysis. Systematic Reviews, 8(1), 198. https://doi.org/10.1186/s13643-019-1118-1
- Kimber, M., McTavish, J. R., Couturier, J., Boven, A., Gill, S., Dimitropoulos, G., & MacMillan, H. L. (2017). Consequences of child emotional abuse, emotional neglect and exposure to intimate partner violence for eating disorders: a systematic critical review. BMC Psychology, 5(1), 33. https://doi.org/10.1186/s40359-017-0202-3
- Koo, D. L., Nam, H., Thomas, R. J., & Yun, C. H. (2018). Sleep Disturbances as a Risk Factor for Stroke. Journal of Stroke, 20(1), 12–32. https://doi.org/10.5853/jos.2017.02887
- Mwakanyamale, A. A., & Yizhen, Y. (2019). Psychological maltreatment and its relationship with self-esteem and psychological stress among adolescents in Tanzania: a community based, cross-sectional study. BMC Psychiatry, 19(1), 176. https://doi.org/10.1186/s12888-019-2139-y
- Rantala, M. J., Luoto, S., Krama, T., & Krams, I. (2019). Eating Disorders: An Evolutionary Psychoneuroimmunological Approach. Frontiers in Psychology, 10, 2200. https://doi.org/10.3389/fpsyg.2019.02200
- Rivera, P. M., Fincham, F. D., & Bray, B. C. (2018). Latent Classes of Maltreatment: A Systematic Review and Critique. Child Maltreatment, 23(1), 3–24. https://doi.org/10.1177/1077559517728125
- Simmons, J., Wijma, B., & Swahnberg, K. (2015). Lifetime co-occurrence of violence victimisation and symptoms of psychological ill health: a cross-sectional study of Swedish male and female clinical and population samples. BMC Public Health, 15, 979. https://doi.org/10.1186/s12889-015-2311-3
- Wassing, R., Benjamins, J. S., Dekker, K., Moens, S., Spiegelhalder, K., Feige, B., Riemann, D., van der Sluis, S., Van Der Werf, Y. D., Talamini, L. M., Walker, M. P., Schalkwijk, F., & Van Someren, E. J. (2016). Slow dissolving of emotional distress contributes to hyperarousal. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America, 113(9), 2538–2543. https://doi.org/10.1073/pnas.1522520113
- Wilkins, N., Myers, L., Kuehl, T., Bauman, A., & Hertz, M. (2018). Connecting the Dots: State Health Department Approaches to Addressing Shared Risk and Protective Factors Across Multiple Forms of Violence. Journal of Public Health Management and Practice, 24, S32–S41. https://doi.org/10.1097/phh.0000000000000669; texto completo
