Клейтрофобията или страхът да не бъдеш в капан: причини и лечение

За лечението на клейтрофобия, техниките предложени от когнитивно-поведенческата терапия често са много полезни. Какво представлява тази фобия?
Клейтрофобията или страхът да не бъдеш в капан: причини и лечение
Maria Fatima Seppi Vinuales

Написано и проверено от психолог Maria Fatima Seppi Vinuales.

Последна актуализация: 29 април, 2023

Клейтрофобията е терминът, използван за обозначаване на страха от това да бъдем хванати в капан. Може да се задейства от заключване в общи помещения като баня, асансьор или малки стаи.

Трябва да се отбележи, че страховете и фобиите не са едно и също. Докато страхът е адаптивен и предразполага към действие, фобията парализира. Това е форма на тревожност, при която страхът е силен, постоянен и ирационален.

В този конкретен случай може да предизвика епизоди на паника в ситуации, в които човекът се чувства затворен и че е в капан. Състоянието засяга както деца, така и възрастни и може да съществува едновременно с клаустрофобия, с която често се бърка. Какви са основните му симптоми? Как се лекува? Ето и подробностите.

Симптоми на клейтрофобията или страх да не бъдеш в капан

Подобно на повечето фобии, клейтрофобията причинява активиране на симпатиковата нервна система в отговор на това, което се възприема като сигнал за опасност или стимул. Някои от най-често срещаните симптоми са следните:

  • Повишена сърдечна честота
  • Затруднено дишане или хипервентилация
  • Изпотяване
  • Замаяност
  • Гадене
  • Треперене на ръцете
  • Неподвижност
  • Пристъпи на паника, с нарастващо чувство на страх от смъртта, когато сте затворени в малко пространство.

Недостатъкът на симптомите е, че човекът не само започва да се страхува от самия фобичен обект или ситуация, но също така започва да се страхува от симптомите, като по този начин увеличава своята тревожност. Това засилва избягването на ситуацията и човекът започва да се изолира.

Клейтрофобията същото ли е като клаустрофобията?

Не, не са еднакви, въпреки че едното може да придружава другото. Това се случва, защото наличието на фобия от един тип увеличава вероятността да имате подобна. Например, ако имам страх от котки, може да развия фобия от кучета.

Същото се случва и с клейтрофобията и клаустрофобията. Клаустрофобията е страх от затваряне, от затворено пространство, докато клейтрофобията включва страх от това да бъдете хванати в капан, да бъдете заключени вътре, и да не можете да излезете или да избягате.

Разликата им е тънка. Например, ако сме в асансьор, би било случай на клейтрофобия, ако има страх да не бъдем заключени. А говорим за клаустрофобия, ако има страх да влезем в асансьора, защото това е затворено пространство.

Друг пример за клейтрофобия може също да бъде страхът да не бъдем в капан и да не можем да избягаме, когато сме държани с колан в увеселителен парк, дори ако е открито пространство.

Какво я причинява?

Човек с клейтрофобия
Някои травматични преживявания по време на детството могат да доведат до клейтрофобия, страхът да не бъдете хванати в капан.

Що се отнася до развитието и еволюцията на клейтрофобията, един от нейните източници може да се търси в преките преживявания на човека. Например, като сте били заключени дълго време в асансьор.

Трябва да се изясни, че този факт сам по себе си не означава непременно, че ще се развие фобия, но честотата и тежестта й означават. От друга страна, ако след това не е имало излагане, присъствие или контакт с опасната ситуация, това увеличава възможността тя да се превърне в отблъскващ стимул.

Други възможни обяснения са свързани със заместващото обучение, т.е. виждането на човек в подобна ситуация (моделиране), а също и с предаването на негативна информация относно определени ситуации. Например, ако родителите постоянно ни казваха да внимаваме, защото може да се заключим в асансьор. Тези три форми обаче могат да си взаимодействат и да се подсилват взаимно.

Високото ниво на стрес също е фактор. Може да акцентира както върху прякото преживяване, така и върху въздействието на получената информация и наблюдаваната ситуация. Същото важи и за предубеденото мислене, което поставя по-голям акцент върху сигналите за опасност.

Как може да се лекува клейтрофобията?

Клейтрофобия.
Психологическата подкрепа е от съществено значение за хората, страдащи от клейтрофобия.

За лечение на фобии техниките, използващи когнитивно-поведенческа терапия, често са много полезни. Психообучението е едно от най-подходящите, тъй като ви позволява да предоставите информация на пациента за фобиите, начина, по който възникват и как влияят върху мислите и поведението.

Друга техника е свързана с постепенното излагане на фобичния или отблъскващ стимул, т.е. на този, който се избягва. Това включва планиране стъпка по стъпка на различните ситуации, на които лицето ще бъде изложено. Това се избира въз основа на разработване на йерархия на страховете.

По същия начин се работи върху представянето на дадена ситуация или също така върху представянето на подобна ситуация, за да се сблъска след това лицето със ситуацията, от която се страхува. В някои случаи се използва и виртуалната реалност като инструмент.

Както вече споменахме, в много случаи тревожността, породена от фобия, се увеличава, защото пациентите започват да се страхуват от нейните симптоми. Поради това се работи и върху интероцептивната експозиция.

Състои се в това, че човек действително изпитва тези страшни и неприятни усещания, така че да може да ги идентифицира, когато се появят, да се научи да ги контролира и в крайна сметка да загуби страха си от тях. Този контрол се постига чрез едновременно преподаване на техники за релаксация.

Понякога се работи върху когнитивното преструктуриране, чрез което човекът се научава да поставя под въпрос своите мисли. В много случаи на пациента се предлага ABC моделът на Ellis.

Този модел се опитва да обясни как, когато сме изправени пред събитие или стимул (A), нашата система от вярвания се активира (B), което ни кара да извършим определено поведение. Намерението е пациентът да се научи да поставя под въпрос тези пристрастни или ирационални вярвания и да предлага нови.

Важно е да се справите с тази фобия

Някои фобии наистина са ограничаващи, тъй като са част от нашето ежедневие. Несправянето с тях води до огромно влошаване на работата и взаимоотношенията.

Клейтрофобията е една от тях, тъй като всяко място или предмет, който ни пречи да избягаме или да напуснем, може да се тълкува като потенциална опасност. Поради това е необходимо да й се обърне заслуженото внимание и да се потърси необходимата помощ, за да се изправим срещу нея.


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.


  • Bados, A. (2009). Fobias específicas. Departament de personalitat, Avaluacio y Tractament Psicologics: Universidad de Barcelona.
  • Bados, A., y García, E. (2011). Técnicas de Exposición. Departamento de Personalidad,
    Evaluación y Tratamiento Psicológicos Facultad de Psicología, Universidad de
    Barcelona.
  • Otto, M.W., Smits, J.A., Reese, H.E. (2004). Cognitive-behavioral therapy for the treatment of
    anxiety disorders. Journal of Clinical Psychiatry; 65(Suppl 5):34–41.

Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.