Перикардит: симптоми, причини и лечение

Симптомите на перикардит са много сходни с тези при инфаркт. Този проблем обаче се решава сам по себе си и в повечето случаи изисква само общи аналгетици. Рядко се налагат допълнителни мерки.
Перикардит: симптоми, причини и лечение

Написано от Edith Sánchez

Последна актуализация: 09 август, 2022

Перикардит се отнася до възпаление на перикарда , мехурче с форма на торбичка, която обгражда сърцето. Тази мембрана има два слоя и между тях се съдържа малко количество течност.

Когато обемът на течността се увеличи, говорим за перикардит. Това може да запуши сърцето и да наруши неговата функция. Въпреки това, в повечето случаи няма големи проблеми и обикновено протича без лечение. Важно е обаче да се отбележи, че най-сериозните случаи изискват лекарства и дори операция в някои редки случаи.

Перикардитът засяга предимно мъже на възраст между 20 и 50 години. Има случаи, които са не подлежат на лечение и затова хирург премахва перикардата. Това не води до сериозни последици.

Видове перикардит

Видове перикардит

Има два вида перикардит: остър и хроничен. Ето техните характеристики:

  • Хроничният перикардит възниква в резултат на удебеляването на перикарда или натрупването на течност. Продължава повече от шест седмици и може да доведе до деснокамерна недостатъчност. Това е оток в коремната област, претибиалната област и глезените. Хроничният перикардит се появява, когато около сърцето се образува фиброзна тъкан, притиска го и увеличава налягането във вените, които пренасят кръв към него. По този начин течността на перикарда застоява и се натрупва в други части на тялото.

Причини за перикардит

Невъзможно е да се установи причината за перикардит в около 80% от случаите. Много често обаче произходът му е резултат от някакъв вид инфекция. Много е вероятно това да е вирусна инфекция. Може да има бактериална инфекция, но в по-малка степен и само много рядко може да се дължи на гъбична инфекция.

По същия начин има много случаи, при които перикардит се появява заедно с някое от следните заболявания:

  • Автоимунни заболявания
  • Рак, включително левкемия
  • СПИН
  • Бъбречна недостатъчност
  • Хипотиреоидизъм
  • Туберкулоза
  • Ревматична треска

В други случаи това е прекият резултат от инфаркт или сърдечна хирургия или травма на гръдната област. Понякога перикардитът може да дойде от възпаление на миокарда, лъчетерапия на гръдния кош или употребата на определени лекарства.

Прочетете също: 5 причини за болки в гърдите

Симптоми и диагноза

Човек, държащ се за сърцето.

 

Типичният симптом на острия перикардит е свързан със силен дискомфорт. Усеща се като пронизваща болка в лявата част на гръдния кош, зад гръдната кост  . Някои обаче изпитват само лека и постоянна болка. Други хора съобщават, че чувстват натиск в гърдите с различна интензивност.

Много пъти хората усещат и болка в лявото рамо и врата. Дискомфортът обикновено е по-интензивен, когато кашлят, вдишват дълбоко или по време на лягане. Подобрява се, когато седнат и се наклонят малко напред.

Болката в гърдите обикновено е преобладаващият симптом в случаите на хроничен перикардит, но може да има и други остри симптоми като:

  • Сърцебиене
  • Лека треска
  • Кашлица
  • Подуване на краката
  • Замайване
  • Гадене
  • Слабост
  • Умора

Лечение на перикардит

По-леките случаи на перикардит обикновено отшумяват сами. Но ако лекар открие перикардит, най-вероятно ще предпише медикаментозно лечение. Обикновено то се състои от болкоуспокояващи, които могат да контролират болката и да намалят възпалението.

Лекарите могат също да предписват колхицин, тъй като той намалява възпалението и предотвратява повтарящи се епизоди. Това лекарство обаче не е безопасно за тези с чернодробно или бъбречно заболяване или подложени на лечение с други лекарства. Също така, лекар може да предпише кортикостероиди, ако няма реакция на гореспоменатите лекарства. Също така, ако перикардитът се дължи на бактериална инфекция, лекарят ще предпише антибиотици.

В най-тежките случаи, особено ако има съмнение за сърдечна тампонада, специалистът може да източи течността чрез процедура за перикардиоцентеза. И накрая, рядко е необходима перикардиектомия или окончателно отстраняване на перикарда.


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.


  • Freixa, X. (2010). Evaluación, manejo y tratamiento de las pericarditis y miocarditis agudas en urgencias. Emergencias, 22(4).
  • Adlam, D., & Forfar, J. C. (2018). Pericardial disease. Medicine (United Kingdom). https://doi.org/10.1016/j.mpmed.2018.08.002
  • Rahman, A., & Saraswat, A. (2017). Pericarditis. Australian Family Physician.

Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.