Kintsugi: Философията за излекуване на раните на душата

Kintsugi ни учи, че истинското емоционално изцеление настъпва, когато се научим да приемаме раните на душата и си позволим да ги усетим. Нека се запознаем с тази житейска философия.

Много хора вярват, че емоционалните рани се преодоляват чрез погребване на болката и придобиване на положително отношение към живота. Въпреки това, както Kintsugi отбелязва много добре, емоционалното изцеление е възможно само когато си дадем възможност да приемем и почувстваме вътрешното си съкрушение, давайки място за тъга, мъка и гняв.

Kintsugi е вековна японска техника, която се състои в поправяне на счупени керамични парчета. Въпреки това, тя също така представлява житейска философия, която защитава идеята, че няма смисъл да се игнорират раните или да се прикриват. Напротив, тя преоценява красотата на белезите, потвърждавайки, че счупванията са част от обекта, което го прави уникален и определя неговата идентичност.

Какво е Kintsugi?

Kintsugi е японска техника, която се състои във вземане на парчета от счупено парче керамика и съединяване на пукнатините му с лак, поръсен със злато, така че златните му белези да се открояват за окото. Въпреки че керамичното парче възстановява оригиналната си форма, тези белези трансформират същността му в по-дълбока и по-уникална версия.

Въпреки това, от психологическа гледна точка, Kintsugi е използвано като метафора, за да намекне за конфронтацията на трудни ситуации, за произтичащите от тях емоционални рани и способността на човешките същества да лекуват съкрушената душа.

Според тази предпоставка ключът е да се научим да сглобяваме парчетата от разбитото сърце, като приемаме болката и раните, които загубите и препятствията причиняват в нас. Именно тези прекъсвания ни карат да израстваме като хора и да ставаме уникални, красиви личности.

Дайте свобода на болката, за да се излекува

В емоционалното поле скръбта е процесът, който е отговорен за заздравяването на раните, причинени от загубата на работа, човек или проект. Ако искаме да я преодолеем, жизненоважно е да направим място на тъгата, мъката и гнева. Тоест, трябва да позволим на всички тези емоции да се отцедят, да ги почувстваме, вместо да ги прикриваме.

Учили са ни, че трябва да избягваме болката на всяка цена и че идеалното състояние на всяко човешко същество е щастието. Тази претенция обаче не е направила нищо, освен да осуети емоционалното изцеление във всеки процес на скръб.

Вместо обаче да се изправим пред болката, както трябва да се изправим, чрез приемане и усещане, ние често сме склонни да я избягваме, потискаме и бягаме от нея, сякаш е възможно да я отхвърлим незабавно.

Болката е неудобна – не само за тези, които я страдат, но и за тези, които я виждат отразена в другите. Затова често настояваме за бързи решения, насърчавайки засегнатия да излезе от жалкото си състояние с фрази като: „време е да обърнем страницата, да се забавляваме, животът е само един”; или “хайде, не е толкова зле, развесели се, всичко ще бъде наред”.

В дългосрочен план тези интервенции са прекъсвания, които ни пречат да постигнем истинско изцеление. Този тип изцеление се постига само чрез прегръщане на болката и емоционалните рани.

Лекуване на емоционални рани чрез “Kintsugi”

Селин Сантини, в своята книга Kintsugi, The Art of Resilience, ни учи на пътя, който трябва да следваме, за да излекуваме емоционалните рани, според тази японска техника.

1. Счупване и задържане на счупените части

Тази фаза съответства на преживяването на неблагоприятни събития, които разбиват сърцата и душата ни. Позовавайки се на метафората на Kintsugi, вместо да изхвърлите счупеното парче, ключът е да дадете втори шанс на обекта, съединявайки неговите части.

Когато се приложи към нас, това означава, че приемаме неблагоприятни ситуации, оставяме се да бъдем отнесени от болката и събираме парчетата от душата, за да я излекуваме и да й дадем още един шанс.

