Как да си направите клизма у дома и рисковете от това
Поради различни причини някои хора трябва да си правят клизма у дома или анален лаваж, за да помогнат за прочистване на ректума от фекална материя. Това е част от подготовката за някои медицински процедури, като метод за облекчаване на запека или като пречистваща стъпка преди анален секс.
Като цяло това е обичайна и повтаряща се практика, но все още се говори малко по темата, защото е табу. Прочетете и научете всичко, което трябва да знаете за това как да си направите клизма у дома.
Какво е клизма?
Известна още като анален душ или прочистване на дебелото черво, клизмата е процедура, при която големи количества вода под налягане влизат в ануса през тръба или колба. След това течността излиза заедно с фекалната материя, докато стане бистра. В този момент ректумът, дебелото черво и част от тънките черва се почистват.
Според информация от Mayo Clinic, има хора, които подкрепят тезата, че използването на клизми може да помогне за детоксикация на тялото, увеличаване на енергията и подобряване на имунната система. Въпреки това, няма медицински доказателства в подкрепа на тези ползи.
Клизмите могат да бъдат добър метод за подпомагане на борбата със запека, тъй като помагат за облекчаване на дискомфорта и улесняват изхождането. Процедурата е препоръчителна за хора с хроничен запек, но не може да се повтаря твърде често, тъй като тялото има склонност да свиква с нея и нормалната перисталтика може да се забави.
Прочетете и: 10 възможни причини за аналните бучки и лечение
Видове клизма
Клизмите могат да бъдат класифицирани в две основни категории според предназначението им. Някои са за домашна употреба, докато други са изключително за професионална употреба.
Всичко зависи от това за какво и как ще ги използвате. Научете се да ги разграничавате по лесен начин и да знаете за коя ситуация е препоръчително да използвате всеки един вид.
1. Почистващи клизми
Наричани още евакуиращи клизми, те са най-често срещаният тип анални клизми. Това е клизма, която може да се направи безпроблемно в домашни условия.
Те се прилагат с цел почистване на дебелото черво, ректума и част от червата от фекални маси, които могат да се намерят там. При този тип клизма обикновено се използват чиста вода или физиологични разтвори.
Почистващите клизми се препоръчват при запек, за вземане на проби от изпражнения, преди радиологично изследване на ректума или като метод за подготовка за анален полов акт. Обикновено течността остава в продължение на 2 до 3 минути, преди да излезе напълно, а вие повтаряте процедурата, докато водата излезе бистра и чиста.
2. Задържащи клизми
Разликата между почистващата клизма и задържащата клизма е, че при първата пациентът евакуира водата почти веднага, докато при втората течността трябва да се задържи за период от по-малко от 30 минути. При този тип клизма обикновено се прилагат лекарства в ректума, смесени с водата, когато не могат да се прилагат през устата.
В допълнение към лекарствата се въвеждат хранителни вещества. Така че и в двете ситуации правете задържащата клизма професионално, за да сте сигурни, че дозите са правилни.
Преди извършване на задържащата клизма трябва да се направи очистителна клизма. Това е така, за да може приложените лекарства да достигнат бързо в кръвта.
Не пропускайте и: Какво трябва да знаете за аналния сърбеж
Как да направите клизма у дома правилно?
Всеки човек може да има свой собствен специфичен начин за извършване на клизма у дома. От инструмента, който ще използвате за клизмата до позата, която ви е най-удобна.
Ето някои общи препоръки за извършване на домашна клизма, лесно и безопасно, за първи път:
- Изберете любимия си инструмент: имайте под ръка аптечната клизма или аналната крушка, с която ще извършите прочистването, предварително дезинфекцирана.
- Напълнете го с топла вода: Не забравяйте да се погрижите за температурата. Не искате да генерирате рязка или неудобна промяна, след като течността навлезе в тялото.
- Смажете пластмасовия накрайник: с помощта на вазелин или лубрикант намажете върха на инструмента, с който ще правите клизмата, за да улесните влизането му.
- Заемете удобна позиция: някои от най-препоръчителните позиции са легнали настрани със свити крака, легнали по гръб с крака към гърдите или клекнали.
- Внимателно поставете върха: внимателно поставете върха на клизмата или крушката в ануса, като внимавате да не правите агресивни движения.
