Какво представлява социокултурната теория на когнитивното развитие на Виготски?
Какво е учене? Как се учим? Тези въпроси мотивират много изследователи от различни дисциплини, които предлагат и различни отговори. В психологията бихейвиоризмът предлага връзката между стимул и реакция, но има и теории, базирани на постулатите на конструктивизма; сред тях е социокултурната теория за когнитивното развитие на Виготски.
В рамките на последния откриваме фигурата на Лев Виготски, един от най-влиятелните мислители за ученето. Авторът се стреми да анализира в своята теория биологичните основи и как те се модифицират от условията на контекста, в светлината на социалните взаимодействия.
Какво предлага социокултурната теория за когнитивното развитие на Виготски?
Виготски се движи в рамките на така наречената социокултурна теория за когнитивното развитие. В нея авторът подчертава начина, по който социалните и културни фактори влияят върху когнитивното развитие. Тоест обучението, което се получава от последователни взаимодействия.
За неговото разбиране е важно да започнете с някои централни концепции или идеи:
- Виготски заявява, че всички човешки същества се раждат с основни функции като възприятие, памет и внимание. Тези функции се усъвършенстват и стават висши умствени функции чрез взаимодействие с другите.
- Развитието на тези функции винаги се влияе от ценностите, практиките и вярванията на културата, към която човек принадлежи.
- Скелето се отнася до подкрепата, предоставена от възрастни фигури на детето, така че то да се научи да прави нещо само. Това предполага да бъдете едновременно опора и стимул, докато детето постигне целта самостоятелно.
- Предложението на Виготски е в рамките на конструктивизма, за разлика от бихейвиоризма. Въпреки това някои теоретици смятат, че част от постулатите на автора не са просто конструктивистки, а че има нюанси.
- Ученето не е силна асоциация стимул-реакция, а напротив, става въпрос за конструкция, изобретение и творчество. Следователно хората също играят активна роля в развитието на знанието, както разкриха по-късни анализи.
- Неговата социокултурна теория за когнитивното развитие, като включва социогенетичния компонент, му позволява да преодолее традиционното разделение тяло-ум и природа-култура. В този смисъл се твърди, че това е интегративна теория, в която в допълнение към мозъчните механизми или висшите психологически функции е включен и анализът и влиянието на контекста.
- Авторът отдава голямо значение и на „инструментите за интелектуална адаптация“, чрез които се учи и чиято наличност е свързана с културата на принадлежност. Езикът е един от основните и представлява качествен скок във висшите функции. Освен това, първо е социална и след това интернализирана.
Смятаме, че може да ви е интересно да прочетете и: 5 психологически трика, с които да привличате другите хора
Какво представлява зоната на близко развитие и какво е нейното значение?
Зоната на проксималното развитие е разстоянието между текущата ситуация и потенциала за развитие на детето.
Това е разликата между това, което детето вече знае как да прави. И това, което то все още не знае, но може да научи от насочваща фигура. Това е мястото, където Виготски смята, че може да се наблюдава нивото на развитие на детето: това, което то има “в очакване”.
Тази зона е чувствителна към учене, както Юн отбелязва, и е важно тя да бъде намесена. Въпреки че детето не може да реши в този момент само, когато е придружено, то ще научи нещо ново или ще придобие ново умение, което по-късно ще упражнява.
Например зоната на проксималното развитие показва, че детето вече знае числата. Но все още не може да реши сбора от 2+2. С ръководството на възрастен то се научава да го прави. Така в бъдеще ще се е научило и ще може да се справя само, без намеса.
Заслужава да се отбележи, че Виготски смята, че не само възрастните са посредници в обучението. Също така е възможно да се учиш от връстници.
И накрая, също така е интересно да се възстанови препратката на Виготски към културата в преподаването. Това, което се случва или е подходящо в една култура, може да не е подходящо в друга. Така че също така е необходимо да се разбере, че в когнитивното развитие има множество различни и валидни начини за постигане на същия резултат.
Как да приложим в действителност социокултурната теория на Виготски?
