Как стресът влияе на сърцето

Въпреки че експертите продължават да изследват механизмите на взаимодействие между ума и тялото, редица доказателства показват, че емоционалният стрес оказва влияние върху редица заболявания. Имайки това предвид, днес ще ви разкажем как стресът влияе на сърцето.
Как стресът влияе на сърцето
Karina Valeria Atchian

Написано и проверено от лекар Karina Valeria Atchian.

Последна актуализация: 25 август, 2022

Психологическите фактори могат да окажат негативно влияние върху много органи в човешкото тяло. Днес ще ви разкажем как стресът влияе на сърцето и на цялата сърдечно-съдова система. На практика психическото здраве оказва въздействие върху почти всички заболявания.

Умът и тялото са в тясна връзка и постоянно взаимодействие. Всеки един появил се дисбаланс повишава факторите на смъртността.

Какво представлява стресът?

Стресът е начинът, по който тялото реагира в ситуации, които застрашават или са предизвикателство за човек. Този вид реакция цели да ни защити от заплашващите ни проблеми.

В малки количества, стресовите ситуации не са заплаха за здравето ни. Но, ако стресът стане постоянен или прекалено силен, може да ни навреди.

Стресът оказва влияние върху почти всички общи заболявания, както вече споменахме, включително тези, чиито механизъм на поява е добре познат. Като например коронарната болест на сърцето, диабетът, мигрените, синдромът на раздразненото черво и фибромиалгията.

Защо стресът влияе на сърцето?
Стресът на работното място е една от формите на това разстройство, повишаващи риска от поява на сърдечно-съдови проблеми.

Как стресът влияе на сърцето и сърдечно-съдовата система

Преди почти 20 години, проучвания върху пациенти показват негативната връзка между стреса и исхемичната болест на сърцето. По-късно други изследвания потвърждават същото. Но все още точният механизъм, по който се осъществява тази връзка, остава неясен.

Съществуват редица хипотези по темата как емоционалният стрес би могъл да предизвика остър миокарден инфаркт, чрез повишаване на кръвното налягане, пулса, съдовия тонус и дори чрез способността за струпване на тромбоцити. Всичко изброено е тясно свързано с освобождаването на невротрансмитери.

Значителното повишаване на сърдечния ритъм и кръвното налягане могат да доведат до недостиг на кислород в миокарда. При определени високо рискови пациенти това може да доведе до остър инфаркт.

Всички тези фактори са свързани и с определени аномалии в автономната нервна система. Това е тази част от нервната система, която отговаря за неволевите движения като дишането и сърдечния ритъм.

Ако при пациента са установени рискови фактори като наличието на атеросклеротични плаки в малките артерии, тогава освобождаването от нервната система може да доведе до инцидент с плаките. Става въпрос за случаите, в които атеромите се разкъсват и нарушават кръвообращението, като по този начин се възпрепятства снабдяването с кислород на тъканите.

Важно е да отбележим, че стресовите ситуации от ежедневния живот могат да увеличат броя на изпушените дневно цигари. По същия начин при някои хора стресът може да наруши хранителния им режим, което от своя страна да причини повишаване в нивата на холестерола в кръвта.

Симптоми показващи, че стресът влияе на сърцето

Някои хора са по-предразположени към стрес от други, поради характера или ситуациите, които са преживели. За тях е изключително важно да размият механизъм, позволяващ им да се справят с факторите, дестабилизиращи здравето им.

Един от класическите симптоми показващ, че стресът влияе на сърцето, е сърцебиенето. То представлява засилване на сърдечния ритъм, с тахикардия, която се усеща като туптене в гърдите.

Болката в гърдите също може да бъде признак на проблема. Болката невинаги е придружена със сърдечна атака. По-скоро е слаба и скрита, но постоянна и се колебае между остри периоди и такива на успокояване.

Съвети как да се справите с влиянието на стреса върху сърцето

Опознаването на взаимодействието на стресовите фактори и различните сърдечни заболявания може да насърчи развитието на превантивните стратегии. Някои хора са изложени на повишен риск от заболяване, който може да доведе до инсулт или инфаркт.

Предпазването от сърдечно-съдови проблеми може да стане възможно, ако в комбинация с подходящ режим на хранене и упражнения, хората прилагат и ефективни практики за намаляване на стреса. Когато се сблъскат със сериозни емоционални проблеми, могат да се използват стратегии за отпускане. Същевременно е важно да се избягват колкото е възможно факторите причиняващи стрес.

