Който иска да ме съди, да влезе в обувките ми

Не е лесно да не се вслушвате в коментарите на тези, които оценяват постъпките

Ако някой иска да ви съди нека влезе в обувките ви!

Колко пъти се е налагало да се справяте с оценката на други хора? Понякога не сте готови да се отклоните от пътя, който сте избрали в живота, но въпреки това „търпите“ мнението на трети страни за това, какво да правите и какво – не. Ще бъде лъжа, ако кажем, че критиката им не ви е повлияла. Имат ли право да критикуват другите? Ако някой иска да съди, нека влезе в обувките на другия.

Не е лесно да не се вслушвате в коментарите на тези, които оценяват постъпките ви. Особено когато критиките идват от страна на важни хора в живота: семейство , приятел…

Един истински приятел би критикувал, само ако е наясно и се съобразява с емоциите на другия, с неговите преживявания и с онова, което се таи в сърцето му.

Позволете  да влязат в личните ви обувки за един ден. Никой не знае колко болезнен може да е бил пътят, който сте извървели досега и колко реки сте пресекли, без да поискате нечия помощ.

В днешната статия ще поразмишлявате малко върху тази тема.

Пътят, който избираме и пътеките, които проправяме, ни определят

Не сте просто жената, чието отражение виждате в огледалото. Личността не се определя от това какво носите, какво казвате или какво правите за другите хора.

Постоянно се развивате и живеете живот, изпълнен с преживявания, които формират основата на това, което сте… Онези неща, които знаете и за които копнеете.

Никой не броди по земята, за да разказва навред и нашир какво е трябвало да постигне и преодолее, за да стигне дотук. Никой не сочи с пръст разочарованията, провалите и саможертвите. Защо все още има хора, които смятат, че могат да съдят другите, без дори да ги познават? Ако искат да направят това, нека влязат в обувките на другия поне за малко.

• Тези, които съдят другите, са най-объркани.
• Често са нещастни и недоволни и насочват вниманието към другите, опитват се да контролират живота им.
• Критика от човек в семейството е нещо обичайно: „Това, което ти се случва, се дължи на прекалената ти самоувереност“ или „Още от самото начало започна погрешно, смятайки, че можеш да направиш всичко, а не можеш“.
• Този тип хора съдят с намерението да бъдат полезни и да предадат урок, но вътрешно желаят да контролират и да „вкарат в капана“ на техния начин на мислене и техните правила.
• Понякога човекът, който съди нечий друг начин на живот, се опитва да определи своя собствен, като дискредитира този на другите. Това не е никак рядък феномен.

И още по темата “Ако някой иска да ме съди нека да влезе в обувките ми”

• Когато някой съди, той не разполага с добри аргументи за целта. Това почти винаги е извинение за атака, за нанасяне на обида или просто предизвикателство.
• Може да става дума и за отсъствие на самокритичност. Този тип хора не са способни да оценят своите собствени действия и думи, за да разберат кой е направил грешките и каква вреда е нанесена. Така се защитават от критиките на другите.
• Такива хора страдат от дефицит на пълноценен живот, изпълнен с хобита и страсти, които да ги удовлетворяват. Затова насочват вниманието към другите.

Как да се защитите срещу критиката на хората

Понякога казваме: „Това не се отнася до мен“. Може да е вярно, стига оценката да идва от колега или човек, с когото нямате изградена силна връзка. Можете да отместите поглед и да забравите критиката.

Какво се случва, когато оценката и критиката идват от партньор, от приятел или от член на семейството? В тези случаи е обичайно да се почувствате обидени, дори наранени. Първото нещо, което трябва да направите, е да запазите спокойствие и да се фокусирате върху някои базови разсъждения. Като тези например:

„Аз знам кой съм, знам какво съм преодолял и съм горд от всяка стъпка, която съм направил, като съм извлякъл знание от всяка грешка“ или „Никой освен мен няма правото да ме съди, тъй като само аз знам какво чувствам и колко съм  щастлив  с живота, който водя и с нещата,  които притежавам“.

• Веднъж, щом си кажете тези фрази и защитите самочувствието си, опитайте се да избегнете отвръщане с обидни коментари. Ако покажете гняв или неуважение, по-трудно ще се освободите от негативните емоции и ще нанесете вреди.
• Не отричайте, че сте разочаровани. Никой няма право да съди, тъй като не е в обувките на другия. Покажете ясно, че сте разочаровани от тях.
• Който посмее да критикува нечий живот и преживяванията до този момент, е неподходящ за спътник в живота. Няма значение дали става дума за майка, роднина или партньор.
• Човекът, който не приема, че е нормално да правите грешки понякога и съди за това, има твърде висока самооценка. Той вярва, че никога не е вземал грешни решения и не притежава способност за самокритика. Не умее да проявява емпатия към другите.

И накрая

Критиката на хора от обкръжението отключва чувството за зависимост от тяхното мнение. Това не бива да се случва!

В такъв тип ситуация трябва да се запитате: струва ли си да се дистанцирате от хора, които не желаят опознаването на другия и не уважават другите. Те не виждат светлината, която струи от хората и не си дават сметка за ценността у тях.