Какво представляват интраабдоминалните абсцеси?

Интраабдоминалните абсцеси обикновено се образуват сред операция, травми или заболявания водещи до инфекция или подуване. Прочетете повече по темата в следващите редове.

Интраабдоминалните абсцеси представляват събирането на гной в коремната кухина. Могат да се появят навсякъде в стомаха. Образуват се след операции, травми или заболявания водещи до инфекции или подуване, например перитонит.

Причини за интраабдоминалните абсцеси

Част от причините за появата на интраабдоминалните абсцеси са:

• Инфекции причинени от възпалението на органи като жлъчния мехур или апендикса или при стомашно-чревна перфорация.
• Тежки коремни травми.
• Постоперативни инфекции след коремни операции.

Симптоми

Най-често срещаните симптоми на интраабдоминалните абсцеси са обща отпадналост, висока температура и болка в корема. Понякога при физически преглед на пациента, лекарите могат да напипат бучки в областта на стомаха.

Интраабдоминалните абсцеси могат да се образуват в рамките на една седмица след стомашно-чревна перфорация или перитонит. Докато постоперативните абсцеси могат да се появят до две-три седмици след извършването на операция и рядко в рамките на няколко месеца по-късно.

Въпреки че симптомите варират, повечето абсцеси са свързани с висока температура и болка в корема. Симптомите могат да бъдат леки или тежки. Често се срещат и гадене, липса на апетит и отслабване. Други абсцеси като ректо-маточната торбичка могат да причинят появата на диария. Близостта до пикочния мехур може да доведе до чести позиви за уриниране. Субфреничните абсцеси могат да се проявят със симптоми в областта на гърдите като непродуктивна кашлица, болка в гърдите и диспнея (задух). Обикновено мястото на абсцеса е чувствително. По-големите абсцеси се усещат като бучки.

Видове интраабдоминални абсцеси

Интраабдоминалните абсцеси се делят на интраперитонеални, ретроперитонеални и висцерални. Много интраабдоминални абсцеси се образуват след стомашно-чревна перфорация или при рак на дебелото черво.

Други се образуват поради разпространението на инфекция или вторично възпаление на заболявания като апендицит, дивертикулит, болест на Крон, панкреатит, тазово-възпалителна болест и всяко едно заболяване причиняващо перитонит.

Коремните операции, най-вече тези засягащи храносмилателната система, са друг сериозен рисков фактор. Перитонеумът може да бъде заразен по време или след операция.

Недренираните интраабдоминални абсцеси могат да засегнат близките структури и съдове, което може да доведе до кървене или тромбоза. Те могат да се разкъсат и в червата или перитонеума и дори да образуват кожни или урогенитални фистули. Абсцесите в долната част на корема могат да слязат до бедрата.

Поставяне на диагноза

Обикновено медицинските специалисти използват изследване чрез компютърна томография за поставяне на диагноза. Тази техника им позволява да изберат най-добрия начин за дрениране и лечение на инфекцията.

Ядрено магнитният резонанс (ЯМР) е друг изключително прецизен метод използван в някои ситуации. Има и други по-простички методи за изследване ехографията на коремни органи. Но качеството на образа далеч не е толкова ясно както при ЯМР.

Лечение

Лечението включва приема на антибиотици и подкожно или оперативно дрениране. Почти всички интраабдоминални абсцеси изискват дрениране – по оперативен път или чрез подкожни катетри.

Медицинските професионалисти могат да дренират абсцеса през кожата м подкожно дрениране, с помощта на образна техника като ехограф. В някои по-сериозни случаи може да се наложи извършването на хирургичен дренаж в оперативна зала. Дренирането чрез катетри може да бъде подходящо за прилагане, когато абсцесите са големи и пътят за дрениране не преминава през незаразени органи. Използването на катетри за дрениране е подходящо и когато произходът на инфекцията е контролиран и гнойта е достатъчно течна, за да премине през катетъра.

Междувременно предписаните антибиотици могат да ограничат разпространението на заразата чрез кръвта и трябва да бъдат приемани преди и след интервенцията. Лечението често изисква назначаването на лекарства подобряващи лечението на чревната флора като гентамицин и метронидазол.