Казано най-общо целта на контролирането на стреса е да се намали влиянието му върху пациента. Невъзможно е стресовите фактори да бъдат елиминирани напълно, но ограничаването им е постижимо. Тъй като може да бъдат превърнати във фактори стимулиращи индивидуалното подобряване и развитие.

Стресът влияе на сърцето много често.

Контролирането на стреса е важно за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания.

Кога трябва да се консултирате с лекар?

Невъзможно е да се прецени как се отразява стресът на сърцето на всеки един човек. Въпреки това разпознаването на проблемни ситуации като силната тъга например, трябва да ни алармира, че се нуждаем от професионална помощ, за да избегнем негативните последици.

Освен това е важно да се усвоят здравословни навици. Като здравословното и балансирано хранене и избягването на цигарите и прекомерната консумация на алкохол. Същевременно трябва да се занимавате редовно с физическа активност, за предпочитане аеробика. Здравословният режим на сън е друг инструмент за намаляване на тревожността.

И накрая опитайте се, доколкото е възможно, да ограничите максимално ситуации причиняващи ви стрес. Всичко това не само, че ще окаже положителен ефект върху здравето на сърцето ви, но и върху цялостното ви състояние.


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.


  • Levenson J., Psychological factors affecting other medical conditions: Clinical features, assessment, and diagnosis, retrieved on 25 Sep 2020, Evidence-based Clinical Decision Support- UpToDate. https://www.uptodate.com/contents/psychological-factors-affecting-other-medical-conditions-clinical-features-assessment-and-diagnosis?search=stress%20psychological&source=search_result&selectedTitle=1~150&usage_type=default&display_rank=1
  • Krantz DS, Helmers KF, Bairey CN, Nebel LE, Hedges SM, Rozanski A. Cardiovascular reactivity and mental stress-induced myocardial ischemia in patients with coronary artery disease. Psychosom Med. 1991 Jan-Feb;53(1):1-12. doi: 10.1097/00006842-199101000-00001. PMID: 2011644.
  • Vieco Gómez, German Fernando. “Factores de riesgo psicosocial, estrés y enfermedad coronaria.” Psicología desde el Caribe 35.1 (2018): 49-59.
  • Kop WJ, Krantz DS, Howell RH, Ferguson MA, Papademetriou V, Lu D, Popma JJ, Quigley JF, Vernalis M, Gottdiener JS. Effects of mental stress on coronary epicardial vasomotion and flow velocity in coronary artery disease: relationship with hemodynamic stress responses. J Am Coll Cardiol. 2001 Apr;37(5):1359-66. doi: 10.1016/s0735-1097(01)01136-6. PMID: 11300447.
  • Toffer G., Psychosocial factors in acute myocardial infarction, retrieved on 25 Sep 2020, Evidence-based Clinical Decision Support- UpToDate. https://www.uptodate.com/contents/psychosocial-factors-in-acute-myocardial-infarction?search=stress%20psychological&source=search_result&selectedTitle=3~150&usage_type=default&display_rank=3
  • Estrés: el riesgo cardiovascular es mayor durante el primer año, extraído el 25 Septiembre 2020, de Sociedad Argentina de Cardiología. https://www.sac.org.ar/actualidad/estres-el-riesgo-cardiovascular/
  • Medina, Natalia Tobo, and Gladys Eugenia Canaval. “Las emociones y el estrés en personas con enfermedad coronaria.” Aquichan 10.1 (2010): 19-33.
  • Sánchez Segura, Miriam, et al. “Asociación entre el estrés y las enfermedades infecciosas, autoinmunes, neoplásicas y cardiovasculares.” Revista Cubana de Hematología, Inmunología y Hemoterapia 22.3 (2006): 0-0.
  • Brito Pons, Gonzalo. “Programa de reducción del estrés basado en la atención plena (mindfulness): sistematización de una experiencia de su aplicación en un hospital público semi-rural del sur de Chile.” Psicoperspectivas 10.1 (2011): 221-242.
  • García-Goméz, Ronald G., Patricio López-Jaramillo, and Carlos Tomaz. “Papel del sistema nervioso autónomo en la relación entre depresión y enfermedad cardiovascular.” Revista de neurología 44.4 (2007): 225-233.
  • El estrés provoca un incremento de la tensión arterial, importante factor de riesgo cardiovascular, extraído el 25 Septiembre 2020, de Sociedad Española de Cardiologia. https://secardiologia.es/185-clinica-extrahospitalaria/noticias/932-el-estres-provoca-un-incremento-de-la-tension-arterial-importante-factor-de-riesgo-cardiovascular

Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.