Маточните фиброиди: 5 факта, за които всяка жена трябва да знае
Маточните фиброиди са ненормални маси мускулна тъкан, които се образуват на повърхността на матката и рядко върху маточната шийка.
Тяхното присъствие буди притеснение, но само 0.5% се превръщат в ракови клетки.
Това означава, че въпреки че предизвикват дискомфорт, те рядко представляват опасност от рак.
Обаче това е състояние, което изисква много внимание, тъй като може да попречи на репродуктивното и хормонално здраве.
Испанската асоциация по гинекология и акушерство уверява, че близо 70% от жените могат да имат този проблем в определен етап от живота си.
Въпреки това жените не са достатъчно добре информирани за този проблем и научават за това заболяване на по-късен етап от живота си.
Поради тази причина ще споделим 5 важни факта, които всяка жена трябва да знае за развитието на маточни фиброиди.
Отделете от времето си за да научите повече за тях!
1. Какво представляват маточните фиброиди?
Маточните фиброиди са доброкачествени тумори, които се появяват след 20-годишна възраст.
Познати като лейомиоми или фибромиоми, те са малки кръгли маси тъкан, чийто размер варира от микроскопичен до много голям.
Тяхната поява е свързана с гентичните и хормонални фактори и за съжаление е причина за безплодие при жените.
2. Маточните фиброиди: Колко видове има?
Има четири вида фиброиди в зависимост от тяхното местоположение в матката.
Субмукозални фиброиди
- Те са образуват под миометриума, слоят, който предпазва вътрешната стена на матката.
- Може да достигне до вътрешната кухина на матката и докато расте заема голяма част от нея.
Субсерозални фиброиди
- Този вид маса се образува под серозната мембрана, слой, покриващ външната част на матката.
- Неговият външен вид кара матката да изглежда сякаш има нодуларен аспект.
Педункулиран фиброид
- Тези фиброиди са субсерозен тип. Обаче, за разлика от предишно споменатия тип, те растат и се отделят от матката, държани от добре изглеждаща нишка позната като стълбче.
- Този вид тумор може да расте вътре в маточната кухина или извън нея.
Интрамурални фиброиди
- Това са маси, които се образуват в мускулната стена на матката. Когато се уголемят те могат да изкривят външната и вътрешната стена.
3. Кои са симптомите на маточните фиброиди?
Въпреки че има много случаи, в които няма симптоми, следователно правейки го трудно за диагностициране, повече от половината засегнати от тях могат да изпитат промени, подсказващи тяхното присъствие.
Сред най-често срещаните симптоми са:
- Изобилно и нередовно менструално кървене
- Възпаление и болка в долната част на корема
- Внезапно качване на килограми
- Трудности при забременяване
- Високорискови бременности и раждания
- Болезнен полов акт
- Промени в навиците на уриниране
- Болки в гърба
4. Как тези образувания се отразяват на плодовитостта?
Едно от основните притеснения сред жените диагностицирани с това заболяване са последствията, водещи до засегнато репродуктивно здраве.
Когато туморите достигнат значителен размерт е вероятно че може да бъде засегната плодовитостта или да има усложнения при бременността .
Рискът от безплодие варира с всеки случай, почти винаги зависещ от количеството фиброиди, техния размер и местоположение в матката.
Фиброидите увеличават размера си при високи нива на естроген. Тъй като прогестерона е в изобилие по време на бременност е възможно по време на този период е да извършите лечение на плодовитостта.
Обаче трябва да имате предвид, че тяхното присъствие увеличава риска от аборт по време на първия триместър от бременноста и може да предизвика ранно раждане когато наближава края на бременността.
Засега миомектомията е един от най-актуалните варианти за жените в репродуктивна възраст да опитат ако бременността е належаща цел.
5. Кои са наличните лечения за маточни фиброиди?
Много от жените, които са диагностицирани с това заболяване, си мислят, че единственото решение за преборването на фиброидите е чрез хирургическа намеса.
Обаче е важно за вас да знаете, че операцията не е единственото решение. Освен това когато фиброидите са много малки не е дори необходимо.
Като цяло, малките маси се лекуват с фармацевтично лечение, предписано от лекар.
Ако те не реагират на лечението и увеличат размера си няма друг вариант освен премахването им.
В тези случаи се извършва миомектомия, която фокусира върху премахването на фиброидите без да засяга матката. Когато има усложнения се извършва хистеректомия, която премахва матката частично или изцяло.
Много специалисти препоръчват лечение с улипристален ацетет, модулатор на прогестерон, който намалява присъствието на тези тумори в матката.
Като заключение е важно да обърнете внимание на симптомите и да ходите на продължителни гинекологични прегледи за да постигнете благоприятна диагноза на това заболяване.
Въпреки че в повечето случаи не е сериозно, важно е да се консултирате с лекар да ви прегледа внимателно.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Hurst, B. S. (2014). Uterine fibroids. In Ultrasound Imaging in Reproductive Medicine: Advances in Infertility Work-Up, Treatment, and Art. https://doi.org/10.1007/978-1-4614-9182-8_10
- Khan, A. T., Shehmar, M., & Gupta, J. K. (2014). Uterine fibroids: Current perspectives. International Journal of Women’s Health. https://doi.org/10.2147/IJWH.S51083
- Zimmermann, A., Bernuit, D., Gerlinger, C., Schaefers, M., & Geppert, K. (2012). Prevalence, symptoms and management of uterine fibroids: An international internet-based survey of 21,746 women. BMC Women’s Health. https://doi.org/10.1186/1472-6874-12-6
- Pavanello, L., Cesari, S., Biasiutti, C., Manfredi, R., & Pozzi Mucelli, R. (2015). Fibroids. In MRI of the Female and Male Pelvis. https://doi.org/10.1007/978-3-319-09659-9_5
- Marret, H., Fritel, X., Ouldamer, L., Bendifallah, S., Brun, J. L., De Jesus, I., … Fernandez, H. (2012). Therapeutic management of uterine fibroid tumors: Updated French guidelines. European Journal of Obstetrics Gynecology and Reproductive Biology. https://doi.org/10.1016/j.ejogrb.2012.07.030