Значението на плача

· 06.06.2017
Потискането на плача ви пречи да се справите с причината, отнела усмивката ви.

Някои казват, че плачът е признак на слабост, но в действителност се изисква смелост да заплачете и да позволите на тревогите ви да излязат наяве, вместо да сдържате сълзите си.

Потискането на плача ви кара да се чувствате достатъчно смели и силни, за да задържите издайническите сълзи, които се опитват да потекат от очите ви. Често си мислим, че като обърнем гръб на проблемите, ще ги решим. Но това се превръща в истинския проблем.

В детството си плачем почти за всичко. Ако паднем, избухваме в сълзи. Ако някой ни удари, не се страхуваме да заплачем, за да му покажем, че ни е наранил.

Но пораствайки, тези моменти стават все по-редки.

Прочетете и: Нещата, които не знаете за сълзите и плача

Много хора си мислят, че плачът е нещо, от което трябва да се срамуваме. Причината за това не е само, защото кара хората около нас да се чувстват неудобно, но и защото разкрива частица от нас.

Хората смятат, че плачът ни прави слаби в очите на другите. Те си мислят, че изглеждате като човек, който не е способен да контролира емоциите си, и който не може да се справи с тях. Този начин на мислене е изключително неправилен.

Потискането на плача влошава нещата

Дори и да успеете да потиснете тази физиологична реакция, душата ви ще плаче. Тя ще ви призовава да отнемете болката.

Когато се ударим – бликва кръв, а когато сърцето ни е наранено, ние плачем. Ако потиснем сълзите, няма да позволим на емоциите ни да излязат и да ни олекне.

Представете си, че човека, когото обичате най-много ви наранява и продължава да го прави, тъй като вие не реагирате по никакъв начин.

Просто преминавате от едно разочарование в друго. Междувременно битката, която не искате да започнете ви разяжда мълчаливо отвътре.

Цялата болка, всички тези мисли, които са се превърнали в порочен кръг, както и негативните емоции, които ви обгръщат ще ви изиграят лоша шега.

В началото тялото ви ще иска да ви предупреди чрез физическа болка. Непоносима мигрена, болки в корема, неприятна болка..

След това започвате да губите естествената си светлина и сияние. Превръщате се в сива, скучна личност и всичките ви страдания остават запечатани дълбоко във вас, без възможност някога да излязат наяве.

Вярно е, че все още има начин тази ситуация да се оправи, но ще е много по-трудно, ако сте достигнали до тази точка. Ето защо не трябва да чакате прекалено дълго.

Потискането на плача не ви помага. Позволете на сълзите ви да се излеят и да ви донесат така чаканото облекчение.

Прочетете и: Когато нуждата да плачете стане твърде силна

Разпознавайте и показвайте чувствата си

Емоциите, положителни или отрицателни, са необходими. Няма причина да се чувстваме още по-разстроени, само защото сме тъжни. Тази емоция ни позволява да видим истинската стойност на противоположната страна: щастието.

Правим грешка, потискайки плача, и още по-голяма грешка, като не разпознаваме емоциите си.

Искаме да избягаме толкова много от тези чувства, че се опитваме да ги пренебрегнем. Не е ли вярно, че когато нещо ни прави щастливи го преживяваме отново и отново, за да му се насладим? А защо не правим така с негативните емоции, които просто се опитваме да избегнем?

Най-болезнените ни емоции се опитват да ни предупредят, че не правим нещата по правилния начин, че хората около нас не са подходящите за нас или че това не е правилният начин за реакция. Важно е да запомним, че натрупаните емоции може да доведат до физически последици.

Но въпреки всичко, ако предпочитаме да затворим очи и да скрием всичко, което чувстваме някъде дълбоко в нас, губим възможността за емоционален катарзис.

Това е вид саморазрушаване.

А нещата наистина са много по-лесни и простички. Ние самите ги правим по-сложни с неправилните си убеждения, които не ни помагат въобще.

Важно е да наблюдаваме емоциите си, дали ни карат да се чувстваме добре или зле и да търсим начин да ги изразяваме. Можете да правите това като плачете, викате, бягате… Каквото искате, стига да ви позволи да излеете чувствата си.

Най-доброто лекарство против болката

Потискането на плача ви пречи да откриете най-доброто лекарство против всички страдания. Не са ви необходими хапчета, нито пък никакъв друг вид лекарства, които ползвате при болка.

Сълзите освобождават натрупания стрес. Така се чувстваме много по-добре.

Няма значение с колко сериозен проблем се сблъсквате. Какъвто и да е, поплачете си. Освободете се от неудовлетвореността, обидата, гнева, тревогите, разяждащите ви мисли … Оставете ги да си отидат!

След продължителен, непрекъснат плач ще осъзнаете, че се чувствате сякаш сте пробягали маратон.

Ще сте изтощени, но най-накрая и спокойни. Лицето ви ще е зачервено, очите ви ще са подпухнали, но душата ви ще е намерила покой.

Това душевно спокойствие ще ви помогне да започнете отново, да вземете добри решения и да продължите напред.

Потискането на плача ви пречи да се справите с причината, отнела усмивката ви.