Емоционалната зрялост: Да знаеш, че животът не е перфектен

· 26.09.2016
Живейте свободно. Обичайте и бъдете обичани. Не се страхувайте от самотата и спрете да се оплаквате

Емоционалната зрялост означава да бъдеш щастлив, знаейки, че животът не е перфектен. Тя идва с научаването на житейските уроци, продължаването напред, адаптирането към живота и опознаването на неговия ритъм.

Означава да изкачваш планини и да живееш така, че да ставаш по-силен и да се учиш как да се справяш с нещата, с които те сблъсква животът. Така се променяш и растеш.

С времето разбираш, че няма любов по-силна от любовта към самия себе си, и че тя формира основата на твоя подход към живота. Любовта е наша подкрепа и патерица, на която се опираме, за да се изправим след всяко падане. Тя ни помага да намалим болката.

Емоционалната зрялост се развива с времето, чрез ударите на живота. Не е ли любопитно колко много израстваме след периоди на стрес, скръб или страдание?

Живеем във време, в което почти за всичко има наръчник. Все още обаче не разполагаме с такъв, озаглавен: „Наръчник на живота: Как да пораснем“. Това послание е много по-важно от онова, което ни казва: какви да бъдем и какви – не, какво трябва да постигнем и какво – не.

lekuvane-na-emotsionalna-rana

Всеки човек е уникален, и книга, като „Наръчник на живота: Как да пораснем“ не съществува. Няма универсална форма, която може да помогне да пораснем.

Разбрах, че съм достигнал зряла възраст, когато не изпитвах нужда повече да съдя или да обвинявам някого другиго за това, което ми се случваше. (Антъни де Мело)

Признаци на емоционалната зрялост

На даден етап от живота идва време за емоционално приключение, когато започваме да разсъждаваме върху пътищата, по които сме поемали в живота. Кои са признаците на емоционалната зрялост?

Да знаеш кога да кажеш „Сбогом“

Емоционално зрелите хора знаят, че животът е по-добър, когато го живеят свободно. Те знаят как да се отказват от нещата, които повече не са им полезни, тъй като осъзнават, че гледането към миналото е отказ от затварянето на страница от живота и от лекуването на емоционална рана.

emotsionalna-bolka

Да приемаш живота и лекуването на емоционалната болка  

Когато извлечем поука от болката, страхът от лекуването на емоционалната болка се преборва и можем да продължим да живеем.

Да знаеш как да споделяш мислите и чувствата

Когато не искаме да вникнем в своя вътрешен свят, позволяваме на негативните моменти от миналото да влияят върху настоящето. Това не оставя място за позитивизъм и болката продължава да ни владее.

Ясният ум на емоционално зрелия човек контрастира рязко на мързела и постоянния хаос, характерен за хората, които не са достигнали етапа на зрялост. Тя зрялост спомага за ефикасно разрешаване на ежедневните проблеми.

Да спреш да се оплакваш

Зрелите хора са се научили да се приемат и да се променят – оплакването никога не води до добро.

rani

Да проявяваш емпатия към другите, без това да те претоварва

Зрелите хора са способни да управляват своите емоции.

Да не се наказваш за грешките

Именно те са най-добрият начин за учене, тъй като помагат да разберем къде бъркаме. Зрелите хора не се наказват за нещата, които не умеят добре. Те търсят начин как да ги усъвършенстват.

Да бъдеш емоционално отворен

В процеса на порастване, започвате да осъзнавате, че емоционалните бариери само пречат на развитието. Вярно е, че бариерите са нещо важно, но е добре от време на време да ги преодолявате.

kljuch-kum-surtseto

Зрелите хора се наслаждават на времето насаме и споделят време с другите  

Следващите думи се приписват на Чарли Чаплин. Дори да не са негови, те представляват красиво разбиране за живота, порастването и промяната:

„Аз забравих грешките, които всъщност бяха почти непростими. Опитах се да заместя хора, които бяха незаменими, и се опитах да забравя онези, които бяха незабравими. Действах импулсивно, бях разочарован от много хора, когато смятах, че това е невъзможно. Но аз също разочаровах онези, които обичам.

Смях се, когато си мислех, че не съм способен. Създадох вечни приятелства. Обичах и бях обичан, освен това бях и отхвърлян. Бях обичан от хора, които не обичах.

Крещях и скачах от радост. Живеех за любовта и изричах вечни обети, но също така нарушавах много от тях.

Плаках, докато слушах музика и гледах снимки. Звънях на хора, само за да чуя гласа им. Влюбвах се в усмивка. Понякога мислех, че ще умра, тъй като един човек много ми липсваше.

Беше ме страх да загубя специален човек (и накрая наистина го загубих). Но оцелях!

И продължавам да съм жив!

Аз не просто минавам през живота. И вие не бива да го правите.

ЖИВЕЙТЕ!!!

Добре е да се борите с решителност, да прегърнете живота и да го изживеете със страст. Губете с класа и печелете с кураж, тъй като светът принадлежи на онези, които се осмеляват, а животът е прекалено кратък, за да го живеем безсъдържателно.“