Рисковете от следоперативно кървене

Хемостазата е процесът, при който кървенето спира в повредени кръвоносни съдове. Необходимите фактори за образуване на съсирек включват:

• Тромбоцитите. Тромбоцитите са много малки клетки, които костният мозък произвежда. Нормалният брой на тромбоцитите е между 150 000 и 400 000.
• Фактори на съсирване. Тези фактори се намират в кръвта и се произвеждат главно в черния дроб.

Хирургичната намеса увеличава риска от венозна и артериална тромбоемболия. Специалистите също знаят, че временното прекъсване на антитромботиците създава по-висок риск от тромбоза и емболия.

Рискът от предоперативно кървене, предизвикан от перорални антикоагуланти, обикновено е нисък. Въпреки това, тя е висока по време и след операцията, в зависимост от хирургичната процедура.

Рискови фактори за следоперативно кървене

За тези пациенти е необходима оценка на риска от хирургична процедура. Поради тази причина видът на антитромботичното лечение, който лекарят избира, ще зависи от състоянието на пациента.

По този начин лекарите трябва да оценят както тромботичния, така и хеморагичния риск от хирургичната процедура. Тромботичният риск от хирургичната процедура е важен поради повишения риск от тромбоза, когато лекарите прекъснат антикоагулантната / антитромбоцитна терапия.

В тези случаи лекарите могат да изберат продължаване или прекъсване на антикоагулантната терапия. Ако решат да го прекъснат, трябва да предпишат хепарин и след това да започнат терапията с перорални антикоагуланти. Това се дължи преди всичко на следоперативна неподвижност, но и на протромботичния ефект от самата операция.

Прочетете също: Първични и вторични главоболия при кашлица 

Следоперативно кървене

При обилно кървене понякога е нужно преливане на кръв от поне две единици. То може да бъде и вътречерепно, интраторакално или перитонеално кървене.

Когато се сблъскате с усложнение от кървене, лечението, което лекарят ще избере, ще зависи от степента и мястото на кървенето. Също така нивата на антикоагулацията играят важна роля. Смъртоносно или животозастрашаващо кървене също се счита за основно.

Шансът за кървене ще обуслови и повторното въвеждане на следоперативна антитромботична терапия, тъй като началото на антикоагулацията в случаи на висок риск от кървене ще варира. Ако потискането на антикоагулацията продължава повече от един ден, може да се наложи медицинският специалист да обмисли прилагането на хепарин.

Възобновяване на антикоагулантната терапия след операцията

Антикоагулантната терапия трябва да бъде възобновена два до три дни след операцията. Въпреки това, винаги трябва да се консултирате с вашия лекар.

Трябва да започнете с ниски дози, което означава тези, използвани в профилактиката, два до три дни след операцията. Трябва да започнете терапевтични дози след 48-72 часа, само ако не страдате от продължително следоперативно кървене.

Повечето пациенти, лекувани с варфарин и аценокумарол, могат да възобновят антикоагулантната терапия в нощта на хирургическата интервенция, стига да не страдат от усложнения от кървене.

Терапевтичният ефект обаче ще започне до четири до пет дни след започване на антикоагулантна терапия. Една от основните цели за пациента, който е претърпял антикоагулация, е да възстанови антитромботичното си състояние възможно най-скоро. Медицинските специалисти трябва да вземат предвид адекватната следоперативна хемостаза и риска от кървене, свързан с процедурата.

По принцип повечето следоперативни кръвоизливи отзвучават в рамките на 24 часа след операцията. Това обаче не винаги може да е така, поради което антикоагулацията не трябва да започва, докато хемостазата не се върне в норма.