Различните видове полиомиелит

Полиомиелитът е вирусно заболяване, което вече се счита, че е останало в миналото, тъй като се контролира в повечето страни по света. Въпреки това е добре да знаете кои са различните видове полиомиелит.
Различните видове полиомиелит

Последна актуализация: 13 януари, 2021

Различните видове полиомиелит (накратко полио) представляват инфекциозни заболявания, засягащи основно нервната система. Международни източници като Световната здравна организация заявяват, че полиовирусът, вирусът съставен от РНК и протеинова капсула, причинява това заболяване.

Според различни проучвания експертите са обособили три серотипа (различни разновидности). Специалистите откриват последния случай на серотип PV-2 в Индия през 1999 г. Затова считат, че вирусът е победен. Въпреки това вируси от серотип PV-1 и PV-3 все още циркулират сред населението и в наши дни. И двата са силно заразни и водят до паралитичен полиомиелитa

Още информация за полиомиелита и разпространението му

Световната здравна организация изнася данни, с чиято помощ хората могат да се ориентират за разпространението на полиовируса по света. Ето част от тези данни:

  • През 1988 година, когато започва кампанията за борба с това заболяване, в света има открити над 350000 случая.
  • Заради ограничителните мерки и ваксинирането, през 2018 година в света са докладвани само 18 случая (спад с 99%).
  • Тази патология засяга основно деца на възраст под пет години.

Както можете да видите полиомиелитът е заболяването от миналото. Въпреки това трябва да бъдат вземани предпазни мерки. Експертите считат, че ако вирусът не бе унищожен, в следващите 10 години биха се появили над 200000 нови случая.

Различните видове полиомиелит и ваксиниране

Ваксината срещу полиомиелит действа и се бори успешно с вируса.

Прочетете и: Научете всичко за менингите

Видове полиомиелит

Клиничните проучвания показват, че има четири основни типа полио. А именно:

  1. Асимптоматичен или субклиничен полиомиелит. Представлява приблизително 90% от случаите по света.
  2. Заболяване, което не засяга ЦНС. До 9% от случаите. Води до висока температура, обща отпадналост, гадене, повръщане, диария и запек.
  3. Непаралитичен асептичен менингит. 1 – 2% от случаите.
  4. Паралитичен полиомиелит. По-малко от 1% от случаите.

Тъй като първите два типа са доброкачествени, ще се фокусираме върху непаралитичния асептичен менингит и паралитичния полиомиелит. В следващите редове ще ви разкажем всичко, което трябва да знаете за тези две патологии.

Непаралитичен асептичен менингит

Според научно изследване асептичният менингит е инфекциозен процес засягащ менингите на централната нервна система (ЦНС) и води до оттичането им. Води до появата на следните симптоми:

  • Висока температура
  • Главоболие и скованост във врата
  • Обща отпадналост
  • Болки в мускулите
  • Липса на апетит и повръщане

Според други библиографски източници, вирусният асептичен менингит (като този причинен от полиовируса) има добра прогноза. Но причината за развитието му не е само полиовирусът. Ентеровируси, херпесни вируси и ХИВ също могат да са причини за това заболяване.

Въпреки факта, че това заболяване е доброкачествено, то може да доведе до хоспитализация и прием на антибиотици. Става думи за антибиотици, въпреки че болестта е причинена от вирус, тъй като медицинските специалисти започват веднага прием на такива медикаменти при най-засегнатите пациенти като предпазна мярка срещу развиване на много по-опасния бактериален менингит.

Паралитичен полиомиелит

Това е най-опасната проява на полиомиелита. Според източниците, които споменахме по-горе, на всеки 200 пациента един ще остане парализиран за цял живот, а около 10% умират поради проблеми с мускулатурата на дихателните пътища.

Откриването на тази опасна форма на болестта е лесно, тъй като симптомите са много агресивни. Библиографски източници докладват, че пет дена след инфектиране, се появяват процеси като силна миалгия (болки в мускулите) и мускулни спазми, които преминават в хронична слабост в крайниците. Парализата достига своя пик обикновено седмица след заразяването.