Социокултурната теория на Виготски за когнитивното развитие е много полезна за мислене относно процесите на преподаване и учене на децата. В този смисъл това е да се научиш да бъдеш и да правиш нещо в компания, не индивидуално или сам, а в по-широк контекст.
Ролята на възрастните фигури трябва да бъде съпровождане, напътствие и ориентация, но не и налагане. Децата трябва да могат да избират, да участват, да им бъде позволено да бъдат главни действащи лица в собственото си обучение, а не просто получатели, още по-малко просто извършващи нещо.
Две от централните идеи на Виготски са, че ученето е съвместно и че скелето е подкрепа и опора.
Също така е важно да придружавате ученето с инструменти или методи, които са свързани с всеки човек. За да улесните процеса и да го направите приятен. Например, докато за някои деца е по-лесно да учат чрез използването на изображения, други може да предпочетат да представят ситуации или да визуализират по по-интерактивен начин.
Също така е важно да се има предвид, че знанията на детето, както и неговият етап на развитие също са от решаващо значение. Възрастните трябва да помогнат тази зона на проксимално развитие да стане предизвикателство, а не нещо невъзможно. Не трябва да е нещо толкова взискателно, че да предизвика чувство на неудовлетвореност или некомпетентност, нито толкова малко, че да демотивира.
В училищната среда учителите трябва да мислят за съдържание, което има смисъл за техните ученици. Следователно е важно не само да познавате културата и обществото, към които принадлежите, но и микрокултурите на младите хора. Така Виготски позволява да се преоцени многообразието, бягайки от нормата и линейността.
Харесва ли ви тази статия? Може да прочетете и: Какви са разликите между философите и софистите?
Теорията на Виготски насърчава съвместното развитие
Социокултурната теория за когнитивното развитие ни предоставя полезни инструменти, които да придружават процесите на преподаване и учене, тъй като ние сме част от тях. Образованието е съвместна дейност в рамките на обществото и културата.
От това можем да видим фундаментален принос: ученето не е само индивидуално развитие, но също така предполага напредък на тази култура и това общество. Това, което Виготски ни казва е, че растежът на едни е също така растеж на други, оставяйки настрана егоистичния възглед за факта на ученето.
Възстановява активната роля на знаещите и учещите. Първите стъпки ще бъдат насочвани и ориентирани. Но това, което детето прави днес с помощ, утре ще може да прави самостоятелно. Следователно, това е въпрос на улесняване на среди на изграждане, диалог и обмен, в които тече знание.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Carrera, B., & Mazzarella, C. (2001). Vygotsky: enfoque sociocultural. Educere, 5(13), 41-44. https://www.redalyc.org/pdf/356/35601309.pdf
- Eun, B. (2019). The zone of proximal development as an overarching concept: A framework for synthesizing Vygotsky’s theories. Educational Philosophy and Theory, 51(1), 18-30. https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/00131857.2017.1421941
- García, J. G. (2020). El constructivismo en la educación y el aporte de la teoría sociocultural de Vygotsky para comprender la construcción del conocimiento en el ser humano. Dilemas Contemporáneos: Educación, Política y Valores. https://dilemascontemporaneoseducacionpoliticayvalores.com/index.php/dilemas/article/view/2033
- Rojas, G. H. (1999). La zona de desarrollo próximo. Comentarios en torno a su uso en los contextos escolares. Perfiles educativos, (86). https://www.redalyc.org/pdf/132/13208604.pdf
- Solovieva, Y., Rojas, L. Q., Ramos, A. M. B., & Córdova, E. A. E. (2022). La postura histórico-cultural de Vigotsky no es constructivista. CIENCIA ergo-sum, Revista Científica Multidisciplinaria de Prospectiva, 29(2). https://www.redalyc.org/journal/104/10470856008/
- Sulle, A., Bur, R., & Stasiejko, H. (2013). Las ideas de Vigotsky: Su recepción y apropiación en el contexto de las producciones académicas de la Psicología en la Argentina. Anuario de investigaciones, 20(2), 239-246. http://www.scielo.org.ar/scielo.php?script=sci_arttext&pid=S1851-16862013000200030