Какво е и какво не е критичното мислене?

Критичното мислене ни позволява да правим по-разумни и безпристрастни преценки. Какво точно представлява и как да го развием? Научете отговорите тук.

Критичното мислене е високо ценено качество в днешно време. С толкова много дезинформация в света, става необходимо да поставим под въпрос всичко, което ни се казва и да подкрепим аргументите си със солидни и правдиви основания.

С други думи, то се състои в способността да се ангажираме с рефлексивно и независимо мислене и да се разбере логическата връзка между идеите. И така, как можем да развием този тип мислене? Ето как.

Какво е критичното мислене?

Критичното мислене включва анализиране на структурата и последователността на аргументите, така че да се основават на солидни, правдиви основи. С други думи, това е рефлексиращ и рационален манталитет, при който лицето поставя под въпрос получената информация, за да си създаде по-разумна и безпристрастна позиция.

В този смисъл то е свързано със скептицизъм, тъй като кара хората да не приемат информацията, която получават, без да поставят под съмнение нейната истинност и валидност. Все пак трябва да се уточни, че не става въпрос да не вярвате в нищо и да не сте съгласни с всички. По-скоро става дума за това да можете да развиете своя собствена гледна точка въз основа на проверка и контрастиране на данни.

Характеристики на критичното мислене

За да разберете по-добре какво е критичното мислене, ето основните му характеристики:

• Това е вид съзнателно и доброволно мислене.
• Критичното мислене се развива с практиката.
• Това е процедура, а не вяра, при която лицето анализира предпоставките на информацията, поставя под въпрос нейната достоверност и прави добре обосновани заключения.
• То включва отхвърляне на заблуди и пристрастия, за да се съсредоточим върху търсенето на истина, която е възможно най-оправдана и разумна, чрез доказателства и основания, които подкрепят, че казаното е вярно.
• Информацията, за която се приема, че е вярна, е подкрепена от надеждни източници на данни, информация и доказателства.
• Критичното мислене представлява начин за тълкуване на реалността въз основа на логически аргументи.
• Проявява се в ясна комуникация с логичен ред на идеи.
• Търси обективност. Следователно, оставя настрана субективни и убедителни елементи, които другите хора – или дори самите ние – са въвели при анализа на информацията.
• Не се опитва да хомогенизира знанието. Напротив, стреми се да събира изключително разнообразна информация от надеждни източници. Всъщност тези, които го практикуват, слушат онези, които не са съгласни, за да установят по-всеобхватна и солидна гледна точка.

Необходими умения за критичното мислене

Сега, какви умения са ни необходими, за да развием критично мислене? Нека да разгледаме най-важните.

1. Гъвкаво мислене

За да развием критично мислене, е важно да можем да се съмняваме в информацията, която получаваме и подкрепяме. В същото време е необходимо също да знаем как да приемем възможността, че има други гледни точки, различни от тази, която вече имаме. Следователно гъвкавостта и непредубедеността са от съществено значение, за да се избегне изпадането в догми и наивност.

2. Критичното мислене – способността за размисъл

По същия начин трябва да притежаваме способността да обмисляме внимателно и задълбочено аргументите. Това е така, за да можем да разберем по-задълбочено информацията, както и последиците, които това може да има за други проблеми или реалности.

3. Любопитство и мотивация

От друга страна, ако получената информация има значение за нас или е значима за нас, ние ще имаме по-голяма мотивация да поставим под въпрос нейната истинност и да проучим нейните основи.

Това не означава, че не можем да бъдем критични към тема, която няма значение за нас. В последния случай обаче е по-малко вероятно да се интересуваме от намирането на най-истинската и надеждна позиция.

4. Критичното мислене – логически разсъждения

По същия начин логиката е отличен инструмент за развитие на критично мислене. Позволява ни да видим по-ясно заблудите и пристрастията, които често остават незабелязани в аргументите. Поради тази причина много традиционни курсове за критично мислене включват логика в учебната си програма.

