Какво представлява детската дисхезия?

Детската дисхезия е едно от онези състояния, които изпитват търпението на родителите. Това е разстройство, което се отшумява от само себе си, но не винаги бързо.

Детската дисхезия е стомашно-чревен проблем, който се появява през първите месеци от живота и често се бърка със запек при бебета. Обикновено се появява между първия и четвъртия или шестия месец след раждането.

Това е доброкачествено заболяване, което означава, че може да отшуми и не води до дългосрочни последици. Понякога предизвиква безпокойство у родителите, но истината е, че няма от какво да се страхуваме.

Детската дисхезия е известна още като фалшив запек. Това се дължи на незрялост на някои новородени и ги води до затруднено изхождане.

Какво представлява детската дисхезия?

Детската дисхезия е функционално стомашно-чревно разстройство, което се среща при кърмачета. Характеризира се със затруднено изхождане. Тялото на бебето не намира начин да изхвърли изпражненията и не отваря напълно аналния сфинктер.

За разлика от запека, изпражненията са меки и дори течни. Бебето със запек, от друга страна, има твърди и сухи изпражнения.

Бебето не отваря ануса си, за да се облекчи, а го затваря и това затруднява изхождането. Бебето заема позиция за изхождане, но когато не успее, плаче интензивно, лицето му се зачервява, стиска ръце и свива крачетата си върху корема.

Тази ситуация тревожи много родители, но не е сериозна. При някои бебета проблемът продължава само няколко дни, въпреки че има и случаи, когато продължава с месеци. Веднага след като червата се развият, то възстановява нормалното движение на червата.

Причини

Казано простичко, бебешката дисхезия възниква, защото бебето не знае как да отпусне аналния си сфинктер. Напъва се, но не успява да се изходи. Основната причина е липсата на синхрон между интраабдоминалното налягане и отпускането на тазовото дъно.

Когато бебето упражнява натиск да се изходи, тазовото дъно се свива. Това предотвратява нормалото изхождане. Това не е болест, а временен проблем, който ще отшуми сам, когато червата се развият напълно.

Трябва да запомните, че храносмилането при кърмачетата е различно от това при по-големите деца и възрастните. Обичайно е новородените да се изхождат по-често, но също така е нормално да се изхождат само два пъти седмично. След третата седмица от живота те имат все по-малко и по-малко изхождания.

Как да се справим с детската дисхезия?

Тъй като детската дисхезия не е заболяване, тя не изисква медицинско лечение. Трябва да запазите спокойствие и просто да изчакате нещата да тръгнат по своя ход. Това ще успокои и на вашето бебе. Предлагането на обич и комфорт ще му помогне да се отпусне и да може да се изхожди. Можете също да опитате една или повече от следните мерки:

• Масажи на корема. Тук говорим за кръгове по посока на часовниковата стрелка с показалец и среден пръст върху корема на бебето. Това насърчава движението на червата. Важно е да го правите много внимателно, за да не нараните бебето.
• Сгъване на краката на бебето: Краката на бебето трябва да бъдат сгънати към гърдите. Това движение улеснява изхождането.
• Каране на колело: В същото сгънато положение помогнете на бебето да движи краката си, сякаш върти педали на велосипед. Това движение улеснява изхождането на мъничето ви.

Струва си да се подчертае, че детската дисхезия не трябва да се бърка със запек. В последния случай изпражненията са твърди и сухи. Ако установите, че дефекацията има такава консистенция, препоръчително е да се консултирате с педиатър.

Избягвайте домашните мерки

Някои родители избират да стимулират ануса на детето със стрък магданоз или други продукти. Това не е препоръчително и често не води до положителни резултати.

Не е препоръчително да променяте диетата на детето, да спирате да давате кърма, да претоварвате детето с вода и течности или да му давате билкови чайове. Както вече обяснихме, детската дисхезия не зависи от нито един от тези фактори.

Въпреки това, ако има някакви симптоми, които ви се струват странни, или ако бебето показва силен дискомфорт и не спира да плаче, или ако забележите някаква друга аномалия, тогава ситуацията трябва да бъде преценена от педиатър.