За целта е необходимо да изберем как ще поправим ситуацията и да визуализираме как може да се остави след този процес. Сантини подчертава, че когато решим да поправим нещо счупено, ние не само разпознаваме неговата стойност, но и я умножаваме.

2. Повторно сглобяване

Следващата фаза е да се захванете за работа, но с търпение и без да бързате. Тоест, точно както материалът за кинцуги се подбира внимателно и с пълно съзнание, трябва бавно и внимателно да се подготвим, преди да започнем лечебния процес.

Това включва бавно събиране на нашите счупени парчета, сякаш сме на път да предприемем нещо свещено: нашата собствена трансформация. Трябва да сме наясно какви са частите и как ще ги сглобим.

Според Сантини става дума за това да правим нещата по различен начин, да отделяме време да се наблюдаваме отвън и да осъзнаем тези поведения, които възпроизвеждаме несъзнателно и тези, които ни водят до страдание.

Следователно, когато събираме парчетата си, не трябва това да е породено мания или друг човек, който помага да се запълни празнотата, а трябва да отделим време, за да намерим алтернативи, които ни успокояват и също ни карат да се чувстваме по-добре за себе си (например: танци, рисуване, спорт, писане, четене).

3. Изчакване

При кинцуги етапът на сушене е ключов за рекомпозицията на обекта. Именно това гарантира неговата здравина и издръжливост.

Така че, за да бъде ефективна рекомпозицията на душата, ни трябва време. След като частите са сглобени, е необходимо да се гарантира, че те не се движат от мястото си.

Това означава да оставите нещата да стоят така, че да станат по-ясни. Оставяне на психиката да работи със собственото си темпо, докато се лекува. Така че на този етап е важно да бъдете търпеливи и да избягвате да бързате с лечението.

4. Възстановяване

След като парчетата се утаят, следващата стъпка е да полирате резултата. Неточностите и недостатъците все още са видими и трябва да ги отстраним. Тоест трябва да се фокусираме върху това как да ги подобрим.

Когато се прилага за лично възстановяване, това означава да се учим от минали грешки и да променяме онези аспекти, които не ни позволяват да живеем пълноценно.

5. Фазата на полиране

В техниката Kintsugi този етап съответства на нанасянето на златен прах върху белезите на обекта. Става дума за придаване на блясък на обекта, за да се доближим до крайния резултат.

В процеса на лично възстановяне това означава да си дадем разрешение отново да бъдем радостни, да блестим отново. След като стигнем дотук, осъзнаваме колко лесно е било да спрем да се радваме на малките неща в живота и колко трудно е било да стъпим отново на краката си.

Така че започваме да бъдем по-внимателни и да се предпазваме повече от всичко, което може да ни събори. Освен това трябва да покажем какво сме научили и какви нови хора сме станали.

6. Презирайте трансформацията

На този етап сме се възстановили. Това, за което намеква последният процес, е да се наслаждавате на добре свършената работа.

Тук става въпрос за възхищение и съзерцаване на нашата трансформация. Става дума и за отделянето на време, за да почувствате наистина резултата. Да приемем видимите белези с гордост и да изложим творението пред хората, на които държим.

Сантини подчертава важността на споделянето на този опит с другите. Всеки трябва да се сблъска с трудности по всяко време в живота си. Ето защо е полезно за другите да показват гордост от нашия напредък, красотата на нашите несъвършенства и нашето пътуване към изцеление.

Kintsugi: Има надежда в “поправянето”

Сантини подчертава, че метафората на Kintsugi предава послание на надежда. Защото ни напомня, че можем да поправим всичко. Освен това ни учи, че рекомпозицията в крайна сметка е по-добра версия на това, което обектът е бил преди. Така изглежда уникален и по-красив.

Така че защо да не приложим тази житейска философия, за да започнем да лекуваме вътрешното си аз?