Кои масла от растителен произход са полезни за здравето?
Растителните масла са с различен произход. Някои от тях се получават от семена, а други – от житни култури или плодове. Еднакви ли са всички масла от растителен произход? Грижат ли се здравето ни по един и същи начин?
Истината е, че това не е така. Не всички масла от растителен произход са еднакви. Всяко едно от тях се характеризира с определени съставки и качества, в зависимост от произхода и начина си на добиване. Затова всяко едно масло е ценно и намира специфично приложение.
Тъй като обикновено използваме растителните масла за приготвянето на различни храни, вярваме, че ще ви бъде интересно да научите малко повече за различните видове масла, както и за приложенията им.
Масла от растителен произход с хранителни качества
Основно маслата се състоят от мазнини, затова не са богати на протеини, въглехидрати, витамини и микроелементи. Те спомагат на организма да усвои мастноразтворимите витамини като витамините A, D, E и K.
Обикновено мазнините в течните масла на стайна температура са полезни за здравето и осигуряват на организма енергия, необходима му за осъществяване на метаболизма. Тези мазнини са най-полезни за работата на мозъка. Те спомагат функционирането му и връзките между невроните.
Без мазнините мозъкът не би могъл да работи нормално. Независимо от факта, че се състои от много мазнини, в мозъка не се образуват много есенциални такива, необходими за нормалната му работа. Ето защо трябва да си ги набавяме чрез храната. Маслата от растителен произход се препоръчват в грижата за сърцето и кожата.
Най-препоръчваните растителни масла са тези съдържащи най-много есенциални мазнини, необходими за функционирането на организма. Имайки предвид специфичния състав на всяко едно масло, начинът им на готвене и използването в различни рецепти също се различават.
В следващите редове ще ви дадем няколко примера.
Масла от ядки
Маслата от ядки като ореховото и бадемовото масло, както и маслата от семена като тези от тиквени или гроздови семки са богати на ненаситени мазнини. В действителност тези масла са най-богати на полиненаситени мазнини.
Затова те са най-чувствителни към разпадане и могат да се окислят много лесно. Не трябва да се прегряват, тъй като могат да започнат да отделят токсични вещества.
Затова са идеални за приготвянето на маринати и ястия, които се сервират студени. Тъй като тези масла имат много ниска точка на стопяване, те не се втвърдяват, когато ги сложите в хладилник. Именно затова са перфектни за съхраняване на храните в хладилника, тъй като не се втвърдяват.
Прочетете и: Ползите на кокосовото масло за косата
Масла от растителен произход – Маслиново масло
Маслиновото масло или зехтинът е “течното злато” на Средиземноморската диета. Това масло е изключително богато на мононенаситени мастни киселини, витамин Е и други натурални антиоксиданти.
Натуралните антиоксиданти спомагат да се справим с оксидативния стрес причинен от токсичните вещества по време на клетъчната активност. Те „пречистват“ кръвта.
Зехтинът съдържа повече антиоксиданти от другите масла от растителен произход като рапичното и слънчогледовото масло. Затова е по-стабилно.
Маслиновото масло не е устойчиво на висока температура, затова може да промени състава си, ако бъде прегрято. Трябва да бъдете внимателни, когато пържите продукти със зехтин.
Рапично масло
Рапичното масло е богато на здравословни ненаситени мазнини и поради този факт се счита, че помага понижаването на „лошия“ холестерол с до 17%. Специалистите смятат, че редовната му консумация спомага здравословния начин на хранене.
Това масло няма висока точка на стопяване, затова не се препоръчва за пържене на продукти, изискващо загряване на маслото на висока температура. Този процес може да доведе до химични реакции, водещи до разпадане на маслото и отделяне на токсични вещества.
Масла от растителен произход – Кокосово масло
Кокосовото масло е богато на наситени мазнини, което си има своите предимства и недостатъци. От друга страна кокосовото масло може да повиши нивото на „лошия“ холестерол сравнено със зехтина, тъй като е богато на наситени мазнини.
Въпреки това маслото от кокос се счита за по-полезно за здравето от кравето масло (което също е богато на наситени мазнини), ако искате да регулирате нивото на холестерола си. Казано накратко специалистите диетолози не препоръчват прекомерната консумация та кокосовото масло.
Въпреки това кокосовото масло има отлични качества. Препоръчва се за използване в грижата за кожата, тъй като я овлажнява и балансира. Освен това се грижи и за здравето на мозъка.
Съдържанието на мазнини на всеки един вид масло
Маслото от маслини, рапица, както и кокосовото масло съдържат еднакво количество калории и мазнини (120 и 14 г съответно). Но съдържанието им на различните видове мазнини (наситени или ненаситени) е различно(2 г, 1 г, 2 г и 13 г наситени и 10 г, 8 г, 3 г и 1 г мононенаситени мазнини съответно). Съдържанието на полиненаситени мазнини е 1.5 г, 4 г, 8 г и 0 г съответно. Тези показатели са за една супена лъжица.
Препоръчваме ви да прочетете и: Зехтин – 10 изненадващи приложения
Не всички масла от растителен произход имат едно и също кулинарно приложение
Заради различното си съдържание на наситени и ненаситени мазнини, всяко едно масло се използва за различни кулинарни цели и техники на готвене. Затова се препоръчва избягването на използването на едно и също масло за приготвянето на различни видове ястия. Най-добре да залагате на най-подходящото за всеки един тип ястие масло, в зависимост от характеристиките и толерантността му към високи температури, за които вече споменахме по-горе.
Със сигурност маслиновото масло е най-използваното масло от растителен произход. Можете да го използвате за сотиране, за приготвяне на студени сосове, дресинги, майонеза и топли сосове. Но пърженето с него не се препоръчва.
Същевременно други масла от растителен произход и рапичното масло не са подходящи за приготвяне на ястия, изискващи готвене на висока температура, тъй като прегряването може да се отрази на качествата на съответното масло.
И накрая – запомнете, че кокосовото масло е най-подходящо за печене на фурна.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Beltrán, G., Jiménez, A., del Rio, C., Sánchez, S., Martínez, L., Uceda, M., & Aguilera, M. P. (2010). Variability of vitamin E in virgin olive oil by agronomical and genetic factors. Journal of Food Composition and Analysis, 23(6), 633–639.
- Cabezas-Zábala, Claudia Constanza, Hernández-Torres, Blanca Cecilia, & Vargas-Zárate, Melier. (2016). Aceites y grasas: efectos en la salud y regulación mundial. Revista de la Facultad de Medicina, 64(4), 761-768.
- Gaforio, J. J., Visioli, F., Alarcón-De-la-lastra, C., Castañer, O., Delgado-Rodríguez, M., Fitó, M., … Tsatsakis, A. M. (2019, September 1). Virgin olive oil and health: Summary of the iii international conference on virgin olive oil and health consensus report, JAEN (Spain) 2018. Nutrients. MDPI AG.
- Diabetes association, (american. (2017). Fase de seguimiento : Grasas: saturadas, insaturadas y trans ¿Qué es la grasa? PNPD, Programa Nacional de Prevención de La Diabetes, 1–5.
- Falade, A. O., Oboh, G., & Okoh, A. I. (2017, June 1). Potential Health Implications of the Consumption of Thermally-Oxidized Cooking Oils – A Review. Polish Journal of Food and Nutrition Sciences. Polish Academy Sciences.
- Institute of Shortening and Edible Oils. ISEO. FOOD FATS AND OILS. Tenth edition. 2016.