Перикардната ефузия: диагноза и лечение
Перикардната ефузия е заболяване, което се състои от натрупване на течност около сърцето. Понякога е свързано с болест. Обаче, през останалата част от времето трябва да има конкретно наблюдение и оценка за да се установи причината. В някои случаи, може да не е възможно да се разпознае конкретна причина. Всъщност, може дори да стане хронично без да създава сериозни проблеми. Обаче е важно да се потърси лечение.
Обикновено, лечението е фокусирано върху разрешаването на проблема, който причинява перикардната ефузия и овладяването на нейните симптоми. Обаче, ако причината е неизвестна, клиничното овладяване е същото като за перикардита.
Какво представлява перикардната ефузия?
Това заболяване се състои от натрупване на течност между сърдечните мембрани.
Перикардната ефузия е ненормално натрупване на течност в перикардната кухина. Перикардът се състои от два слоя: серозен слой и влакнест слой. Разстоянието между тези два слоя се нарича перикардна кухина. Обикновено, съдържа до 50 мл серозна течност. Когато има възпаление или процес на инфекция, производството на течност се увеличава и се получава перикардна ефузия.
Също така, това може да се появи заради намалена реабсорция на течността. По принцип, това възниква поради повишено системно венозно напрежение. От своя страна, повишаването на напрежението обикновено се получава поради застойна сърдечна недостатъчност или белодробна хипертония.
Диагноза на перикардната ефузия
Клиничното представяне на перикардната ефузия зависи от скоростта, с която се натрупва течността. Обичайните симптоми са недостиг на въздух и болка в гръдния кош. Повръщане, дисфагия, дрезгавина и хълцане са също често срещани симптоми.
Когато един медицински специалист се съмнява в перикардна ефузия, той може да поиска един или повече от следните тестове:
- Ехокардиограма. Позволява на лекаря да засече степента на ефузията и да оцени сърдечната функция.
- Електрокардиограма. Това изследване може да засече евентуалните начини на блокиране.
- Рентгенографско изследване на гръдния кош. Те позволяват на медицинските специалисти да установят степента на перикардната ефузия.
Най-широко използваният тест за диагностициране е ехокардиограмата. Обаче, компютърната томография( CR ) и магнитен резонанс(MR ) предлагат по-широко полезрение. Въпреки това, поради наличността и цената, медицинските специалисти не прибягват често до тях.
При всякакъв случай, ехокардиографският преглед позволява определянето на пет ключови променливи: размер, продължителност, разпространение, състав и хемодинамични ефекти. Те са ги използвали за да установят причината за перикардната ефузия, за да се избере подходящия план на лечение.
Вижте също: Научете за антикоагулантното действие на чесъна
Лечение на перикардната ефузия
Обикновено, лечението, което се препоръчва за тези случаи, са нестероидни противовъзпалителни средства.
Като цяло, лечението за перикардна ефузия зависи пряко от няколко фактора. Те включват количеството натрупана течност, съществуването на сърдечна тампонада и причината. Като цяло, проблемът си тръгва веднага щом като лекарите се справят с причината.
Първата стъпка при справянето с перикардна ефузия е да се оцени нейния размер. Също така, лекарите трябва да определят нейното хемодинамично значение и да устаноявят евентуалните подобни заболявания. Има главно заболяване в приблизително 60% от случаите. Ако няма тампонада или значителен риск от възникване, повечето лекари препоръчват почивка в леглото и лечение с антивъзпалителни средства. Също така, те често предписват колхицин и кортикостероиди.
Обаче, ако има опасност от тампонада или голяма вероятност че ефузията ще се развие още повече, лекарите трябва да извършват перикардиоцентеза. Когато не е възможно да се направи тази процедура, отвореният хирургичен дренаж е следващата стъпка. Това трябва да включва биопсия и създаването на перикарден прозорец.
Вижте също: Рисковете от уседналия начин на живот за сърцето
Наблюдение и прогноза
Като цяло, идиопатичната перикардна ефузия и перикардита имат добра прогноза. Освен това, опасността от усложнения е много ниска. Случаите на хронична идиопатична перикардна ефузия имат вероятност между 30% и 35% от превръщане в сърдечна тампонада. При другият вид ефузия, прогнозата зависи предимно от причината, която създава нея и нейния размер. В приблизително една трета от цялостните случаи, тези, които са по-големи от 10 mm се влошават и се превръщат в тампонада.
Обаче, е препоръчително да се наблюдава умерените идиопатични ефузии с ехокардиограма на всеки шест месеца. Ако е по-лошо, пациентът трябва да се наблюдава на всеки три месеца. В случай на неидиопатични ефузии, наблюдаването ще зависи от болестта, която е причинила перикардната ефузия.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- CLAVERÍA, C., VERGARA, L., NEGRÓN, S., & ZELADA, P. (2009). Derrame pericárdico, enfrentamiento clínico. Revista chilena de pediatría, 80(3), 267-273.
