Какво се случва, ако една жена приема виагра?
Когато една жена приема Виагра, тя няма същия ефект като при мъжете. Но защо има разлики в лечението на сексуалната дисфункция между половете?
Viagra®, което е търговското наименование на съединението силденафил, се предписва на мъже в случай на еректилна дисфункция. Когато една жена го приема, обикновено се самолекува или се предписва за употреба извън етикета.
Въпреки това, Viagra® не е показана или одобрена за употреба при жени от Американската агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA).
Как действа Виагра?
Viagra® е синьо хапче, предписвано за лечение на еректилна дисфункция. Може да се приема от 30 минути до 4 часа преди полов акт и ефектът му може да продължи от 4 до 8 часа.
Механизмът му на действие е чрез блокиране на ензим, наречен фосфодиестераза. Това генерира отпускане на гладката мускулатура с повишен кръвен поток и понижено кръвно налягане.
На нивото на пениса предизвиква отпускане на гладката мускулатура на кавернозното тяло с повишен приток на кръв, което поддържа ерекцията. Смята се, че действа по подобен начин при мъжете и жените, но ефектът му е по-слаб при жените.
Виагра ® при жени
Когато една жена приема Viagra®, се засилва притока на кръв към гениталиите, особено към клитора и срамните устни. Това генерира повишаване на чувствителността, което може да помогне при сексуална възбуда и постигане на оргазъм, особено при жени след менопауза с вагинална сухота.
Въпреки това, повишеният приток на кръв не означава непременно повишено удоволствие или желание. По този начин, в проучвания, употребата на Viagra® при жени не е показала постоянни ползи.
Специална ситуация е демонстрирана при жени, приемащи лекарства за лечение на депресия. Тези пациенти, които приемат инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRI) или инхибитори на обратното захващане на серотонин-норепинефрин (SNRIs), може да имат сексуална дисфункция като неблагоприятен ефект. При тях Viagra® подобрява сексуалната възбуда и намалява времето за латентност на оргазма.
Жените в постменопауза, приемащи антидепресанти, могат да се възползват от ефектите на силденафил. Те обаче винаги трябва да правят това по професионално предписание.Сексуалната дисфункция при жените е много сложна
При жените сексуалната дисфункция може да се дължи на проблеми със способността да се наслаждават на секса, ниско либидо и проблеми в момента на възбуда или в точката на достигане на оргазъм. Може да бъде причинена и от наличието на болка по време на секс ( диспареуния ).
Ниското сексуално желание може да се дължи на хормонален, физически или психологически произход. На първо място, трябва да се изключат химически причини, като консумация на лекарства или менопауза.
Има много фактори, които влияят и Viagra® всъщност не подобрява всички от тях. Друго е да говорим за либидо и възбуда.
Жена, когато приема Виагра, може да има полза, ако проблемът й е в сексуалната възбуда, но няма да намери помощ при проблеми с ниско либидо или други психологически разстройства.
Не пропускайте и: Наркотиците и еректилната дисфункция: има ли връзка между тях?
Има ли рискове, когато една жена приема Виагра?
Viagra® има неблагоприятни ефекти, които при жените са свързани с ниско кръвно налягане, главоболие, зачервяване на лицето, запушен нос, гадене и проблеми с очите.
Най-големият риск от приема на Viagra® е, че може да причини рязък спад на кръвното налягане. Поради това не трябва да се смесва с антихипертензивни лекарства или лекарства за забавление.
Въпреки това, се счита за безопасен медикамент за употреба при мъже. При жените дългосрочният му ефект не е доказан.
Какви са алтернативите за жени със сексуална дисфункция?
Няма точен еквивалент на Виагра® за жени. Въпреки това, има няколко лекарства, одобрени от Американската агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA).
Един от тях е Addyi® (флибансерин), който е показан за жени преди менопаузата. Счита се за женска Виагра ®, тъй като е розово хапче, което увеличава сексуалното желание при жените и чийто най-известен неблагоприятен ефект е намаленият апетит. Трябва да се приема всеки ден.