5. Метапознание

И накрая, друг капацитет, който допринася за критичното мислене, е способността за самооценка и саморегулиране на когнитивните процеси, които влияят на ученето.

Например, доколкото сме в състояние да подобрим способността си за внимание и концентрация, можем ли да анализираме информацията, която получаваме, по по-оптимален начин и оттам да правим по-информирани заключения.

Как да развием критичното мислене

Развитието на критичното мислене е от решаващо значение за много области на живота. Например, играе много важна роля в академичния живот. За щастие има някои стратегии за подобряването му. Нека да ги разгледаме.

Насърчавайте непредубедеността

Не всички споделят една и съща гледна точка за реалността. Всеки човек тълкува фактите и прави преценки въз основа на своя опит, образование, култура, лични черти и т.н. Следователно не можем да се преструваме, че нашата версия е единствената, още по-малко най-точната.

В този смисъл ключът е да сме отворени да изслушваме другите позиции и въз основа на това да правим по-интегрирани заключения в съответствие с реалността. Добър начин да започнете е да опознаете други култури и да се опитате да разберете основите, които подкрепят техните вярвания.

Участвайте в дебатите

Дебатите са отличен начин за подобряване на критичното мислене, тъй като ни позволяват да се изправим срещу различни мнения по дадена тема, да представим нашата гледна точка на солидни основания и да анализираме основата на аргументите на другите.

Практикувайте емпатия

Също така е важно да имаме способността да се поставим на мястото на другите, за да разберем наистина тяхната гледна точка, без да съдим или да се опитваме да налагаме своята. Не забравяйте, че имаме работа с гледна точка, която не трябва да бъде еднаква за всички.

Анализирайте различно информационно съдържание

Анализирането на текстове, новини, видеоклипове, филми, изображения и други материали също ни помага да развием този тип мислене, тъй като ни позволява да размишляваме отвъд това, което ни е представено на пръв поглед.

Полезно упражнение може да бъде сравняването на новини от два различни източника и анализирането на аргументите, използвани от всеки в подкрепа на представената информация.

Преценка на стереотипите

Обществото е натоварено с погрешни стереотипи, които често приемаме за верни, без да се съмняваме. Например, убеждението, че възрастните хора са непродуктивни, зависими и болни е мнение, което определя отношението, което тези хора получават до голяма степен.

Когато обаче анализираме това подробно, разбираме, че не е задължително да е вярно. Напротив, доказано е, че много възрастни хора са независими, здрави и продуктивни. Следователно това доказателство е повече от достатъчно, за да се усъмним в истинността на подобни обобщения за възрастните хора.

Внимателно проучете получената информация

Доста често срещано явление е да се приеме даден дискурс за истинен. Само защото повечето хора вярват в него или защото говорещият е фигура на авторитет. Това обаче е отношение, далече от критичното мислене, тъй като не анализираме истинността и валидността на представените аргументи.

Поради тази причина, без значение колко надежден е човекът, който ни дава информацията – или колко много я подкрепя – истинският критичен мислител ще се усъмни в данните. И ще проучи сам достоверността на представените твърдения.

Какво не е критичното мислене

За да заключим и да предотвратим объркване относно тази концепция, искаме да изясним какво не е критичното мислене. Критичното мислене не е негативно разсъждение или предразположение за намиране на грешки или недостатъци.

Напротив, това е неутрален и безпристрастен процес, който ни позволява да оценяваме мненията и изявленията възможно най-обективно. То не предполага замяна или минимизиране на чувства или емоции, тъй като някои решения включват емоционалност.

И накрая, не бива да бъркаме критичното мислене със способността да убеждаваме. Всъщност убедителните аргументи се отдалечават от обективността, защото апелират към авторитета, емоциите и други фалшиви тактики, за да накарат другите да повярват, че представената информация е вярна, докато всъщност не е.