- Отворете или натиснете инструмента: ако е аптечна клизма, окачете го на 90 сантиметра над пода, обърнете се на една страна или с лицето нагоре и отворете крана, за да влезе водата. Ако използвате крушка, най-удобно е да клекнете и леко да я натиснете.
- Изчакайте няколко минути: останете в избраната позиция и се опитайте да задържите водата. Изчакайте, докато почувствате, че се евакуирате.
- Повторете промиването: повторете клизмата 3 до 4 пъти, докато водата излезе бистра и чиста. Не забравяйте да не въвеждате повече от 250 милилитра вода на клизма.
Рискове и предпазни мерки при извършване на клизма у дома
Клизмите са полезна процедура и можете да ги извършвате в уюта на дома си. Но, не прекалявайте. Прекомерната употреба може да има последици за здравето, които в крайна сметка увреждат чревната флора.
Ето някои предпазни мерки, за да извлечете максимума от клизмите и да не поемате ненужни рискове:
- Избягвайте клизми с кафе или сапунена вода; те дразнят червата и могат да причинят коремна болка и дискомфорт.
- Те не са подходящи за ситуации, при които е опасно да се засили чревната перисталтика или естественото изхождане. Апендицит или перфорация на червата, например.
- Може да бъде вредно при пациенти с хидро-електролитен дисбаланс. Например, ако има бъбречна недостатъчност.
- При някои хора лошо изпълнената клизма може да причини гадене, коремна болка, проктит или анален сърбеж.
Да си направите клизма у дома е сериозна задача
След като знаете ползите и предпазните мерки от клизмите, бъдете внимателни, когато ги правите, за да намалите риска. Не забравяйте да не злоупотребявате с тях и да ги използвате само когато е необходимо.
Ако основният проблем е запекът, първо потърсете естествени алтернативи и след това помислете за клизма, ако е необходимо. Консултирайте се с вашия лекар, ако запекът продължава повече от седмица.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Antonio, K. A. S. J. B., & Valle, C. M. J. M. (2014). Ideal volume for evacuants enemas y children. Revista Mexicana de Cirugía Pediátrica, 18(2), 63-69. https://www.medigraphic.com/cgi-bin/new/resumenI.cgi?IDREVISTA=91&IDARTICULO=52147&IDPUBLICACION=5305
- Asociación Española de Pediatría. (2020). Enema (solución fisiológica). Consultado el 12 de septiembre de 2023. https://www.aeped.es/comite-medicamentos/pediamecum/enema-solucion-fisiologica
- Bárcena Fernández, E., San Emeterio Herrero, R., Santos González, G., Galarraga Martín, B., Ezquerra Gutiérrez, T., & Benito Fernández, J. (2009). Eficacia de los enemas salinos en el tratamiento de la impactación fecal en urgencias de pediatría. Anales de Pediatría, 71(3), 215-220. https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S1695403309003221
- Enguita, J., Et al. (2022). TIPOS DE ENEMAS Y ADMINISTRACIÓN. Ocronos. Vol. V. Nº 5–Mayo 2022. Pág. Inicial: Vol. V; nº5: 18. https://revistamedica.com/tipos-de-enemas-y-administracion/
- Jímenez, N., Blanco, R., & Quesada, M. (2019). Administración de los diferentes tipos de enemas por parte del Técnico Auxiliar en Cuidados de Enfermería en el ámbito hospitalario. Ocronos – Editorial Científico-Técnica. https://revistamedica.com/administracion-tipos-de-enemas-tecnico-auxiliar-en-cuidados-de-enfermeria/
- Schmelzer, M., Schiller, L. R., Meyer, R., Rugari, S. M., & Case, P. (2004). Safety and effectiveness of large-volume enema solutions. Applied nursing research : ANR, 17(4), 265–274. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/15573335/
- Stanford Surgery. (17 de noviembre de 2020). Instrucciones de cómo administrar un enema. Youtube. https://youtu.be/1Nj8hfO8cCg
- Torre, A., García, S., Huerta, H., Juárez de la Cruz, F., Rodríguez, H., & Zúñiga, J. (2009). Guías clínicas de diagnóstico y tratamiento de la encefalopatía hepática. Tratamiento y perspectivas a futuro. Revista de Gastroenterología de México, 74(2), 170-174. http://www.revistagastroenterologiamexico.org/es-guias-clinicas-diagnostico-tratamiento-encefalopatia-articulo-X0375090609499140