Флибансерин се предписва на жени с диагноза синдром на инхибирано сексуално желание (или хипоактивно разстройство на сексуалното желание). Според Наръчника за диагностика и статистика на психичните разстройства това е постоянното и повтарящо се намаляване или липса на фантазии и желания за сексуална активност.
Addy i® действа върху невротрансмитерите, активирайки допамина и регулирайки прекомерното натрупване на серотонин. По този начин има пряк ефект върху либидото.
Друго лекарство, наречено Vylessi ® (бремеланотид), действа по подобен начин, променяйки химичния състав на мозъка. Трябва да се инжектира 45 минути преди полов акт и може да се използва една доза на всеки 24 часа – не повече от 8 дози на месец. Най-честите му нежелани реакции са главоболие, зачервяване на лицето и реакции на мястото на инжектиране.
От друга страна, тиболонът е лекарство, използвано за хормонална терапия при менопауза. Има ефект за повишаване на либидото и улеснява вагиналното овлажняване.
Има лекарства разрешени за жени със сексуална дисфункция, но не и силденафил.Ако една жена приема виагра, няма особена полза от това
Виагра ® притежава само физическия ефект за увеличаване на притока на кръв. Това помага при еректилната дисфункция при мъжете.
За жените може да помогне, когато проблемът е свързан с трудности при сексуалната възбуда, но няма достатъчно научни доказателства за дългосрочния му ефект. Освен това, в повечето случаи сексуалната дисфункция при жените е свързана с намалено сексуално желание, върху което Viagra® няма ефект.
Силденафил е показан само за лечение на мъжка еректилна дисфункция.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Baid, R., & Agarwal, R. (2018). Flibanserin: A controversial drug for female hypoactive sexual desire disorder. Industrial psychiatry journal, 27(1), 154-157. https://journals.lww.com/inpj/fulltext/2018/27010/Flibanserin__A_controversial_drug_for_female.25.aspx
- Basson, R., McInnes, R., Smith, M. D., Hodgson, G., & Koppiker, N. (2002). Efficacy and safety of sildenafil citrate in women with sexual dysfunction associated with female sexual arousal disorder. Journal of women’s health & gender-based medicine, 11(4), 367-377. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/12150499/
- Cipriani, S., Alfaroli, C., Maseroli, E., & Vignozzi, L. (2023). An evaluation of bremelanotide injection for the treatment of hypoactive sexual desire disorder. Expert Opinion on Pharmacotherapy, 24(1), 15-21. https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/14656566.2022.2132144
- Clayton, A. H., Brown, L., & Kim, N. N. (2020). Evaluation of safety for flibanserin. Expert Opinion on Drug Safety, 19(1), 1-8. https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/14740338.2020.1707804
- Edinoff, A. N., Sanders, N. M., Lewis, K. B., Apgar, T. L., Cornett, E. M., Kaye, A. M., & Kaye, A. D. (2022). Bremelanotide for treatment of female hypoactive sexual desire. Neurology international, 14(1), 75-88. https://www.mdpi.com/2035-8377/14/1/6
- Kandil, A., Galal, E. M., & Shawqy, A. M. (2017). Evaluation of the sildenafil effect on female sexual dysfunction. Human Andrology, 7(3), 84-91. https://ha.journals.ekb.eg/article_5248.html
- Mayer, D., & Lynch, S. E. (2020). Bremelanotide: new drug approved for treating hypoactive sexual desire disorder. Annals of Pharmacotherapy, 54(7), 684-690. https://journals.sagepub.com/doi/abs/10.1177/1060028019899152
- Nurnberg, H. G., Hensley, P. L., Heiman, J. R., Croft, H. A., Debattista, C., & Paine, S. (2008). Sildenafil treatment of women with antidepressant-associated sexual dysfunction: a randomized controlled trial. Jama, 300(4), 395-404. https://jamanetwork.com/journals/jama/fullarticle/182296
- Simon, J. A., Derogatis, L., Portman, D., Brown, L., Yuan, J., & Kissling, R. (2018). Flibanserin for hypoactive sexual desire disorder: an open-label safety study. The Journal of Sexual Medicine, 15(3), 387-395. https://academic.oup.com/jsm/article-abstract/15/3/387/6980267