Начини за преодоляване синдром на Уенди: нуждата да задоволявате другите

Дали не давате повече на другите, отколкото получавате? Ако да, време е да промените това!

Прегледано и одобрено от психолог Bernardo Peña.

Написано от Valeria Sabater

Последна актуализация: 31 март, 2023

Синдромът на Уенди има своите корени в популярната психология.

Независимо от факта, че не е признато разстройство в диагностичните ръководства по психология, той е съставен от някои аспекти, които могат да добият клинични размери и определено изискват лечение.

Да фокусираш съществуването си върху грижи за другите е бавен процес на самоунищожение. Загубата на самочувствие или екстремно физическо и психическо изтощение лесно може да доведе до депресия.

Класическа литература е предоставила няколко автентични архетипа, които помагат да бъде описано това поведение.

Синдромът на Уенди или “Синдром на Питър Пан”, “Синдром на Отело” или “Синдром на Алиса в страната на чудесата”- всички те описват нарушения, проблеми и поведения, при които измислицата се превръща в реалност.

Темата на тази статия е най-честият синдром сред тях – този на Уенди.

В някои отношения, много жени го приемат не защото са принудени, а защото това е примера, който са виждали в живота си и начина, по който те чувстват.

Човекът, който го е грижа за другия, обича. Да се откажеш от себе си е форма на обичане, но се пропуска немаловажен факт: този, който дава, също заслужава да получи.

Това е мястото, където започват проблемите с емоционален дисонанс и тъга. Днес ви предлагаме да помислите за следните аспекти:

Синдром на Уенди или прогресивно отказване от себе си

Въпреки, че този синдром, както споменахме, е формулиран от популярната психология, симптомите за него са много ясни:

Разбиране, че любовта преди всичко означава да служите на друг човек.

• Този вид отношения може да продължат добре дълго време. Това е начина, по който разбирате любовта.
• Не ви притеснява (отначало), че на другите не им пука за вас по същия начин, както на вас за тях. Вие просто знаете, че партньор се чувства обичан от вас и е щастлив. Това е начина, по който се чувствате добре.
• Правите го така, че хората около вас не се сърдят или разстройват. Борите се за външния баланс, докато забравяте своя собствен.
• Постепенно обаче осъзнавате, че другите гледат на всички ваши усилия и действия като “нормални”. В един момент достигате до точката, където те стават тиранични и взискателни.

Ако страдате от синдром на Уенди , обърнете внимание на някои аспекти, които трябва да промените.

Разберете, че любовта не е жертва: любовта е да давате и получавате

Много хора смятат, че за да обичат, трябва да се откажат от някои неща, за да укрепят връзката. Ако искате някой, трябва да “се примирите” с много неща.

Накарали са ви да смятате, че трябва да кажете “да”, когато искате да кажете “не”. Започвате да давате приоритет на другите пред себе си, което е целта на другия.

Ако сте приели тези идеи във вашия начин на мислене, започвате да се сривате под тежестта им:

Любовта не означава да се откажете. Ако се откажете, само ще се превърнете в жертва на себе си.

• Любящата връзка трябва да бъде зряла и съзнателна. И двете страни трябва да дават, но също е толкова важно и да се получи.
• Любовта означава формиране на екип, координиране на сили, интереси и нужди.
• В синдрома на Уенди винаги има един човек, който дава и един, който получава.Винаги единият печели, а другият постепенно губи.
• Истинският проблем обаче е, че другият човек дори не го осъзнава. В началото на връзката се чувствате щастливи да се грижите за другия, да се притеснявате за него и да обръщате внимание на всеки детайл, за да увеличите максимално неговото благополучие.
• След месеци или години обаче, може да забележите, че нещо не е наред. Накрая обаче ви приемат за даденост, чувствате се недооценени и дори се изисква повече от вас.

Не може да си позволите да попаднете в този труден и нещастен капан.

Как да се съсредоточим върху други видове емоционални взаимоотношения

Първият и най-важен съвет, който можем да ви дадем е: никога не спирайте да бъдете себе си, без значение колко обичате другия. В противен случай рано или късно ще се появи чувство на неудовлетвореност, дискомфорт и нещастие.

Грижата, защитата,себеотрицанието в името на някого.. Партньорът също трябва да се грижи за вас, да ви дава неща, и да се отрече от неща заради вас. Такова себеотрицание трябва да стане само, ако е в името на общото благо.

• Не се извинявайте за нещо, което не е ваша отговорност.
• Най-големият страх на хората със синдром на Уенди е да бъдат изоставени. За да избегнете това, нищо не може да направите (никога не трябва да стигате до тази крайност).
• Трябва да се научите да бъдете щастливи по своему. Насладете се на собствената си компания, докато разберете, че като останете сами, светът няма да свърши.
• Научете се да се коригирате мисловните модели, особено тези, които ви носят страдание. Това ще ви помогне да създадете нови емоции, които ви правят по-силни.
• Стойте далеч от идеи като: “Ако се грижа за другите повече и те ще ме обичат повече“, или “По-добре да се откажа от това, за да видят колко много ги обичам”.
• Спрете да проектирате всичките си надежди, желания и енергия върху другия човек. Направете го само по справедлив начин. Заслужаваш любовта ми, а аз заслужавам уважение.

Не забравяйте, че в любовта трябва да имаме достойнство. Никога не приемайте по-малко: научете се да получавате и се борете за личната неприкосновеност.