Нивото на смъртност в острата фаза на заболяването е 5-20%. А най-лошото е, че след като се появи, заболяването не може да бъде излекувано. Затова след тези критични фази, парализата обикновено се подобрява с течение на времето. Това се дължи на процеса на реиннервация на невроните, които са останали незасегнати.

В зависимост от засегнатата зона, има три вида паралитичен полиомиелит, а именно:

  • Спинален
  • Булбоспинален
  • Булбарен

50% от пациентите, които успеят да преживеят тези тежки прояви, страдат от слабост цял живот, а 20-85% от пациентите прекарали полиомиелит в детството, могат да развият пост-полио синдром. Той води до прогресивна мускулна атрофия, ограничаваща функционалния капацитет на болния.

Видове полиомиелит и парализа

Парализата е сериозно последствие от полиомиелита, от която пациентите се възстановяват продължително време, благодарение на реиннервацията на невроните.

Препоръчваме ви да прочетете и: Всичко, което трябва да знаете за церебралната парализа

Какво трябва да запомните за различните видове полиомиелит

Както вече обяснихме в тази статия, полиомиелитът е заболяване, което се контролира в повечето страни по света. 90% от случаите протичат асимптомно, затова е нетипично лекарите да свързват клиничните симптоми на болните с полиовируса в наши дни.

От друга страна в момента се използват ефективни орални и интравенозни полио ваксини, с ефективност 99% след прием на три дози. Затова казваме, че усилията за справяне и премахване на вируса в световен мащаб продължават и полио ще бъде съвсем скоро болест от миналото.

Може да ви заинтересува ...
Какви са симптомите на лептоспирозата?
Здраве и КрасотаПрочетете го в Здраве и Красота
Какви са симптомите на лептоспирозата?

Лептоспирозата е зоонозно заболяване, развиващо се поради инфекция с бактерията leptospira. Научете още по темата от следващите редове.



  • Poliomielitis, WHO. Recogido a 31 de julio en https://www.who.int/topics/poliomyelitis/virus-vaccines/es/
  • Troy, S. B., Ferreyra-Reyes, L., Huang, C., Sarnquist, C., Canizales-Quintero, S., Nelson, C., … & Maldonado, Y. A. (2014). Community circulation patterns of oral polio vaccine serotypes 1, 2, and 3 after Mexican national immunization weeks. The Journal of infectious diseases209(11), 1693-1699.
  • Poliomielitis (epidemiología), WHO. Recogido a 31 de julio en https://www.who.int/es/news-room/fact-sheets/detail/poliomielitis
  • Razavi, S. M., Mardani, M., & Salamati, P. (2016). Eradication of Polio in the World; Iran is at Risk for Reemerging of Polio: A Review of the Literature. Archives of Clinical Infectious Diseases11(4), e36867.
  • Oteo, J. A. (2012). Meningitis aséptica aguda muchas causas a considerar. Enfermedades Infecciosas y Microbiología Clínica30(7), 359-360.
  • Florén-Zabala, L., Chamizo-López, F. J., Eisman-Maraver, A., Pérez-González, C., de Ory-Marchón, F., Trallero-Maso, G., … & Pena-López, M. J. (2012). Meningitis aséptica en la población adulta. Etiología y utilidad de las técnicas moleculares en el manejo clínico del paciente. Enfermedades Infecciosas y Microbiología Clínica30(7), 361-366.
  • Esteban, J. (2013). Poliomielitis paralítica. Nuevos problemas: el síndrome postpolio. Revista Española de Salud Pública87, 517-522.
  • Manzanares, MD García, et al. “Tratamiento rehabilitador en el adulto con secuelas de poliomielitis.” Rehabilitación 39.1 (2005): 8-12.
  • Sánchez, Juan Antonio Rodríguez, and Inés Guerra Santos. “La” rara” secuela de una epidemia: el caso del síndrome Post-Polio.” Enfermedades raras: Contribuciones a la investigación social y biomédica. CEASGA, 2019.